Думата „койнония“ е гръцки термин, който често се среща в Новия завет, предимно в писмата на апостол Павел. Произлиза от гръцката дума „koinos“, която означава „общ“ или „споделен“. В контекста на Новия завет „койнония“ често се превежда като „общение“, „участие“ или „споделяне“.
Концепцията за койнония е централна за ранната християнска общност, тъй като олицетворява духа на единство, споделяне и взаимна подкрепа между вярващите.
В Деяния 2:42-47 намираме ярко описание на ранната църква, където вярващите „се посвещават на учението на апостолите и на общение (койнония), на разчупване на хляба и на молитва“. Този пасаж подчертава значението на койнонията за формирането и разрастването на ранната християнска общност.
Писмата на Павел представят койнония като съществен аспект от християнския живот. В 1 Коринтяни 1:9 Павел пише: „Верен е Бог, който ви е призовал в общение (койнония) със своя Син, Исус Христос, нашия Господ.“ Това показва, че койнония не се отнася само за взаимоотношения между вярващите (хоризонтално), но и за техните отношения с Бог чрез Исус Христос (вертикално).
Павел също така подчертава значението на койнония в посока подпомагане на нуждите на събратята по вяра, особено във времена на трудности. Във 2 Коринтяни 8:4 и 9:13 той хвали македонската църква за тяхната щедра финансова подкрепа, която той нарича „споделяне (koinonia) в службата на светиите“.
Койнония в Новия завет, представлява идеала за живота на християнската общност. Характеризира се с взаимна любов, подкрепа, споделен опит между вярващите и дълбока връзка с Бог чрез Исус Христос.
Тази концепция продължава да резонира в християнската общност и общение и до днес.
Местата, при които се среща думата в Новия завет:
- Деяния 2:42 – „И те упорито слушаха учението на апостолите и в общението, хляба и в молитвите.“
- Римляни 15:26 – „Защото Македония и Ахаия благоволиха да направят принос (споделяне) за сиромасите между светиите, които са в Йерусалим.
- 1 Коринтяни 1:9 – „Бог е верен, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Исус Христос, нашият Господ.“
- 1 Коринтяни 10:16 – „Чашата на благословението, за която благославяме, не е ли общението с кръвта на Христос? Хлябът, който ломим, не е ли общението с тялото на Христос?“
- 2 Коринтяни 6:14 – „Не вързвайте се с неверници в чуждо иго; защото какво общение има правда с беззаконие? Или какво съучастие има светлина с тъма?“
- 2 Коринтяни 8:4 – „Като молеха нас с много настоятелност за благодатта и общението в службата за светиите.“
- 2 Коринтяни 9:13 – „Понеже чрез опита на това служение те славят Бога за вашата покорна изповядане на благовестието на Христос и за вашето щедро раздаване на тях и на всички,“
- Галатяни 2:9 – „И когато видяха благодатта, която ми беше дадена, Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, дадоха аз и на Варнава десници на общение, за да отидем ние между народите, а те между обрязаните;“
- Филипяни 1:5 – „Заради вашето участие в благовестието от първия ден досега,“
- Филипяни 2:1 – „И така, ако има някакво покрайстване, ако има някакво утешение от любовта, ако има някакво общение на Духа, ако има някаква милост и състрадание,“
- Филипяни 3:10 – „Да позная Него и силата на Неговото възкресение, и участие в Неговите страдания, и да стана подобен на Неговата смърт,“
- Филемон 1:6 – „Та общението на твоята вяра да стане действително чрез познаване на всяко добро, което има у вас заради Христос.“
- Евреи 13:16 – „А не забравяйте да правите добро и да участвувате, защото такива жертви са благоприятни на Бога.“
- 1 Йоан 1:3 – „Което видяхме и чухме, ви го проповядваме и на вас, за да имате и вие общение с нас. И нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“
- 1 Йоан 1:6 – „Ако речем, че имаме общение с Него, и ходим в тъмнина, лъжем и не изпълняваме истината.“ (1 John 1:6)
- 1 Йоан 1:7 – „Но ако ходим в светлина, както Той е в светлина, имаме общение един с друг, и кръвта на Исус, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.“ (1 John 1:7)
Първите християни „непрекъснато посвещавали себе си на общение“. (Деяния 2:42) Като такива, които са обединени с Христос, ние трябва да споделяме живота на Христос един с друг по начин, който води до индивидуално и корпоративно духовно израстване. Това се постига чрез обмен на Божията любов и истина, което наричаме „служение” (което просто означава „служене”).
Койнония в Новия завет се разглежда като нещо което не може да избираме – тоест тя е задължителна среда за духовното ни израстване.
Ясно е, че такава койнония не е въпрос просто на посещение на една или две срещи седмично. То е много повече от това. Ето защо стихът, който толкова често се използва, за да се подчертае важността на посещаването на църква (Евреи 10:25 „. . .да не се отказваме от събирането, както е навикът на някои…“), днес често се разбира погрешно. Този стих често се приема, че означава, че е необходимо само нашето присъствие на църковните събрания. Вместо това откриваме, че според 1 Кор. 12:21 („… окото не може да каже на ръката: „Не ми трябваш“…“), необходимо е не само присъствието на другите членове, но и тяхната функция.
Християните се разглеждат като тяло Христово, защото ние сме духовно обединени с Христос и помежду си. Тъй като сме членове един на друг, ние трябва да се отнасяме един към друг по взаимозависим начин. Следователно е важно не просто да присъстваме на събранията, но автентично да споделяме живота на Христос един с друг. По този начин, „… като говорим истината в любов, ние трябва да израстваме във всички аспекти в Него, който е Главата, тъкмо Христос, от Когото цялото тяло, съобразено и държано заедно от това, което доставя всяка става, според правилното функциониране на всяка отделна част предизвиква растежа на тялото за изграждането на себе си в любов.“ (Еф. 4:15,16).
КАК МОЖЕМ ДА ПРАКТИКУВАМЕ КОЙНОНИЯ?
Новият завет определя нормативното участие в християнската койнония по два основни начина. Един от начините е като служим на други християни с нашите духовни дарби и получаваме служба на другите чрез техните.
Другият начин за практикуване на койнония е чрез любов един към друг по различни практически начини. В Йн. 13:34,35, Исус каза на учениците си, че трябва да „се обичат един друг, както Аз ви възлюбих“. Тъй като бяха с Исус от няколко години, те знаеха как той изразява любов към тях. Тъй като другите християни няма да имат тази възможност, апостолите внимателно описват как изглежда тази любов. Чрез това, което понякога се нарича „един друг“ императивите на посланията, ни се дава профил на начините, по които можем да се обичаме един друг. По-долу са дадени примери:
Насърчавайте се един друг (1 Сол. 5:11; Евр. 3:13; 10:25)
Увещавайте се един друг (Кол. 3:16; Рим. 15:14)
Изповядвайте греховете си един на друг (Яков 5:16)
Прощавайте един на друг (Еф. 4:32; Кол. 3:13)
Приемайте се един друг (Рим. 14:1; 15:7)
Служете един на друг (Гал. 5:13; Рим. 12:10)
Изграждайте се един друг (1 Сол. 5:11)
Бъдете гостоприемни един към друг (1 Петрово 4:9)
Практикуваме койнония като изразяваме взаимна зависимост като членове на Христос и един към друг.
Християнските събрания са важни, защото ни дават възможност да преживеем койнония в различна степен по време на събранието. Те също така спомагат за срещата на други християни, с които можем да изградим приятелства, основани на койнония.
Новозаветните църкви обикновено се събират по домовете, както и в големи групи (вж. Деяния 2:46; 20:20; Римляни 16:5).
В домашна група и взаимоотношенията развиващи се там, между членовете, може да възникне ниво на койнония, което е невъзможно чрез присъствието само на по-големи срещи.
Сферата, в която използваме нашите дарби, е нашето служение или служба.