equipping

ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ГИБРАЛТАР

Когато се събудих на другата сутрин, всичко изглеждаше както обикновено. Отражението на слънцето на стената, прибоя на вълните, гласовете на рибарите. Но тогава открих, че всъщност вече нищо не е както преди. Аз вече не бях едно угрижено дете, лутащо се насам-натам, което не знае в какво да вярва и към кого да се обърне. Сега имах Исус като жив и любящ приятел, Който имаше отговор на всички въпроси, и щеше винаги да бъде до мен. Скочих и се облякох, после коленичих до леглото си и вместо насила да съчиня една молитва, открих сърцето си пред Бога и бях сигурна, че Той ме е чул. Баща ми изглеждаше блед и изтощен, когато се появи за | закуска. Кашляше много. Но беше в добро настроение и ^ предложи да направим една екскурзия с автобус до южното крайбрежие. Оттам съм можела да видя скалите на Гибралтар и северното крайбрежие на Африка и да плувам. Въодушевих се много, защото обичах разходките с татко. Неговата компания беше приятна и той знаеше толкова много неща. Взех си всичко за плажа и отидохме на автобусната спирка. Докато дойде автобусът, напазарувахме някои неща за пътуването.

Никога няма да забравя този ден. Но тогава още не знаех, че той е по-особен, тъй като всъщност не се случи нищо забележително. Просто бяхме щастливи заедно. Автобусът пътуваше по крайбрежната улица. От едната страна беше морето, от другата — лозята, маслиновите насаждения и от време-навреме се появяваше някое поле със слънчогледи, всички обърнати на изток. Баща ми разказваше за гражданската война и за окупирането на големия замък на Толедо, когато синът на генерала бил взет като заложник, докато крепостта бъде предадена. Но генералът изпълнил дълга си. „Предай душата си на Бога, извикай: да живее Испания! и умри, синко", казал бащата по телефона и крепостта била задържана, докато дойде подкреплението. Никой не можеше да разказва като татко; той беше приковал цялото ми внимание със своите истории, когато шумният автобус направи голям завой и въздухът ми секна — пред мен беше сапфирено синият проток на Гибралтар! Скалата лежеше като огромен лъв във водата, а от другата страна на протока можех ясно да разпозная високите планини на северноафриканския бряг.

Сега татко започна да ми разказва за поведението на скалните маймуни на Гибралтар и за заклинателите на змии от Танжер и колкото по-надолу слизаше пътя, толкова по-високо към небето се издигаше Гибралтар. Автобусът влезе в града и спря близо до пристанището, където в същото време пристигаше един параход.

Беше страшно горещо. Ядохме сладолед под един чадър в една сладкарница, където около половината от гостите бяха тъмнокожи и говореха арабски. После разгледахме магазините — китари, кастанети, бродирани вратовръзки. Потърсих подаръци за баба и дядо. Това ми доставяше удоволствие. Трябваше ми доста време, докато избера, и все пак купих за чайника на баба една поставка, на която беше изобразена скалата на Гибралтар, а за дядо един червен, украсен със злато калъф за очила. Баща ми уморено се беше отпуснал на един стол в магазина, пушеше цигара и аз имах много време.

След това по една алея достигнахме до плажа; бял пясък, засенчван в единия край от палми. За миг смених роклята си с банския костюм, изтичах до морето, хвърлих се в леките вълни и със сила се устремих навътре. Това първо, охлаждащо потапяне ми се стори най-прекрасното усещане на целия свят!

— Не плувай много навътре! — извика татко и аз се върнах обратно при него. Много ми се искаше заедно да плуваме, но той нямаше сили за това. Когато се наплувах, той вече беше намерил едно сенчесто място и беше разопаковал храната. Седнах до него и от радост започнах да се смея с глас. Радвах се на слънцето, синьото море и на здравото си и силно тяло. Тази нова радост се свърза с радостта, че Исус е мой приятел; тя даваше светлина и цвят на всяка друга радост и беше изворът на моето щастие. Аз обаче не можех да дам точен словесен израз на това, то беше просто едно чувство.

— Разкажи ми нещо повече за възрастната жена от вчера - ме помоли татко изведнъж. — Интересно ми е.

Погледнах го напрегнато.

— Тя е една мила старица. Живее в малка къща зад евкалиптовата горичка. Има една котка и една коза, кошница, пълна с котенца, една малка внучка и една Библия. Посещавала съм я два пъти.

— Как разговаряте? Не вярвам тя да говори английски.

— Не, разбира се, не говори. Вече ти казах обаче, че има Библия и ние четохме заедно от нея. Тя ми посочи думата „Jesus" и аз, естествено, я разбрах.

— Така ли! И какво стана по-нататък?

— Тя каза, че Исус бил неин „amigo", a тази дума също ми е позната. Розита ме нарича нейна „amiga". Това означава приятел.

— Значи истинско новорождение; но това стана много бързо — си говореше сам татко. — Е, разкажи ми по-нататък.

Потънала в мисли, дъвчех хляба си. Бях се извърнала малко настрани от татко, защото предполагах, че ми се присмива. Но когато той отново заговори, гласът му беше напълно сериозен:

— Моля те, Люси, наистина искам да чуя по-нататък.

— Ами — започнах притеснено, — исках Той да стане и мой приятел. Така отидох до кръста.

— До кръста? Какво искаш да кажеш с това?

— По пътя към лозята има един селскостопански двор с едно малко бяло прасенце, което свободно се разхожда наоколо и няколко кокошки, а до входа на градината се издига каменен кръст. Знаеш ли, както е и в песента: „Спасителят умря на кръста за мен и направи всичко да стане отново добро". Седях пред кръста, а когато ми стана много горещо седнах в сянката на едно маслиново дърво.

— И какво направи под дървото?

— Ами помолих Исус да ми прости и Му благодарих. А после после Го помолих да стане мой приятел.

— И какво се случи?

— Тръгнах си към къщи. Кръстът беше зад мен, а пред мен всичко светеше, огряно от последните слънчеви лъчи. Бях щастлива, защото знаех, че съм намерила един приятел, на когото мога да кажа всичките си грижи.

— Твоите грижи, Люси? Аз също бих искал да знам за тях. Можеш ли да ми ги кажеш?

Обърнах се и го погледнах в лицето.

— Помолих Го да направи така, че баба, дядо и ти да се обикнете, за да можем да бъдем едно семейство — казах аз. — Това е най-големият ми проблем. Ужасно е да се разкъсваш между две страни. Би ли ми подал един банан? Той не зададе други въпроси. Легна в пясъка и затвори очи, и аз помислих, че ще спи. Едва когато станах, за да отида отново да плувам, той ме заговори:

— Времето минава бързо. Поплувай за последен път и после ще тръгваме.

След половин час се качихме в автобуса. Предполагах, че татко е уморен и ние се прибрахме почти без да разговаряме на връщане. Опрях глава на рамото му и погледнах за последен път скалите, протокът на изток, северноафриканския бряг отвъд морето - докато автобусът сви зад завоя и всичко се изгуби.

Когато се върнахме вкъщи, татко веднага си легна. Аз отидох в кухнята и седнах при Розита под висящите сушени риби и изядох една тортила.

Цялото семейство беше навън, тъй като братът на Лола беше дошъл от Барселона и беше донесъл малка надуваема гумена лодка. Пепито и Педро едва дочакаха другата сутрин. Ако им бяха позволили сигурно щяха да влязат в морето още през нощта. Чичото беше гражданин и имаше лъскава черна коса. Той се смя и зарази всички ни със смеха си. Беше вече късно, когато се прибрах в стаята си. Другите останаха и продължиха да празнуват. Луната светеше направо във вътрешния двор. Дочух дишането на татко. Постарах се да се прибера на пръсти в стаята си, за да не го събудя, но той ме извика.

Целунах го за лека нощ и тъкмо щях да излизам от стаята, когато той отново ме заговори:

— Люси, — каза той, — ако това, което ти е разказвала възрастната жена те прави щастлива, вярвай го и дръж за него. Тези неща даваха кураж и на майка ти, когато те очакваше. Може би скоро ще ти потрябва...

Помолих го да ми обясни това, но той каза, че станало време за сън. Отидох си в леглото, не още дълго не можах да заспя, гледах лунната светлина по бялата стена и си мислех какво ли е искал да каже.

 

<< НАЗАД <> НАПРЕД >>

 

 

 

Copyright © 2010 | НАЧАЛО | КОНТАКТИ | ВРЪЗКИ | АВТОР | ekipirane.com