БОГ ПРЕДЛАГА НА ЙОВ ВИРТУАЛЕН ТУР
Тук ще разберете:
- кой е Левиатан
- защо лоши неща се случват на добрите хора
Последните глави на книгата на Йов са озадачаващи и задълбочени. За да придобием някакъв контекст за това есе, ще помогне да прочетем предишната статия (връзка тук), където разгледахме въведението на книгата (Йов 1-2) и диалога, който Йов има с приятелите си относно значението на страданието му. В крайна сметка Йов и приятелите му вече нищо не си казват (Йов 3-27) и Йов заема крайна позиция пред Бога в глави 29-31. Той оплаква дните на своето минало, когато тялото му е било здраво и животът му е бил изпълнен със семейство и приятели (Йов 29: 1-11). Сегашното му страдание вече не се издържа (Йов 30: 24-31) и той изисква Бог да даде обяснение (Йов 31: 35-37).
И така, след като изтърпява многословието на Елиу (Йов 32-37), самият Бог отговаря на Йов в поредица от речи, които формират кулминацията на книгата досега (Йов 38-41). Бог предлага два отговора. Първият предлага „виртуална обиколка” на Космоса (Йов 38-39). Бог задава на Йов всички тези невъзможни въпроси, като:
„Къде бяхте, когато поставих основите на земята?“ (38: 4). „Някога в дните си заповядвал ли си на сутрешната светлина да изгрее?“ (38:12). „Къде живее светлината или къде живее тъмнината?“ (38:19). „Можете ли да изведете съзвездие през сезона му?“ (38:32).
И, разбира се, правилният отговор на всички тези въпроси е Йов да каже: „Не, аз не командвам вселената. Не знам отговора на нито един от тези въпроси. Не, живял съм само за кратко време … “
Божията първа точка
Въпросът изглежда по следният начин: Йов твърди, че Бог е “заспал на волана” при управлението на Вселената и поради това божествено пренебрежение е трябвало да изтърпи несправедливо страдание. Отговорът на Бог е косвен и показва как вниманието му всъщност е върху всеки един детайл от дейностите във Вселената. Всъщност Бог е “скрит” за всякакви гледни точки и подробности, които Йов никога не си е представял и никога не би бил.
След космическата обиколка Бог повежда Йов на подобна виртуална обиколка на част от света, в който той всъщност обитава – земята (Йов 38: 39-39: 30). Той пита Йов дали някога е доставял храна за лъвове или е виждал как изолираната от света планинска коза ражда? Не? Е, може би Йов разбира моделите на хранене на дивите магарета, които бродят по хълмовете, или щраусите, и техните странни начини да се грижат за своите малки. Може би Йов и Бог могат да водят стимулиращ разговор за знанията на Йов за бойните коне и аеродинамиката на орел, който се извисява върху термични въздушни течения. Както се оказва, Йов не знае толкова, колкото си е мислил, дори за света, в който живее и той трябва да бъде запознат с това. В края на Божиите покани за диалог Йов се бива много кратък в първия си отговор: Тогава Йов отговори на Господа и каза:
„Ето, аз съм незначителен; какво мога да ти отговоря? Полагам ръка на устата си. След като говоря и няма да отговоря; Дори два пъти и няма да добавя нищо повече. ”- Йов 40: 3-5
Бог приключи с първа точка. Многобройните обвинения на Йов в божествено пренебрежение или некомпетентност не са успешни. Както се оказва, Бог е интимно запознат с всяка молекула и същество в неговия свят и знае повече за тях, отколкото Йов може да разбере. Това е важен момент в историята досега. Независимо от причините, които Бог има за това, че е допуснал страданието на Йов, пренебрегването не се явява подходящо обяснение. Йов никога не открива защо е страдал, както и читателят на Книгата на Йов. Целта на книгата никога не е била да ни предложи тази информация. По-скоро първата божествена реч изяснява, че Бог знае всичко, което се случва в неговия свят, и неговата гледна точка за Вселената има по-широк обхват, отколкото всеки човек някога ще има.
Когато Йов критикува Божието знание и способности, това се основава на ограничените хоризонти на неговия житейски опит. Мисълта му има ограничен капацитет да разбира причината и следствието спрямо своята гледна точка. Божията перспектива е безкрайно по-широка, което означава, че той може да позволи или организира събития, които от една гледна точка изглеждат морално подозрителни или просто грешни. От по-широка гледна точка същите тези събития изглеждат съвсем различно. Подобно е на дете, което наблюдава как родителят им хвърля стол до прозореца, за да го разбие. От гледна точка на дете на шестгодишна възраст, точно този вид поведение би довело до вцепеняане или дори нещо по-лошо. Но ако родителят знае, че димът идва от съседната стая и че този прозорец е единственият изход, изведнъж счупеният прозорец се превръща в спасяващ живота път. Родителят има по-широк спектър от налична информация, която прави едно и също действие (хвърляне на стол през прозореца) да се превърне в морално необходимото нещо.
Това изглежда е и смисълът на първата реч на Бог. В добрия свят на Бог може да има зло и страдание, което от една гледна точка може да изглежда ненужно, трагично и несправедливо. Но от по-широк аспект може да има огромна мрежа от фактори, които превръщат същата трагедия в по-голям модел на причинителен ефект, който води до спасяването на много животи. Не е възможно човек да знае такива неща или да има такава перспектива. Това означава, че всички наши претенции за оценка на Божието управление над човешката история винаги са ограничени и следователно ще бъдат кратки. Нямам достатъчно широка изгодна точка, за да обвиня Бога в некомпетентност и никога няма да имам за да го направя.
Това не е особено приятен факт за Йов или за някой от нас. Това е неизбежната реалност да бъдеш човек. Ние сме ограничени и нашите мозъци и сетивни способности не са предназначени да вземат информация, необходима за извършване на оценки на Божия избор. Ние не сме Бог. Ние сме хора.
Божията втора точка
След като Йов изповядва арогантността си, Бог отговаря отново, като този път кани Йов да заеме божествения трон и да управлява Вселената за един ден. Нека Йов да прилага строгия „принцип на възмездие“, който смята, че Бог трябва да използва при ръководенето на космоса:
„Облечете се с чест и величие. Излейте гнева си към преливане, и погледнете на всеки, който се гордее, и го понижете. Погледнете на всеки, който се гордее, и го смирете, и тъпчете нечестивите там, където стоят. “- Йов 40: 10-12
Йов ще намери задачата за невъзможна. Това ще изисква подход за микроуправление „секунда в секунда“, който по същество би довел до повече хора на планетата. Йов не знае какво иска, когато иска Бог да използва строгия принцип на възмездие, за да възнагради всяко добро дело и да накаже всяко лошо. На теория звучи правилно, но в изпълнение би създал вселена, в която никой човек никога няма да има шанс за опити и грешки или по-важното – за растеж и промяна.
Това води до окончателния отговор на Бог. Той запознава Йов с две фантастични създания, едното наречено „бегемот” (Йов 40:15), а другото „Левиатан” (Йов 41: 1). И двете са ивритски думи, изписани с английски букви. Бехемот е често срещана дума за домашни животни, като крави (Вт 5:14), кози (Лев 1: 2) или дори коне (Неем 2:12). Но в случая думата описва речно същество, което живее в тръстиките с гигантска опашка и дебели кости. Звучи като хипопотам с опашка на динозавър и до средата на 1600 г. това е често срещано тълкуване. Вероятно се отнася за животно, което е малко познато на автора и така е било в състояние да приеме митични размери. Може би се отнася до вече изчезнал бозайник. Просто никога няма да знаем със сигурност.
Познаването на конкретното животно няма да ни доближи до Божията точка да изведем Бехемот на първо място! Целта на Бог да споменава това същество е неговият смисъл. Ето гигантски и опасен звяр, който живее в прекрасна изолация от всяка човешка намеса. Бог го обича. Той се нарича „началник на Божиите пътища“ в света (Йов 40:19). Това е просто създаденото същество, което ни води до още по-фантастичен и мощен звяр – Левиатан. Бог обича да се хвали с Левиатан („Не мога да мълча за крайниците му!“ Йов 41:12). От многото други библейски и древни близки до източните текстове знаем, че Левиатан е бил често срещана фигура в представите на хората от този ден. Той живеел в дълбоките океани, оставяйки след себе си огромна вълна от буйна пяна (Йов 41: 31-32). Кожата му беше непроницаема за човешки оръжия (Йов 41: 15-17) и дишаше огън (Йов 41: 18-20).
Подобно на Бехемот, ние знаем, че Левиатанът за древните хора е бил същество, обитаващо границите между реалното и митичното. Навсякъде в еврейската Библия и древната вавилонска литература Левиатан е митичен символ на насилие и хаос в Божия свят (вж. Пс 74:14 и Иса 27: 1). Тази концепция със сигурност възниква от спорадичния контакт, който древните моряци са имали с огромни, опасни океански същества, които са били малко познати и силно страховити. Библейските автори, включително авторът на Книгата на Йов, са направили дълбок богословски размисъл за съществуването на такива същества в света на Бог. Левиатан не представлява заплаха за Бога и със сигурност не е съперничащ бог, както вярват египтяните (виж послушния Левиатан в Пс 104: 26). Цялата тази история ни помага да разберем Божия замисъл за Левиатан.
Бог пита Йов дали е в състояние да дръпне Левиатан с въдица или да го вземе вкъщи като домашен любимец (Йов 41: 1-7). Бог съветва Йов да не прави такова нещо, защото Левиатан е онзи вид животно, което ще отхапе ръката ви без да се замисли (Йов 41: 8). И забележете този важен момент, Левиатан не е зъл или лош. Никъде в тази реч Левиатан не е наречен нечестив или злощастен или описан като тъжна последица от греха или падението (отнасящи се до Битие 3). Точно обратното, Левиатан е възлюбен от Бога, прекрасно създание с голяма сила и мощ. Бог се гордее с това животно и очевидно смята, че то принадлежи на този свят. Просто не го пипайте или ще ви унищожи.
Това е пленително и чудно! Ето едно същество, което ще съсипе живота ви, ако се натъкнете на него, но Бог го обича. Защо Бог изобщо ни изявява това? Очевидно Божият свят е достатъчно подреден, за да процъфтява проектът човек, но хаосът не е изкоренен изцяло от Божия свят. Тоху-ва-воху (на иврит за „безформен и празен“ в Бит. 1: 2) пустош в пустинята от Битие 1 не е елиминиран, когато Бог е създал света. По-скоро е било направено място за градински ред и предоставено на хората, на които е възложено да разпространяват този божествен ред по-нататък. Левиатан е там, суров и опасен и просто може да го срещнете. Той има силата да порази живота ти, но това, което не можеш да заключиш от евентуално нападение на Левиатан, е, че Бог те наказва или това същество е зло. Не, случаят не е такъв. Току-що се сблъскахте в Левиатан и това отприщи хаос, зъб и нокът в живота и тялото ви.
Книгата на Йов ни приканва да се доверяваме на Божията мъдрост, когато срещаме страдание, а не да се опитваме да разберем „причините“ за него.
Обобщаваща точка
Еврейският Библейски учен Джон Уолтън излага по този начин коментара си към Йов:
Божият отговор на Йов не обяснява защо праведните хора страдат, понеже космосът не е предназначен да попречи на праведните да страдат. Йов поставя под въпрос Божия замисъл и Бог отговаря, че Йов няма достатъчно познания, за да прави това. Йов постави под въпрос и Божията справедливост и Бог отговори, че Йов трябва да му се доверява и че той не трябва да мисли арогантно, че Бог може да бъде опитомен, за да се съобрази с немощните възприятия на Йов за това как трябва да управлява Космосът. Бог изисква доверие, а не разбиране и заявява, че космосът е основан на неговата мъдрост, а не на неговата справедливост.
Човешката болка и страдание не винаги се случват като ясна последица от нечий грях. Може да има причина, но може и да няма. Самият Бог каза, че страданията на Йов не са били породени “по някаква причина” (Йов 2: 3). Разговорът със сатаната със сигурност не даде причина за тях. Този диалог просто поставя основата на истинския въпрос на книгата: Бог управлява ли Вселената според принципа на възмездието?
Отговорът на тази история е НЕ. Понякога се случват ужасни неща без причина, видима за който и да било човек. Въпросът е, че светът на Бог е много добър, но не е съвършен или винаги безопасен за сега. Има ред и красота, но също така е див и понякога опасен, също както са и двете фантастични създания, които той изявява. И така, обратно към големия въпрос за страданието на Йов или на въобще на някой? Защо има страдание на света? Дали от земетресения, или диви животни, или едно от друго? Бог не обяснява защо. Той казва, че живеем в невероятно сложен, удивителен свят, който на този етап поне не е предназначен да предотврати страданието.
Това е Божият отговор Йов оспори Божията справедливост и Бог отговори, че Йов няма достатъчно познания за нашата сложна вселена, за да направи такова твърдение. Йов поиска пълно обяснение от Бога и това, което Бог иска от Йов, е доверие в неговата мъдрост и характер. И така, Йов отговаря със смирение и покаяние. Той се извинява, че обвинява Бога в несправедливост и признава, че е надскочил границите си.
Изведнъж книгата завършва с кратък епилог (Йов 42). Първо, Бог казва, че приятелите са сгрешили; техните идеи за Божията справедливост бяха твърде прости, не бяха верни на сложността на света или Божията мъдрост. Тогава Бог казва, че Йов е говорил правилно за Него. Това е изненадващо, но не може да се приложи за всичко, което Йов каза. Въпреки че Йов е направил прибързани и грешни изводи, Бог все още одобрява борбата на Йов и как честно се приближава към Бога с цялата си емоция, като иска само да говори със самия Бог. Бог казва, че правилният начин за обработка чрез тези въпроси е чрез борбата на молитвата. Книгата завършва с това, че Йов възстановява здравето, семейството и богатството си, не като награда за доброто поведение, а просто като щедър дар от Бог. И това е краят.
Така че, книгата не отключва пъзела защо лошите неща се случват на добрите хора. По-скоро ни кани да се доверяваме на Божията мъдрост, когато срещаме страдание, а не да се опитваме да разберем „причините“ за това.
Когато търсим причини, ние сме склонни или да опростим Бог както направиха приятелите на Йов, или също като Йов да обвиним Бога въз основа на ограничени доказателства. Книгата ни кани искрено да предадем болката и скръбта си на Бог и да се доверим, че го интересува, осъзнавайки, че знае точно какво прави.