Когато се обърнете към книгата Притчи и прочетете встъпителната линия, „Притчи на Соломон син на Давид, цар Израилев“ (1: 1), очаквате да започнете да четете поговорки – кратки и остроумни, които предлагат някаква мъдрост за добър живот. Но това съвсем не е това, което получавате в крайна сметка. Вместо това получавате десет дълги, сплотени речи от баща към син, преплетени с четири стихотворения от „Дамата мъдрост“ отправени към човечеството. Едва в глава 10, когато заглавието се повтаря, всъщност започвате да четете самите поговорки.
Тази структура изглежда малко странно. Защо тази колекция със „поговорките на Соломон“ започва със сложно въведение (девет глави!), коренно различно от останалата част на книгата? Какво става тук?
Религиозен авторитет в литературата на мъдростта
За да разберем Притчи от 1 до 9 и как те ни настройват така че да прочетем и останалата част от книгата, първо трябва да разгледаме основата на религиозния авторитет в литературата за мъдростта. Това е интригуващо различно спрямо другите части на Библията. Притчите съществуват почти във всички човешки култури и те обикновено се предават на нас от предишни поколения. По дефиниция поговорките идват от мъдри, смислени хора, които са съкратили наблюденията си върху живота в кратки, умни поговорки, които резонират на собствения ни житейски опит. Много хора обръщат внимание на това как работи животът и какви са моделите на причината и следствието, които произтичат от ежедневните ни решения. В този смисъл поговорките идват от нашите старейшини, от предишните поколения, които предават своята мъдрост. Така че, просто казано, поговорките имат генерационен авторитет на човешката мъдрост, основан на човешките наблюдения. И цяла книга от Библията е съставена от този вид мъдрост.
Това се усеща доста различно спрямо Тората или Книгите на пророците. Законът, даден от Мойсей на планината Синай, е Божията воля за Израел. Тук получавате заповедите “ако правиш…” и “ако не правиш…”, които идват директно от Бога. Това е божествен, заветен авторитет. Пророците също говорят с този вид власт. Но вместо да дават заповеди, написани от Божията ръка, те предават думите, мислите и целите на Бог по начина „така казва Господ“, често срещана фраза в пророческата литература. Въпросът е в това, че е ясно, че и законът, и пророците черпят своя религиозен авторитет от Бога.
За сравнение основата на авторитета в литературата за мъдростта е подчертано различна. Вместо Бог да се обръща към Израел, вие получавате татко да говори със сина си: „Слушай, сине мой, указанията на баща си и не изоставяй учението на майка ти“ (Прит. 1: 8). Казв ни се по принцип да слушаме майка си и баща си. Преди Бог казваше „ще станеш“ и „няма да станеш“ на планината Синай, и „така казва Господ“ чрез Еремия или Исая. Сега, изведнъж, ние трябва да „слушаме своите родители“ чрез поредица от изказвания между баща и син. Изглежда толкова … човешко! И това всъщност е така! Това е естеството на властта в Притчите. Това е човешка мъдрост, наблюденията за живота на хора, които са по-възрастни и по-мъдри, споделени с по-младото поколение.
И така, ако това е основата на нейния религиозен авторитет, това означава ли, че това е само човешка мъдрост?
Човешката мъдрост, издигната до божествен статус
Не, книгата на пословиците не е просто човешка мъдрост. Това е божествена мъдрост или, за да бъдем по-точни, чрез човешката мъдрост се разкрива мъдростта на Бог. Именно тук влиза в сила това продължително въведение от 9 глави. Твърдението на Притчи 1-9 е, че мъдростта, която ще прочетете в Притчи 10-31, не е просто човешка мъдрост, а божествена. Целта на тези уводни глави е да ви помогнат да видите, че Божиите думи към неговия народ са дошли чрез човешките думи на старейшините.
Помислете за преплитането на десетте речи баща-син и четирите стихотворения на „Дамата на мъдростта“ в Притчи 1-9. Първо, нека помислим за десетте речи от бащата към сина. Можете да ги намерите в Притчи 1: 8-19, 2: 1-22, 3: 1-12, 3: 21-35, 4: 1-9, 4: 10-19, 4: 20-27, 5: 1-23, 6: 20-35 и 7: 1-27. Всичките десет речи следват един и същи модел: (1) увещание, (2) урок и (3) заключение. Таткото увещава сина си да го слуша, да напише заповедите му на сърцето си и да прави всичко по силите си, за да не ги изостави. След това таткото предлага урок за добродетелта или мъдростта или почтеността, които иска синът му да знае. И накрая, винаги има заключителен ред за това как мъдростта ще ви пази и ще ви даде изобилен живот. Има десет от тези изказвания изрично от бащата (понякога представляващи и мама, и татко), които предлагат човешка мъдрост.
Но, преплетени в десетте изказвания на човешката мъдрост от баща към син, са и четирите стихотворения от „Лейди мъдрост“, който символизират перфектната и трансцендентна вселенска мъдрост (виж Прок. 1: 20-33, 3: 13-20, 8: 1- 36 и 9: 1-18). Мъдростта, олицетворена като дама, призовава цялото човечество от името на самия Бог, призовавайки го да живее спрямо нея и да я слуша.
В Притчи 8, тя твърди, че е като вечен принцип на Вселената, защото е била принципът, чрез който Бог е изтъкал моралната вселена; Бог използва мъдростта, за да проектира физическата и моралната тъкан на сътворението. Следователно, всеки път, когато хората имат достъп до тази мъдрост и живеят от нея, те живеят по божествен принцип или божествена дума. По този начин стиховете на „Лейди мъдрост“ издигат човешката мъдрост на старейшините до статус на небесна мъдрост, предлагайки филтър, през който да прочетете останалата част от книгата. Сякаш четирите стихотворения „Лейди мъдрост“ коментират изказванията на баща-син, подобно на: „Скъпи читателю, осъзнаваш ли, че когато слушаш мъдростта на старейшините си, чуваш трансцендентна, божествена мъдрост за това как да живееш в добрия свят на Бог? ”
Книгата Притчи не е просто човешка мъдрост. Това е божествена мъдрост
Сливането на два гласа
Когато оцените подобаващо преплитането на тези два гласа (човешкият глас на бащата и трансцендентният глас на „Лейди мъдрост“), вие ще сте подготвени и готови да прочетете мъдростта на старейшините в глави 10-29 в лицето на Писание – Божие слово. В книгата си „Притчи 1-9“ Майкъл Фокс правилно заявява:
Ние вземаме този образ на Лейди мъдрост със себе си, когато разгръщаме сбирките от притчи, в които се съхранява мъдростта на Соломон и други древни мъдреци. Изображението ни информира, че разни – често такива от бита – поговорки на бащата-учител, изказани от анонимни мъдреци на Израел и дори на самия Соломон, говорят с един глас и това е гласът на самата мъдрост (стр. 359).
Така Притчи 1-9 наистина служи като прелюдия към литературата за пословиците, подготвяйки ви да чуете мъдростта на старейшините като Божественото Слово. Важно е да оцените това, докато четете книгата, за да знаете, че човешката мъдрост не е насочена срещу божествената мъдрост. По-скоро човешкото слово или човешката мъдрост са средство довеждащо ни до Божественото Слово. Двата гласа, които чуваме в Притчи 1-9, са слети заедно, за да ни помогнат да разберем, че в наблюденията и изказванията на човеците старейшини на Израел ще чуем ехо от божествената, трансцендентална мъдрост.