equipping

Глава седма: Истинско или фалшиво покаяние?

ТОЙ НИ ПРИЗОВАВА ДА СЕ ПОКАЕМ ОТ ПРИРОДАТА, КОЯТО ПОРАЖДА ГРЯХ

 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В оня ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име извършихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:21-23).

Извършване на грях

Забележете какво каза Исус: „Аз никога не Съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!” Ключовата дума в това заявление е „вършите”. В І Йоан 3:4-8 се твърди: „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие… Дечица, никой да не ви заблуждава; който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен. Който върши грях (беззаконие), от дявола е…”. Сега прочетете внимателно в следващите стихове какви са делата на плътта.

Обърнете внимание на думата „върша”: „А делата на плътта са явни; те са блудство, нечистота, сладострастие (прекалено, необуздано пожелание), идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, раздори, разцепления, зависти, пиянства и тем подобни, за които ви предупреждавам, че който върши такива работи, няма да наследи Божието царство” (Гал. 5:19-21). Нека сега да дадем определение на думата „върша” (практикувам - б. пр.). Ето някои от значенията й: да извършвам нещо редовно или като правило; да повтарям често, за да се научи; да правя нещо често. Човекът, който „извършва грях” (практикува грях - б. пр.), не чувства изобличение, без значение дали това става веднъж седмично или два пъти месечно. Казва нещо такова за оправдани: „Е, това е само от слабост, това да ми е грехът. По-добър съм от повечето християни в моята църква. Щом Бог прощава на тях, със сигурност ще прости и на доста по-добър от тях.” Няма истинско покаяние. Такъв човек не съжалява, че е наранил Божието сърце.

В църквата ние категоризираме греха. Поставяме грехове като пиянство, прелюбодейство и хомосексуализъм в една категория, а омразата, клюкарството, съперничеството и още подобни - в друга. Приели сме, че хората, които са в първата категория (пиянство, прелюбодейство, хомосексуализъм), са застрашени от това, да отидат в ада, но онези във втората категория грях (омраза, клюкарство, гордост и т. н.) са просто слаби. Това е себеправедна, религиозна лъжа!

Бог не категоризира греховете, а ги поставя всички в една група. Заявява, че тези, които извършват подобни неща, няма да наследят Божието царство! Господ поставя омразата, завистта, гнева, себичните амбиции и клюкарството наред с прелюбодейството и убийството. Ако хората знаеха, че Бог гледа на омразата и на себичните амбиции по същия начин като на убийството и прелюбодейството, те не биха изпадали в тези грехове тъй лесно, нито биха ги извинявали. Подобно толериране и практикуване на грехове от мъже и жени, изповядващи, че са християни, е породило заблуда. Това мислене е накарало църквата да се закорави и да стане осъдителна. Гледа затъналите в хомосексуализъм, алкохол и наркотици и ги осъжда, като в същото време е благосклонна към непростителността, завистта, клюката и гордостта. Сърцата на хората са престанали да бъдат чувствителни към изобличението на Святия Дух.

Малко след като се бяхме спасили, съпругата ми и аз дискутирахме случката с жената, която донесе алавастрения съд и благоуханното миро в къщата на фарисея и изми краката на Исус със сълзи и ги помаза с мирото. Като видя какво върши, фарисеят я погледна с презрение и си помисли, че ако Исус беше наистина пророк, не би позволил на тази блудница подобно нещо. Исус погледна Симон фарисея и каза: „Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият петдесет. И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?” Симон отговори, че този, на когото са простени петстотин динара, ще обича повече, тъй като му е простено за повече. Исус отговори, че Симон е отсъдил правилно! Казах на съпругата си: „Понякога ми се ще да съм бил наркопласьор, крадец или някакъв друг криминален тип, преди да съм срещнал Исус; тогава бих Го обичал повече, защото щеше да ми е простено много. Искам да Го обичам колкото се може повече!” Докато продължавахме дискусията си, Господ ми каза: „Джон, ти не разбираш какво имах предвид. За Мен беше важно отношението в Симоновото сърце. Той виждаше тази жена като един тип грешник, а себе си - като друг, много по-добър, имащ нужда само от малко прошка. Казал съм: Който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко (Яков 2:10). В Моите очи човекът, който е изрекъл само една лъжа през целия си живот, е същият като най-лошият престъпник! Крайната участ и на двамата е една и съща, ако не се спасят!” Усетих прилив на живот, когато осъзнах, че мога да Го обичам не по-малко от всеки друг, защото съм бил под същото осъждение като най-лошия престъпник, заслужаващ смърт!

Проблемът е, че нашето общество, насърчавано от религията, категоризира грешниците. Затова тъй наречените „добри хора” живеят в заблудата, че им е нужна само малко благодат.

Преди няколко месеца някакъв човек от Алабама ми се обади по телефона. Докато бях в една от църквите в този град, той присъстваше на службите и беше докоснат. По време на богослуженията аз разбрах, че този човек е хомосексуалист. След няколко седмици той ми се обади и призна греха си, но аз му казах, че вече знам това. Гласът му зазвуча отбранително: „Сигурно сте ме сметнали за някакъв извратен тип, нали?” Незабавният ми отговор беше: „Не!” започнах да се извинявам за това, което много от нас, християните, са направили. Казах: „Моля, простете ни, че сме причислявали хомосексуализма към една категория грях, а всичко останало - в друга. Аз бях роб на греха и бях тръгнал към същия ад, като вас. Моята нужда от Спасител е била не по-малка. Греховете ми просто са били по-приемливи от обществото. Пред Бога обаче са били точно толкова скверни.” Човекът видя сърцето ми, помолихме се заедно и Бог го освободи. Няколко месеца по-късно той ми се обади и сподели с голямо вълнение какво Исус извършва в неговия живот. Слава на Бога! Трябва да осъзнаем, че грехът си е грях, независимо какъв е. За хората, които толерират някакъв грях, има опасност да чуят: „Махнете се…”

Скръб по света или скръб по Бога?

Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние, понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт” (ІІ Коринтяни 7:9-10). Павел пише това до църквата, не до света. Покаянието е както за света, така и за църквата. В горния стих покаяние идва от гръцката дума метаноя със значение промяна на ума. Бог не търси само покаяние за греховете, но и промяна на ума и сърцето по отношение на мисловния процес, толериращ подобен начин на живот. Той иска да се покаем от характера, пораждащ грях. Покаяние не означава просто да се извиним за нещо, което сме направили. Павел казва, че има скръб, която не води до покаяние, но по-скоро до смърт! Не всяка скръб е по Бога. Не всички сълзи са предизвикани от истинско покаяние. Истината е, че могат да се появят в очите ни и без да има истинско покаяние. От горните стихове виждаме, че има скръб (светска), която води до смърт, и друг вид скръб (по Бога), водеща към живот. Каква е разликата между скръбта по Бога  и светската скръб? Много просто. Скръбта по света се фокусира върху вас, докато скръбта по Бога се насочва към Исус. Светската скръб се върти около последствията от греха, а не е толкова загрижена, че грехът е отделил човека от Божието сърце. Когато някой се притеснява как неговият грях се е отразил на статута, благоуспяването, позицията или репутацията му, това не е скръб по Бога. В основата стои себичността, която тласка този човек към все повече закоравяване на сърцето му. Крайният резултат е смърт! За да илюстрираме различията, нека да се спрем на живота и мотивите на цар Саул и на цар Давид. В І Царе 15 глава Бог заповядва на цар Саул да нападне Амалик и напълно да унищожи всичко, което той и хората му притежават. Трябваше да убие мъже, жени, деца и кърмачета, волове, овце, камили и магарета. Саул отиде да воюва. Запази обаче, царя жив, пощади най-добрите овце, волове, угоени агнета и запази всичко ценно. Тогава към пророк Самуил дойде Слово от Господа, как Саул е проявил непокорство към Неговата заповед. Самуил конфронтира Саул, тъй като в Сауловото сърце нямаше изобличение. Саул се защити, заявявайки, че е направил всичко, което Бог му е заповядал. Самуил посочи точно какво е пропуснато и когато Саул видя, че всичко е вярно, извини себе си, а обвини хората.

Самуил заяви, че царят е този, който е проявил неподчинение към Господната заповед. Когато Саул разбра, че няма кого другиго да обвини, отговори: „Съгреших, но сега стори ми чест, моля, пред старейшините на людете ми и пред Израиля и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог” (І Царе 15:30). Той призна своя грях, подобно на мнозина други, когато са притиснати до стената. Но това беше светска скръб, защото Саул се притесняваше, че се е изложил пред своите старейшини и пред израилтяните, а не, че е съгрешил срещу Господа. Реакцията му бе да защити репутацията и царството си. Неговият мотив бе егоистична амбиция. В резултат на това царството, което се опитваше да запази толкова усилено по свой си начин, му беше отнето. Той се страхуваше от хората повече, отколкото от Бога, както става при всички, чийто мотив е себичен! Сега да погледнем цар Давид. Той прелюбодейства с Витсавее, съпругата на хетееца Урия, негов верен слуга. Когато разбра, че тя е бременна от тази връзка и че съпругът й няма да влезе при нея, докато е на бойното поле, Давид изпрати Урия в първите редици със заповед Йоав да се отдръпне, за да може врагът да убие хетееца. Давид извърши прелюбодейство и планира убийство, за да прикрие греха си. След всичко това при него дойде пророк Натан. Когато грехът му бе разобличен, „Давид каза на Натан: Съгреших Господу” (ІІ Царе 12:13).

И Саул, и Давид изповядаха, че са съгрешили, но Давид разбра срещу кого е грехът му и падна на лицето си в покаяние. Не го интересуваше какво ще си помислят неговите старейшини или израилтяните; за него бе важно само мнението на Бог. Знаеше, че е наранил Божието сърце. Извика: „На Тебе, само на Теб съгреших” (Псалм 51:4). Давид беше човек според Божието сърце, докато Саул го интересуваше царството! Давид бе подкрепян от любовта си към Бога; Саул беше унищожен от своята любов към егото си.

Като тийнейджър аз бях подвластен на греховни сексуални пожелания. Болшинството американци са роби на същото. След като приех Исус Христос, те не изчезнаха от само себе си, а си останаха в мен и ме измъчваха. Отново и отново виках към Бог и Го молех за прошка. Мислех си, че когато се оженя, нещата ще се оправят, но, за съжаление, не стана така. Това пречеше на нормалните сексуални отношения със съпругата ми, която обичах толкова много. Бях измъчван от този грях. Бях вързан! През 1984 година се свързах с един доста известен служител и изповядах този грях. Този човек бе използван мощно от Бог в Америка. Мислех, че ако някой може да ме освободи, това е той. Служителят ме погледна и каза: „Само да знаеш колко много мъже в църквата и в служението са вързани към същото.” Поговорихме няколко минути, след което се обърнах към него: „Би ли се помолил за мен, да бъда свободен?” Той го направи, но нищо не се случи. Знаех, че проблемът не е в него, но не можех да разбера защо не съм свободен.

Една година по-късно, на 2 май 1985, аз застанах в четиридневен пост. Беше ми писнало от този грях. Знаех, че наранява Бог и че Исус вече е платил цената, за да бъда свободен. На четвъртия ден от поста Господ ме поведе в молитва за освобождение и духът на похот ме пусна! Бях свободен! И все още съм свободен днес! Когато попитах Бог защо не ме е освободил преди една година чрез молитвата на Божия служител, Той ми показа, че първоначалната ми скръб е била по светски начин. Исках да бъда освободен, защото си мислех, че ако не се отърва от този грях, Бог няма да ме повиши от помощно служение в служение за проповядване.

Бях повече загрижен за последиците от своя грях и за това, как той ще повлияе на служението ми, отколкото за факта, че съгрешавам срещу Бога. Но след една година моята скръб се бе променила и сега мотивът ми не беше страх за последствията в служението ми, но любов към Господа и желание всичко между нас да е чисто. Скръбта по Бога произведе спасително покаяние, което доведе до спасение (ІІ Коринтяни 7:10). Спасение в този стих („не причинява разкаяние” в бълг. превод - б. пр.) идва от гръцката дума созо, която според гръцкия речник на Стронг има значение на изцеление, запазване на цялост, здравина и освобождение. Така че, моята скръб по Бога произведе покаяние, резултатът от което бе освобождение.

Покаянието е предпоставка за освобождение

Много хора в църквата желаят освобождение, без да осъзнават, че покаянието е предпоставка за това. Вижте случката, когато Исус изпраща дванадесетте ученика: „като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама и даде им власт над нечистите духовеИ те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. И изгонваха много бесове” (Марк 6:7, 12). Исус представя покаянието като създаващо атмосфера за освобождение. Има хора, които са идвали при мен, както при общите молитви, така и лично, с желанието да бъдат освободени от тормоза на някой определен грях. Но те не желаят да променят отношението си към него. Грехът им харесва, но не и последиците или вината, която изпитват след това. Ако имаше начин да си останат християни, без да излизат от своите грехове, те биха го направили, защото грехът все още им харесва!

Преди да влезе в служение един мой приятел пастир от Южна Каролина, бил пристрастен към цигарите. Пушел по две кутии на ден и искал да бъде свободен. В продължение на две години и половина молел Бог за освобождение. Негов приятел се спасил на едно богослужение и бил незабавно освободен от никотиновата зависимост. Той видял това и много се огорчил спрямо Бог. Защо Господ освободил приятеля му толкова бързо, а неговото освобождение се бавело от две години и половина? Напуснал събранието разгневен. Прибрал се вкъщи и започнал да се оплаква на Бог. След няколкоминутно оплакване той не се стърпял и попитал: „Защо освободи моя приятел от цигарите, а мен не?” Господ му отговорил: „Защото на теб те все още ти харесват.”

Приятелят ми каза, че само погледнал цигарата в ръката си и я изгасил. Бил освободен и никога повече не посегнал към кутията! Докато все още харесвате вашия грях, вие няма да бъдете свободни от него. Трябва да се научите да мразите греха така, както Бог го мрази. Ще кажете: „Как да се науча да мразя нещо, което плътта ми харесва?” Най-напред осъзнайте, че грехът е това, което прикова Исус Христос на кръста. Първо Петрово 2:24 казва: „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото…” После трябва да разберете, че грехът ще пречи на вашето общение с Бога. Исая 59:2 гласи: „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та да не чува”. Третото нещо за осмисляне е, че грехът е под формата на бонбонче. Римляни 8:12-13 казва: „И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете”. Обърнете внимание, че Павел се обръща към братя, а не към невярващи. Той предупреждава за трагичния резултат от живота в плътта и толерирането на греха. Грехът може да е приятен за известно време, но в крайна сметка произвежда смърт. Виждаме как Мойсей „предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха” (Евреи 11:25). Грехът е приятен за плътта, но удоволствието е мимолетно.

Една жена ми се обади и изповяда, че е влязла в прелюбодейни взаимоотношения с друг християнин. Тя каза, че мъжът й не е християнин и сипе обидни думи към нея заради вярата й. Жената сподели, че се е покаяла за греха си. Призна, че приятелите й „християни” са я посъветвали да се разведе със съпруга си и да се омъжи за този прекрасен „християнин”, който я обича. Тя не беше сигурна дали са прави и попита за моето мнение. Усетих, че не й трябва много време да вземе решение да остави съпруга си и да се омъжи за другия човек. В сърцето си знаеше, че това е неправилно, но все пак търсеше позволение да го направи. Важно е винаги да казваме истината, дори, когато тя се разминава с очакванията на хората. Първо казах на жената, че не се е покаяла. Тя възрази: „Но аз се покаях със сълзи.” Отговорих: „Ти не мразиш този грях; знаеш, че вършиш нещо нередно и че връзката ви няма да бъде благословена. Това все още ти харесва.” Жената продължи: „Не разбирам какво искаш да кажеш. Та, аз се покаях.” Нейното схващане за покаяние беше да признае, че прелюбодейството е погрешно. Не забравяйте, Бог очаква нещо повече. Той иска промяна на сърцето и на ума. Призовава ни да се покаем за природата, подхранваща греха.

Ако тази жена не се покаеше искрено за сърдечното си отношение към въпросния мъж, в крайна сметка щеше да стигне до развод, за да може да получи това, което искаше от самото начало. Затова аз й казах: „Представи си, че някой те попита: Ей там, по улицата ще има сексуална оргия, би ли искала да отидеш? Как би реагирала?” Тя се отврати от това, което й казах и отговори: „Не бих искала да имам нищо общо с това.” Аз продължих: „Когато можеш да погледнеш на прелюбодейната връзка с този „християнин” по същия начин като на оргията, тогава ще си стигнала до мястото на истинското покаяние!” Най-накрая тя разбра.

Плодът на покаянието

Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние…” (Лука 3:8).

Колко пъти сме виждали мъже и жени да чуят дадено послание, да откликнат на призива на служителя под изобличението на Святия Дух и да изрекат молитва на покаяние на олтара, но тя да се окаже неефективна поради липса на плод? Временно им олеква чрез молитвата, но скоро се връщат към предишния си начин на живот. Покаянието не е еднократна облекчаваща молитва, а начин на живот! То е сърдечно решение за промяна. Процесът на покаяние не е приключил, докато не се появи плодът на правдата. Молитвата на покаяние е само началото.

В първото си писмо до коринтяните Павел ги смъмря за техния плътски живот. Той отправя много изобличителни думи, които предизвикват покаяние! В следващото си послание апостолът признава, че те са скърбили по Бога, което именно е произвело покаянието. Сега нека да видим какъв е плодът: „Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо” (ІІ Коринтяни 7:10-11). Забележете, той изрежда седем плода на покаянието. Това са характеристики на вярващ, който е пламенен, а не хладък. Хората се чудят защо някои християни са толкова усърдни и ревностни. Ето причината: в техните сърца няма нищо, което да ги отклонява от главната им цел. Често се опитваме да живеем и в двата свята. Светът на плътта охлажда огъня на духовния свят. Нека накратко да се спрем на всичките седем плода.

1. Усърдие. Когато сърцето е фокусирано, ти ще бъдеш усърден. Казва ни се: „който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които ревностно (ревностно е пропуснато в българския превод - б. пр.) Го търсят” (Евреи 11:6). Ако се поклащате напред назад, като живеете във физическия и в духовния свят, ще бъдете лениви духовно. Заповядано ни е „в усърдието да бъдем нелениви, пламенни по дух, като служим на Господа” (Римляни 12:11).

2. Себеочистване. Мнозина живеят под тежестта на вината. Исус дойде, за да ни освободи от вината за грях. Ако покаянието е истинско, то води до очистване на съвестта, което не може да бъде постигнато по никакъв друг начин!

3. Негодувание. Покаянието ще породи омраза към греха. Бог Отец каза на Исус: „Възлюбил си правда и намразил си беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя” (Евреи 1:9). Много хора обичат правдата, но не мразят греха. Затова помазанието е слабо. Когато намразиш греха, ще видиш нарастване на помазанието в своя живот.

4. Страх. По този въпрос може да се напише цяла книга. Святостта се усъвършенства в страха от Господа (ІІ Кор. 7:1), защото „страхът от Господа е да се мрази злото; гордост, високоумие и лош път” и „страх от Господа е начало на мъдростта” (Притчи 8:13 и 9:10).

5. Ожидане. Желанието е движещата сила на живота зад молитвата, който създава атмосфера за получаване от Бога. Исус каза: „Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне” (Марк 11:24). Ако молитвите ви са лишени от живот, значи желанието ви не е силно. Покаянието произвежда изгарящо желание!

6. Мъздовъздаване. Речникът определя тази дума като „предявявам иска за, отмъщавам”. Библията казва в Яков 4:7 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас”. Начинът да се противим на дявола е да се покоряваме на Бога! Това е пълно мъздовъздаване. Най-силното оръжие срещу дявола не е твоята уста, а смирението и святият ти начин на живот!

Покаянието ще произведе тези Богоугодни качества, които са плодът, който Исус ни заповяда да принасяме. Не можем да имитираме горните характеристики. Те идват само от чисто сърце! Бог призовава църквата Си към свят живот. Хората, които толерират греха, няма да видят Бога, защото Той е казал, че трябва да „търсим онова освещение, без което никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Святостта е дело на Неговата благодат, а не на плътта. Святостта се задейства в нашите сърца чрез покаянието. Мнозина са се опитвали да водят свят живот чрез собствени усилия и са стигнали до робството на легализма. Пътят към святостта е да смирим себе си в покаяние. Защото Бог дава благодат на смирените, а благодатта ни прави способни да ходим по пътищата на истината.

 

<< НАЗАД <> НАПРЕД >>

Съдържание

 

Copyright © 2010 | НАЧАЛО | КОНТАКТИ | ВРЪЗКИ | АВТОР | ekipirane.com