Какво общо имат хвалещите бебета с крепостите?

 

Защо създателят на Вселената би избрал да управлява света чрез  виковете и призивите на нуждаещи се хора? Псалм 8 описва Яхве като Твореца, сътворил хората извикал ги в съществуване за да са във взаимовръзка с Него самият. Това може да е неочаквана и в същото време прекрасна новина за тези, които осъзнават нуждата от Бог. Но от друга страна това би могло да бъде обидно за тези, които желаят да управляват живота си отделени от Яхве. В цялата Библия виждаме как хората се противопоставят яростно на Божията стратегия за управление на Вселената. А тази опозиция определено създава много хаос. И така, следствието от това е, че Яхве установява крепост за защита, така че което и да е от децата му да може смирено да признае нуждата си от Него, и да го призове.

Нека разгледаме по-отблизо Псалм 8 за да разберем повече за това как Бог избира да управлява своя свят.

1.Еова, Господи наш,

колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

Ти си поставил славата Си над небесата.

2.Из устата на младенците и сучещите

приготвил си хвала поради противниците Си,

за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

3.Когато гледам Твоите небеса, делото на

Твоите пръсти,

луната и звездите, които Ти си отредил,

4.казвам си: Що е човек, та да го помниш?

Или човешки син, та да го посещаваш?

5.А Ти си го направил само малко по-долен от

ангелите (Божеството)

и със слава и чест си го увенчал.

6.Поставил си го господар над делата на

ръцете Си;

всичко си подчинил под нозете му,

7.всичките овце и говеда,

още и животните на полето,

8.въздушните птици, морските риби,

и всичко, което минава през морските пътища.

9.Еова, Господи наш,

колко е превъзходно Твоето име по цялата

земя!

Какво означава за нас Псалм 8 и защо има толкова голямо значение?

Служението на Исус ни помага да намерим отговор на този въпрос. Виждаме, че посланието в Псалм 8 може да се види и в Евангелието от Матей . В глава 21 Матей пише, че някои религиозни лидери възнегодуват, когато чуват деца да призовават Исус като „Давидовия син“. Когато попитали Исус защо допуска това, Той защитил децата, като цитира Псалм 8:2.

И така, какво е това толкова важно нещо относно тези деца? Каква роля играят те в мисията на Исус и как това би трябвало да влияе на живота ни? За да открием това, нека да започнем, като разгледаме контекста на препратката към този пасаж.

Контекстът на цитата от Исус в Матей 21: 1-17 към Псалм 8:2

Исус влезе в град Йерусалим на магаре, за да бъде коронясан за цар. Неговата коронация в крайна сметка щеше да се осъществи с трънен венец, подигравки и смърт на кръст, но тълпата все още не знаеше това. Те го приветстваха и гледаха на него като на обещания цар, който ще ги спаси от римското потисничество. След това посрещане Исус влезе в храма. Това е мястото, където Небето и Земята се припокриват, където Бог се среща с човечеството и където свещениците са призовани да управляват и царуват заедно с Бог, като го представят на хората. Но когато Исус пристигна за да царува, храмът вече беше разрушен, а религиозните лидери бяха превърнали жертвената система във възможност за печалба. Свещениците управлявали в храма с цел печалба, а бедните давали парите си, за да могат да се срещнат с Бог. Храма е бил предвиден да бъде свещено място и дом на молитва, но вместо това по него време той е приличал по-скоро, на скривалище на крадци. Това разгневи Исус, и затова Той изпъди всички продавачи от храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на онези, които продаваха гълъбите. В така вече възстановен Дом, Исус приветства бедните, да се срещат свободно с Бога. Слепите и куците влязоха и Исус ги изцели. И децата дойдоха с викове: „Осанна, при сина на Давид!“ Исус премахна препятствията в храма, за да подготви място за защита на нуждаещите се от Бога. Ето как е трябвало царят да управлява в своя царски храм. Но когато първосвещениците го видяха, “…възнегодуваха и му рекоха: „Чуваш ли какво казват тия?“ А Исус им каза: “Чувам. Не сте ли никога чели: “Из устата на младенци и сучещи приготвил си хвала?” Матей 21:16

Въпросът разбира се беше риторичен. Разбира се, че тези учители на закона бяха чели целия Псалм 8. Вероятно дори са го знаели на изуст. Така те не само знаеха какво е казано, но и вероятно си спомниха и следващите редове: “…поради противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.“ ( Псалм 8: 2). Можете да си представите как това ги е ужилило, тъй като това предполага, че религиозните водачи са враг на Божията работа. С тази препратка Исус също така показва, че е Цар на Сътворението, който е достоен за тази похвала. Той заявява, че противниците на мисията му да управлява земята, няма да получат последната дума. Божията работа е да спре врага използвайки хвалата и молитвите на нуждаещите се. Дано вече започвате да виждате как изявлението в Псалм 8 е отеквало във всички тези времена. Но какво всъщност означава това? Е, за да получим отговор на това, ще помогне да се разбере защо Исус цитира Псалм 8 различно от това, което се появява в еврейската Библия.

Защо Исус казва „Подготвена похвала“, когато еврейската Библия казва „Укрепи крепост“? Исус цитира Псалм 8 от гръцкия превод на еврейската Библия, известна още като Септуагинта. Еврейската Библия казва: От устата на бебета и кърмачета, вие създадохте крепост заради противниците си, за да спрете врага и отмъстителя. Но Септуагинтата казва: От устата на кърмачета и кърмачета сте подготвили похвала за себе си. Защо има разлика? Парафразният превод (като Септуагинтата) има за цел да тълкува значението на пасаж въз основа на знания за оригиналния език. И така, когато Исус цитира от него, за да обясни Божия план за действията Си в храма този ден, той почита точността на неговата интерпретация. Така че нека изследваме как „подготвената похвала“ е добра интерпретация на „крепост“, която може да „спре врага и отмъстителя“.

Какво общо има похвалата с крепостите? Първо, нека дефинираме похвалата, като акт на признаване кой е Бог, като Цар на Вселената и обръщането ни към Него, с доверие и зависимост. Тъй като Той е великолепният Създател, ние можем да видим нуждата си от него, като малки, създадени същества. Всеки дъх, който имаме, е дар от Него и тези, които хвалят Бога, използват дъха си, за да го кажат. Псалмистът учи, че похвалата е това, което правят бебетата (според превода на Септуагинта от Псалм 8: 2. И това има смисъл, защото кой разбира нуждата от сигурност, по-добре от бебето?

Сега, ако похвалата се дефинира като акт на признаване на Бог за Цар и изразяване на зависимостта на човека от него, кои са „новородените“ в евангелския разказ на Матей? Матей ни разказва как отхвърлените от обществото, често са разбирали нуждата си от Бог и са викали към Исус като „Давидовия син“ (титла, която в Израел се използва, за да опише Месията , пророкуваният Давидов цар, който ще управлява Израел завинаги). Когато Исус се появи, много малко от големците, го разпознаха като обещания Давидов цар. Но отхвърлените, бедните и страдащите го видяха ясно. Когато чуха, че е близо, извикаха: „Сине Давидов, помилуй ме!“ ( Матей 20: 29-34 ). Други се присъединиха и викаха за помощ: „Осанна!“ Тази дума на иврит означава „моля те спаси ни“. Тези хора се смириха, като разпознаха нуждата си и извикаха към единствения, който наистина можеше да отговори на тази нужда, цар Исус. Сега, след като дефинирахме похвала и обяснихме как се изразява от смирените хора, нека да разгледаме какво общо има това с крепост? Крепостта се определя като място за укрепление и защита от врагове. И не е ли това, което Исус осигури на онези, които викаха към него?

Когато противниците се опитаха да заглушат виковете на отхвърлените за милост и благословия, Исус се застъпи за тях. Виждаме дори Исус да установява и физическо място, когато цитира Псалм 8: 2 . Когато Исус изхвърли търговците от храма, той подготви място, където бедните и уязвимите могат свободно да ходят и да приемат от него ( Матей 21:14. Слепите бяха излекувани и децата си имаха своето място, където да го хвалят. Чрез похвалата, самият Исус се превърна в тяхното убежище, тъй като той отговори на молбите им за помощ и унижи онези, които се опитаха да заглушат виковете им.

Матей 19: 13-15. Исус благославя малките деца.

“13.Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха. 14. Но Исус рече: „Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при Мене; защото на такива като тях е небесното царство.15.И възложи ръце на тях, и замина оттам.”

И днес Исус е същият. Всички, които викат към него, получават небесното царство ( Матей 18: 3-6 ).

Защо се нуждаем от защитата на Божията крепост и как я получаваме?

2. Из устата на младенците и сучещите

приготвил си хвала поради противниците Си,

за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят. Псалм 8: 2

Като хора ние имаме врагове, които можем да видим, и врагове, които не можем да видим. И ние се нуждаем от защита от враждебните им тактики. В Матей 21, единия от враговете на уязвимите хора беше “алчността на жадните за власт религиозни лидери”. Те бяха се настроили срещу Исус и всички негови последователи. Библията също говори и за тъмни, невидими духовни същества, които се бунтуват срещу Бог и неговия народ. Апостол Петър описа Сатана като “….противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв, обикаля, търсейки кого да погълне.” ( 1 Петър 5: 8). В контекста на този пасаж Петър обяснява, че начинът за преодоляването на противника е смирено да прехвърлим всичките си притеснения на Бог, вярвайки, че той се грижи за нас. Това е невероятно! Сатана е най-големият и най-лошият враг, с който хората може да се сблъскат, но ние можем да победим усилията му да ни спъне, просто като извикаме към Бог в нашето време на нужда. Когато в молитва споделяме на Бога своите слабости, нужди, страхове и разочарования – вярвайки, че Бог се грижи за малките и не особено значителни детайли от живота ни – нашият враг не може да го понесе. Той бяга от онези, които отиват при Бог за помощ. Никой не демонстрира, този акт на смирение по-добре от Исус. Той е създателят на Вселената, който се превърна в малко, слабо и зависимо бебе. Той изпълняваше своята мисия към отхвърлените от обществото и беше хулен от мощните, религиозни и управляващи власти. Той се довери на Бог, докато умираше с трънен венец на главата. Въпреки че смъртта му изглеждаше така, сякаш врагът е победил, това беше само временно. Смъртта не можа да го спре. Всъщност именно чрез този акт на демонстрация на безсилие, той победи врага завинаги. Исус възкръсна и се възнесе на своя небесен трон, където всички враждебни сили на тъмнината бяха поставени под краката му, точно както е описано в Псалм 8: 6. Исус стана първороден на ново човечество на кралски бебета, които продължават да преодоляват атаките на врага със своите смирени викове към Бога. Поради жертвата на Исус, можем да копнеем за Небесното царство и да преодолеем натиска от врага. Признаваме своите слабости и разчитаме на Бог да ни помогне във всички области на живота ни. Колкото и да е уязвимо, да бъдем честни, относно нашето състояние на зависимост, това е мощен акт, който побеждава противника. Така че нека бъдем насърчени, докато смело викаме към Бог с всичките си нужди и зависимостта ни от Исус.

Последни публикации


Виж всички статии тук >>>