equipping

. . . ако Ме обичаш,. . .паси овцете Ми.
(Йоан 21:17)

 

Г Л А В А   В Т О Р А


Грижата и обучението на
Божиите народи

И така, Църквата трябва да “завзема, докато Той дойде” – какво означава това? То определено е нещо повече от просто да провеждаме все по-големи и по-големи събирания до Второто идване. Завземането, за което Библията говори, е активно, не пасивно. Църквата е силният човек, който Бог е оставил за Свой настойник на земята до завръщането на Неговия Син. Като настойници, ние имаме задължения и отговорности, които Бог очаква от нас да изпълним като Негови служители. Нашата вярност в изпълнението на тези отговорности отразява нашето разбиране за Божията любов към народите.

Божията любов към народите

Божията любов към народите е изявена и показана в цялата Библия, от Битие до Откровение. Неговата любов е изразена чрез Неговата власт и праведен съд над народите.1 В Битие виждаме Авраам, нашия “баща във вярата” (Римляни 4:16), обявен за баща на много народи, както и на много вярващи:

Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята (Битие 18:18).

В книгата Откровение, Божието непресъхващо посвещение към благосъстоянието на народите продължава във вечността с тези нежни думи:

След това ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето…И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дървото бяха за изцеление на народите (Откровение 22:1-2).

“Народите” не означава “голяма съвкупност от хора.” Бог се интересува от индивиди, всъщност Той ги е “изкупил” с кръвта на Своя Син,2 но Той също се грижи и за обществените единици (семейства, общности, правителства, народи). Бог обича народите и колкото по-близо ние, християните, идваме до сърцето Му, толкова повече чувстваме Неговото страдание за тях и толкова повече можем да отворим сърцата си за Неговото поръчение да работим за тяхното освобождение.

Народите като Христово наследство

Предназначението на народите е в центъра на бъдещите планове на Христос. Неговото поръчение след възкресението към учениците беше да чакат в Ерусалим докато получат сила от Святия Дух.3 Защо трябваше да получат Божията сила? За да я изразходват на затворените си църковни събирания? Просто за да говорят на езици или да се наслаждават на църковните служби? Не! Те получиха Божията сила по същата причина, заради която вие и аз я получихме – да доведем спасение за изгубените и изцеление и освобождение за народите.4

В Псалм 2:8 се казва, че народите са дадени от Бащата на нашия Господ за Негово притежание: “Поискай от Мене, и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство, и Земните краища за Твое притежание.”

Ние сме сънаследници на Христа,5 следователно народите са станали настойничество на Неговата невяста, Църквата. Те са наши, защото са Негови. Ако обичаме Исус, ще зачитаме Неговото посвещение към Неговия Баща да се грижим за подаръка на Бащата към Исус.

Народите наистина принадлежат на Бога и Той иска да ги върне от сатанинската система, която ги е заробила. Християнската намеса в политическите проблеми на народите става овчарската тояга, чрез която християните водят заблудилите се народи у дома при техния Създател и Пастир. Като се опрем на Божието Слово и настояваме за прилагането на Неговите принципи във всички области на обществото, ние повлияваме народите да ни последват. Бог не желае да използва скръб, бедност и страдания, за да ги накара да обърнат сърцата си към дома, но ги използва, когато пастирската грижа за народите се окаже неефективна. Нашата немарливост помага за довеждането на Божия съд върху тях. Християнската намеса в делата на народите е най-мощния начин да бъде призовано цялото население към Христос. Тя поставя призивите на благовестието във вестника, в стаичката за гласуване, по телевизията, дори в ежедневните разговори на невярващите. На поданиците на Царството им е заповядано да увещават всички хора към социално, икономическо и политическо покорство пред библейските принципи. Когато го правим, всички хора, където и да са в обществото, ще трябва да се срещнат с претенциите на Исус Христос – не защото ходят на църква, а защото не могат да избягат от Неговото Слово като преобладаваща тема на разговорите за нов начин на структуриране на нацията. Ние довеждаме Божието Слово при тях, вместо да ги караме да идват на нашите събрания!

Да открием предназначението на народите

Всичките народи, които си направил, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи (Псалм 86:9).

Народите, както хората, имат цел и предназначение, за което Бог ги е създал. Работата на Църквата като земен настойник на Бащата и учител на Неговите народи е да води не само индивидите към тяхното лично предназначение (спасение), но също и да води цели народи към тяхното предназначение (национално изкупление). Народите са проводници на Божия космически план:

Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас (Деяния 17:26, 27).

Божието предназначение за народите

Бог иска както народите, така и индивидите да Му се покоряват, така че да преуспяват по всякакъв начин и да изпълняват своето уникално предназначение в Божия върховен план. Грехът не е просто “да правиш погрешното нещо.” Той всъщност създава бариера между хората и Божието благословение за тях. Той ги отделя от тяхното предназначение. Чрез покаяние и обучение народите, както и индивидите, биват водени към духовна и земна яснота относно това, за което са създадени. В този смисъл истински патриот е онзи, който обича народа си и копнее да го види да изпълнява Божиите цели за него. Тази идея за Божие увещание и обучение за да бъдат подготвени хората и народите в изпълнението на тяхното предназначение може да се открие в Писанието в следния ред:

  1. Стандартът на поведение, който Бог изисква от нас.
  2. Благословението и творческия живот, които ще опитаме, ако се покорим на Неговия стандарт (нашето предназначение).
  3. Бедността и смъртта, които ще опитаме, ако не се покорим на Бога и вървим в собствения си самоопределен закон.

Покорството към Божиите закони води хората и народите към тяхното предназначение и място на служение. Когато не се покорят, те излизат от пътя. Когато са покорни, доказателството на благословението ясно утвърждава решението им да се съобразяват с Божието Слово. С други думи, Библията е предназначена от Бога да бъде очевиден термометър, който регистрира здраве или опасност в този свят, когато хората измерват живота си според това, което Бог им обещава като награда или наказание за покорството пред Неговите закони. Наистина можете да си отбелязвате докъде е стигнал резултатът преди да умрете.

Например, беше обещано на Израел, освен другите неща, че народ, който се покорява на Божиите морални закони, може да очаква положително салдо на плащанията и положение на световен лидер в международната търговия и финансовите пазари.6 Беше също обещано, че непокорството към Божия закон ще произведе народ в дълг, зависимост и робство към чужди народи.7 Божието Слово е пълно с този вид насърчения и увещания за индивиди, семейства, църкви, компании и дори цели нации.

Работата на Църквата е да служи като лекар на народите, диагностирайки техните здравни нужди, като сравнява здравните им характеристики със здравната карта, която Бог е положил в Своето Слово. Ако те са болни, ние трябва да знаем защо е така и какво трябва да правим.

Грижата на Бога за Неговия създаден свят

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

Световният ред, който Бог е създал за човека, за да се грижи за него и да го управлява, и за който Исус умря, е наречен “космос” в оригиналния гръцки текст на Новия Завет. Думата kosmos има интересен произход, който отразява Божията благосклонна грижа за населения свят. Думата идва от komeo, което означава “внимавам за, грижа се за, налагам ред.” Това значение съвпада с Божия първоначален “мандат за господство” за човека, очертан в Битие 1:26-28. Там на човека е казано, че той трябва да владее земята в завет с Бога, прилагайки Божиите закони на нея, така че тя да изпълнява своето предназначение и да процъфтява. Светът е бил обезобразен от хиляди години на грях и смърт, но Бог е дал на християните инструментите – Божието Слово и личния дар на Святия Дух – за да господстват.8

Покорството към Божиите закони освобождава повече от просто индивидуално благословение за онези, които са спасени по благодат. Покорството също освобождава Божиите благословения за космоса.9 Исусовата смърт на кръста плати наказанието за непокорството и благословенията, обещани от Божието Слово на индивидите и народите, са достъпни чрез властта и наредбата на Святия Дух.

“Добрата вест,” която християните носят на народите, е освобождение, не робство под религиозна тирания. Помислете за по-широките приложения на любимия стих на Църквата, “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Разбира се, Божията любов включва индивида. Но този стих изявява ясно, че Бог обича създадения свят (космос)! Христовата жертва осигури също освобождението на народите, така че Неговите богатства сега са техни! Това е невероятната добра вест! Божията любов към Неговото създание надминава просто любовта към човека и Христовото възкресение освобождава тази любов към целия създаден ред. Той наистина обича създадения свят достатъчно, щом като даде Исус, за да го освободи!

Как да обучаваме един народ?

Управлението и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това (Исая 9:7).

Както вече знаем, на християните им е възложено да се грижат и да обучават народите. Грижата за тях означава да довеждат над тях Божия мир, а Божият мир идва от Божието управление. Не може да има мир без Божието управление, както ни казва Исая. Управлението предхожда мира. Когато Христос дойде на земята, започна процесът на разширяване на Неговия мир на света. Писанието ни казва, че Божието управление няма край и е всеобхватно. Работата на Църквата е да остави Бог да установи Христовото управление над народите чрез нея. Така че в основата си обучаването на народите включва процес на откриване как Божието управление действа чрез хората.

Как може Църквата даже да започне да се занимава с глобалната задача да се грижи за народите? Откъде да започнем?

Бог не изисква да се захванем с всичко наведнъж. Бог не иска да нарисуваме пълната картина преди да ни е научил и да ни е дал възможност да я рисуваме постепенно.

Бог е разчупил човешкия свят на много малки единици за управление. Има пет естествени единици на управление или сфери в космоса, които съставят царството на Божието управление. Всяко управление попада в една от тези пет категории:

Индивидът (Самоуправление)10
Семейството (Семейно управление)11
Местната църква (Църковно управление)12
Икономиката (Икономическо управление)13
Държавата (Държавно управление)14

Божието Слово е установило стандарти за управление на всяка една от тези единици или сфери и всяка една се благославя за покорство към тези стандарти или страда заради непокорство. Бог държи човека отговорен да управлява всяка една от тези пет сфери на човешката дейност според Божиите насоки за нея и очаква от съвместното им действие да получи добра възвръщаемост върху Своите инвестиции.15 С други думи, Бог не иска просто ред на земята, Той иска нарастващо благословение.

Бог е организиран и подреден, управлявайки чрез тези системи. Ние трябва да учим хората и народите какво Бог изисква от тях лично в техните семейства, в църквите, в тяхното икономическо настойничество и накрая в техните държавни институции. Обучението на цялостния човек представлява пълнотата на поръчението, което Исус даде на Своята Църква.16 Не можем да пренебрегнем нито една от тези пет управленчески сфери, ако искаме да се покорим на Великото Поръчение на Господа. Да обучаваш един народ означава да научиш хората да се покорят напълно и да достигнат своите пълни възможности във всяка една от петте сфери. Народ от такива хора е народ под Божието управление и живее в Неговия мир.

Царството или управлението на Бога не е просто въодушевление или ангелски крила или вълнуващи преживявания. То е Божият определен ред, действащ хармонично между петте сфери, като Святият Дух поддържа екологичния баланс на властта с придружаващи благословения на здраве и мир.17

Тирания и баланс

Божието Слово дава единствената надежда за правилното разполагане на властта между тези пет управленчески сфери. Светската система е не само в бунт против Бога, тя е в бунт против балансираното действие на тези пет единици на управление, предназначени от Бога да наложат ред в Неговия космос. От Църквата се очаква да научи народите как да намерят правилното използване на властта и управлението. Ето как Църквата трябва да поправя несправедливостта в един народ и да го води в желания от Бога ред.

Нека да погледнем една диаграма, която помага да обясним тази истина:

Петте сфери на човешкото управление

Забележете, че Църквата е в центъра на тази диаграма. Христос е над Църквата, а Божият трон на справедливост и праведност е над всичко.18 Църквата трябва да бъде свещеническия, учителския и пророческия глас към света. Нейната отговорност е правилно да тълкува Божието Слово към всички форми на управление. Нейната работа е да издига Словото пред всички институции, включително към себе си, като критерий за човешко поведение.

Новият Завет ни учи:

Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16,17).

“Всичкото Писание” означава точно това, всичкото Писание. Не само стиховете за личното спасение. Не само стиховете за грабването. Не само Новия Завет. Това “всичко Писание” означава цялата Библия, Стария и Новия Завет, стиховете за структурирането на обществения ред, както и изцелението на индивидите. Моля спомнете си, че Новият Завет не беше дори написан, когато Павел говореше за властта на Божието Слово. Вярващите от времето на Павел са мислели, че “Писанието” означава просто Стария Завет!

Разделение на властта

Християнската философия на управлението във всяка една от тези пет сфери съдържа възможността да се осигури властта да е правилно поддържана и пропорционално балансирана във всяка управленческа институция. Библията ни дава тези инструкции.

Тирания не е някаква черна фигура в нощта, появила се изведнъж насред обществото. Тиранията е злоупотреба с властта. Тиранията идва от неправилното натрупване на власт в една институция или сфера. Цялото съвременно общество навлиза все по-дълбоко в тирания под заблудителния принцип на централизацията. Противниците на Бога непрекъснато прехвърлят все повече власт на държавата, орязвайки нашата лична свобода и лишавайки от живот нашите семейства, църкви и икономики. Централизацията на властта в държавата е най-опасната тенденция в света днес.

Първото изречение на Обществения Договор на Русо е жива реалност днес, около двеста години след като е било написано за първи път (1762): “Човекът е роден свободен; и навсякъде той е във вериги.” Макар че човекът може да се роди без съзнание за робство, Библията ни казва, че човекът се ражда роб на греха. Въпреки това, Русо е прав, че хората навсякъде са във вериги. Ако човекът въобще иска да е свободен, той трябва да замени веригите на греха за Христовата свобода – свобода във всички области на живота. Свободата може да царува само когато Христос царува във всичко.19 Всяка една от петте управленчески единици, които Бог е назначил – индивидът, семейството, Църквата, икономическият/търговският свят и държавното управление – трябва да подчини себе си на целите на Христос, откривайки своя периметър на власт и отговорност единствено в Неговото управление.

Войната срещу тиранията

Ако Христос не царува, тогава или индивида, или семейството, или Църквата, или търговския свят, или държавата ще израсне като заблудителен център на човешкото внимание. Хората винаги ще обожествяват една или друга страна на създанието. Плътският човек винаги ще се покланя на създаденото вместо на Създателя.20 Дори Църквата, колкото и странно да изглежда, може да бъде издигната до тиранична власт в живота на християнина, изпадайки от баланс както с Господа, така и с другите институции на човешкото общество.

Държавата като бог

В нашия съвременен свят държавата е тази, която е издигнала главата си в нечестив опит да замести Христос като централна фигура в целия човешки живот. Държавата, в съвременната политическа теория, все повече изисква индивидът, семейството, търговския свят и Църквата да се поклонят пред нея и да я поставят на първо място като “бог.” Противниците на християнството твърдят, че държавата е “волята на народа.” Всъщност, така държавата подтиска волята на индивида под колективната тирания.

Държавата изискваше върховната лоялност и в Христовите времена. Войната тогава беше между Христос и Цезаря. Всичко се повтаря отново. Обаче, заслугата на ранната Църква е, че на Христос бяха нужни само 300 години, за да тържествува над Цезаря чрез Своята Църква. Наследството от нашите християнски братя е наследство на победа над тиранията, не поражение от тираните. Но победата изисква християнска вяра и активност и това е, което трябва да се възстанови в Църквата днес.

Когато държавата започне да говори за себе си като “гласът на народа,” внимавайте! Някой бюрократ или политик има намерение да прокара закон или административно постановление, което ще изпразни джобовете ви, ограничи вашата лична свобода или ще отнеме живота ви. Държавата не е бог, но ще се опита да завземе цялата власт за себе си, наричайки себе си “гласът на народа.”

Индивидът като Бог

Безумният не се наслаждава от благоразумието, но само от изявяване на сърцето си (Притчи 18:2).

Когато нашият живот се съсредоточи в личното удоволствие и удобство и когато целта на живота ни е да разкрием всяко кътче на нашето чудесно малко “аз,” се появява тирания. Прекаленото внимание върху “аз” ще превърне всеки и всичко в обекти, чиято единствена стойност е в тяхната способност да задоволяват нашите егоистични копнежи. Хората биват лишени от човешката си същност, когато станат обекти, превръщайки се в жертви на експлоатация, смет за изхвърляне. Всичко, което не се цени заради уникалното му създаване от Бога, е пренебрегнато чрез действието на еволюционната арогантност. Марксистите и декадентският Запад са еднакво способни да превръщат човешките същества в “неща.”

Неродените деца са наречени “тъкан”; жените са наречени сексуални обекти; сексът е удоволствие сам за себе си и е отделен от любовта; децата са експлоатирани емоционално и физически за тяхното използване като персонални стимуланти; малцинствата стават второкласни граждани и “враг.” В света на себереализацията и концентрирани в себе си вселени, “аз”-ът е “бог” и законът на този “бог” е експлоатация, лични “права” и експлоатация на другите.

Семейството като бог

Когато семейството измести Христос от центъра, то произвежда трибализъм или кланово общество, което пречи на човека да се кооперира в по-големи общности. Възможността за единство извън семейството е премахната. Ако семейството не е балансирано, никоя друга обществена институция не може да оцелее. Божието Царство отслабва и се разпада, когато семейството става тиранично. Индивидуалните членове на семейството гледат на своите физически семейства като на единствена област на своята дейност в живота, изоставяйки божествения план тяхното семейство да сътрудничи хармонично с другите институции на царството. Класическото поучение на Исус по този въпрос е:

И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. А Той в отговор рече на този, който Му каза: Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си, рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Баща Ми, който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка. (Матей 12:47-50).

Семейството е нашата домашна база, но, колкото и важно да е, то не е върховната власт. Единствено Христос е.

Местната църква като бог

Може ли местната църква да стане тиранин? Да. Всяка институция, назначена от Бога, може да стане тиранична, когато твърди, че е най-мощната, и заслужава покорството на всички останали. Индивидът трябва да отговаря пред Бога,21 семейството трябва да отговаря пред Бога,22 местната църква трябва да отговаря пред Бога,23 търговският свят трябва да отговаря пред Бога24 и народите трябва да отговарят пред Бога.25 Всички трябва да се преклонят единствено пред Него.26 Христовото управление довежда мир, защото то балансира всички претенции за върховна власт.

Когато местната църква узурпира трона, който по право принадлежи на Исус Христос, членовете жертват своите индивидуални взаимоотношения с Христос за организационния живот на църквата. Семействата в църквата губят своето уникално естествено единство и се разчупват на парчета, плаващи в морето на църковните дейности и задължения. Отговорната обществена и икономическа дейност се снижава да ограничените и краткосрочни нужди на местната църква. Действащите задължения към другите четири сфери се считат за враждебни и разрушителни и местната църква става “закон сама за себе си.” Тиранията на ниво местна църква е грозна карикатура на истинското предназначение на Църквата в Божия ред.

Пазарът като бог

Понеже, какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? (Марк 8:36)

Когато икономиката стане център на живота, това произвежда безмилостна експлоатация на човек от човека и алчен материализъм.

Капитализъм, в библейски смисъл, е издигането на индивиди, използващи частната собственост да произвеждат растеж. Библията недвусмислено поддържа правото на индивида на частна собственост и свързаната с него отговорност да бъде добър настойник, да произвежда растеж.

Но какво става, когато икономическите въпроси станат наш “бог”? Служителите не са лоялни към своите работодатели: те са лоялни само към парите и облагите. Работодателите не са лоялни към своите служители: лоялни са само към големите печалби. Профсъюзите минават всякакви граници, за да натрупват привилегии за работниците, а корпоративните тирани експлоатират работниците си в надпреварата за всемогъщия долар. Корпорациите не работят за доброто на обществото, а работят за доброто на своите балансови сметки. Персоналът не дава най-доброто от себе си, а само минимума, изискван от закона. Привилегированите професии и профсъюзите често създават небрежна работа, а необузданото частно предприемачество жестоко експлоатира работниците.

Онези, които боготворят държавата, ни казват, че решението за икономическата експлоатация е държавата да вземе собствеността над средствата за производство, разширявайки тиранията на държавата в нова област. Дори добронамерените християни са увлечени от тази заблудителна философия под маската на “теологията на освобождението,” която замества Христос с икономическа “справедливост” (добита чрез насилствена революция). Тя пада в обратната клопка на експлоататорския комерсиализъм; вместо да експлоатира човека по икономически причини, тя унищожава способността на човека да бъде творец чрез развиване на собствена частна собственост.

Лъжебоговете на провала

Когато индивидът застане в центъра, имаме анархия; когато семейството стане център, имаме феодализъм; когато Църквата се опита да заема мястото на Христос, имаме религиозна тирания; когато пазарът се опита да измести Христос, имаме безличен, безмилостен капитализъм; и когато държавата се опита да заеме мястото на Христос, имаме смъртоносен авторитаризъм.

Истинският библейски плурализъм, онзи неуловим баланс между различни институции и отговорности, е възможен само когато Христос е в центъра на всички неща и всяка човешка институция се поддържа в правилен баланс. Точно този баланс е това, което Църквата трябва да прави и умножава в света около нас.

Божието Слово е най-ценното притежание на Църквата, защото в него има живот. То единствено ни казва как да гледаме на Бога, на себе си, на подреждането на целия живот и на върховната действителност. То не е зависимо от нищо, непроменимо, разбираемо и точно. То е очилата, през които Църквата трябва да гледа на всички неща (християнски мироглед). Правилното използване на Божието Слово е най-важното настойничество на Църквата, от което произлиза единствената надежда за народите. Ако не им даваме цялото Божие Слово за цялостния живот на народите, ние им даваме само част от Христа – недостатъчна за да ги освободи. Всички хора са задължени да живеят според него (Матей 4:4), всички хора ще бъдат съдени според него27 и всички обществени закони трябва да бъдат установени според неговите стандарти.28

Гордостта на притежанието

Всеки, който някога е притежавал бизнес, знае разликата между отношението на служителя и отношението на собственика. Собственикът се грижи за всичко, от почистването на пода до попълването на данъчните декларации. Служителят спира да работи точно в края на работното време и обикновено гледа само своята работа. Собственикът е заинтересуван от цялата дейност, докато служителят не може да погледне отвъд собствените си интереси.

Нашият Баща призовава в Неговата Църква да израсне едно цяло поколение от вярващи, които да станат съсобственици с Него.29 Той копнее ние да поливаме, и да обучаваме, и да подрязваме и да се грижим за Неговото лозе. Настойници, всичко, което народите правят, е наша грижа; те са част от бизнеса на нашия Баща. Нека престанем да бъдем служители и да поемем отговорностите си като наследници! Нека обучим народите, като ги учим онова, което Бог изисква както от индивидите, така и от другите четири сфери на Божието земно управление.

------------------------------

1 Псалм 82:8

2 Деяния 20:28

3 Деяния 1:4, 5

4 Деяния 1:8

5 Римляни 8:17

6 Второзаконие 15:6; 28:12-131

7 Второзаконие 28:25, 29, 43, 44

8 Йоан 14:16

9 Римляни 8:21-23

10 Притчи 16:32; 25:28; Лука 9:23; Деяния 24:25; 1 Коринтяни 9:25; 2 Коринтяни 10:5; Галатяни 5:22-24; 2 Тимотей 1:7; Евреи 12:11; 2 Петрово 2:9-19

11 Битие 2:18; 3:16; Второзаконие 6:1-9; Ефесяни 5:21-31; Колосяни 3:18

12 Матей 18:18-20; 22:21; 1 Тимотей 3:1-15; 5:17-22; Тит 1:6-9; 1 Солунци 5:17; Евреи 13:7, 17; 1 Петрово 5:1-5

13 Изход 20:15-17; Числа 27:1-9; Второзаконие 8:17-18; 28:1-18; Притчи 6:1-5; 10:2; 11:4; 13:22; 15:16; 23:4-5; Филипяни4:19; Евреи 7:4-10; 1 Коринтяни 9:6

14 Изход 18:19-23; Второзаконие 1:13-17; 2 Царе 23:3-4; Псалм 2:10-12; Притчи 8:12-16; 11:11; 14:34: 29:12; Исая 10:1; Римляни 13:1-7; 1 Тимотей 1:8-10

15 Лука 19:21-23

16 Матей 28:18-20

17 Римляни 4:17

18 Псалм 89:14

19 Колосяни 1:15-18

20 Римляни 1:18-23

21 2 Коринтяни 5:10

22 Исус Навиев 7:24-25

23 Откровение 2:4-5

24 Второзаконие 14:22

25 Псалм 72:11

26 Филипяни 2:10-11

27 Римляни 1:20; 2:12-15

28 Матей 28:19

29 Римляни 8:17; Галатяни 4:7

 

<< НАЗАД <> НАПРЕД >>

Съдържание

 

Copyright © 2010 | НАЧАЛО | КОНТАКТИ | ВРЪЗКИ | АВТОР | ekipirane.com