Десятък – JewishEncyclopedia.com
Десетата част от каквото и да било, присвоено като данък или жертва.
—Библейски данни:
Десятъкът от притежанията е много древен обичай, съществуващ още от времето на патриарсите. Авраам даде на Мелхиседек „десятък от всичко“ (Бит. Xiv. 20); и Яков даде обет, че ако се върне в бащиния си дом на сигурно място, той ще признае Yhwh за негов Господ и ще му даде десета от всичко, което притежава (ib. xxviii. 20-22). По-късно Мойсеевият закон направи десятъка задължителен за израилтяните. Десятъкът, било от семето на земята или от плодовете на дървото, принадлежал на Yhwh и следователно бил свят. Той може да бъде изкупен чрез „добавяне към него петата част от него“. Десятъкът от добитъка обаче не можеше да бъде изкупен; и ако едно животно беше заменено за друго, и двете ставаха свети за Господа. Посочен е и точният метод за събиране на десятъка от животните: те се броят поотделно; и всяко десето, преминало под пръчката, ставаше в десятково животно (Лев. xxvii. 30-33).
Очевидно има несъответствие между Книгата на числата и тази на Второзаконие по отношение на десятъка. В Бр. xviii. 21-26 е посочено, че „всички десети в Израел“ се дават на левитите „за наследство“; тъй като те нямаха участие в страната, десятъкът трябваше да бъде основният им източник на препитание. От друга страна, самите левити били задължени да дават на свещениците десетата част от всички получени от тях десятъци. Втор. xiv. 22-29 обаче повелява годишния десятък от увеличаването само на полето; той е трябвало да се яде пред Господа, тоест в града, в който бил построен Храмът. Но ако разстоянието до такъв град било толкова голямо, че транспортирането на всички десятъци да е невъзможно, е можело хората да преобразуват десятъка в пари и да похарчат сумата в града за ястия и т.н. („каквото душата ти пожелае“; ib (стих 26). На всяка трета година десятъкът НЕ е трябвало да се носи в града в Храма, а е трябвало да се съхранява вкъщи („в твоите порти“), а „Левитът, чужденецът, сирачето и вдовицата“ е трябвало да „яде и се насити“ (ib. стих 29). Трябва да се заключи, че тъй като седмата година е съботна година и в нея не се допуска десятък, десятъкът от първата, втората, четвъртата и петата година от всеки цикъл от седем години трябва да бъде донесен в Храма и изяден от земевладелецът и семейството му, докато десятъкът от третата и шестата година трябва да бъде оставен у дома за бедните.
Третата година се нарича година на десятък; и след разпределянето на десятъка между левитите и другите, от земевладелците се изискваше да обявят тържествено пред Господа, че са спазили всички закони, свързани с тях, като приключват такава декларация с молитва за Божието благословение (ib. xxvi. 12-15 ). На опечален не е било позволено да яде десятъка, нито може да се използва за нечиста употреба, нито да се дава за мъртвите.
Самуил информира израилтяните, че ще трябва да дадат една десета от всичко на царя (I Сам. Viii. 15, 17). Когато след това израилтяните изпаднаха в идолопоклонство, те продължиха да носят десятък в храма на своите идоли; но те изглежда са възприели друга система за предлагането им (съст. Amos iv. 4, Hebr. и R. V.). Цар Езекия отново наложи десятъка на своите поданици; и жителите на Юда го донесоха в изобилие, очевидно за използване за левитите. Наистина количеството беше толкова голямо, че царят заповяда да бъдат подготвени специални камери в храма за приемането му (II Chron. Xxxi. 6-12). Същата уредба е направена по-късно от Неемия (Нех. X. 39, xiii. 12).
—В равинската литература:
Според равините Книгите на числата и Второзаконието се допълват взаимно (съст. Десятък, Библейски данни); следователно между тях не може да има противоречие. Така излиза, че има три вида десятък: (1), който се даваше на левитите, както е посочено в Чис. xviii. 21 и сл. И наречен „първият десятък“ („ma’aser rishon“); (2) десятъкът, който трябваше да бъде отнесен в Йерусалим и там да се консумира от собственика на земята и семейството му, който беше наречен „вторият десятък“ („ma’aser sheni“), като се вземаше от онова, което оставаше след първия десятък е било присвоявано; и (3) това, което се дава на бедните („ma’aser ‘ani“). Следователно всяка десятка трябваше да се взема всяка година, с изключение на седмата година: № 1 и 2 през първата, втората, четвъртата и петата година; № 1 и 3 през третата и шестата година.