equipping

Глава четвърта

Смяна на дрехите
Псалм 102

Когато обсъждам бъдещето на този свят, както направих в предишните глави на тази книга, винаги срещам двойнствена реакция. От една страна хората са очаровани и заинтересовани; от друга страна показват няколко библейски стиха, които изглежда наблягат на прекъсването между този и следващият свят толкова силно, че не може да се поддържа никаква приемственост. В тази глава искам да разгледам тези възражения. И тъй като тази книга е предназначена главно да бъде в помощ за библейски изучавания, ще се съсредоточа върху библейските текстове, които като че ли противоречат на приемствеността (на която аз наблегнах) между този свят и следващия.

С многото конференции и дискусии открих колко трудно е да спазваш правилен баланс. Лесно е да наблегнеш твърде много на приемствеността между този свят и следващия, когато слушателите изглежда вярват, че има само несвързаност; не искам дори за момент да омаловажа строгостта и дълбочината на Божия съд. Фактът, че съдът е сравнен с огън, определено не означава, че ще е само едно леко потупване. Този свят и делата по него трябва да преминат през дълбоките води на Божия съд. Колко болезнено и мъчно е това, се вижда в подножието на Христовия кръст. Дълбочината на Божия съд се открива в Онзи, който взе върху Себе Си всички грехове на този свят. Никой никога не може да каже, че приемствеността, която се прояви (понеже Христос възкръсна от смъртта), направи страданието Му на кръста и Неговата смърт маловажни, преходни или незначителни. Не. За цялата вечност можем да се радваме, че някой е отнел от нас онази дълбока черна дупка на ада, в който Той трябваше да пострада.

Съдът над този свят, който според Библията е бъдещо събитие (Матей 25, 2 Солунци 2) е последствие от този съд над Христос за всички онези, които не са послушали посланието на Месия. Определено това е истина и не трябва да се омаловажава. Ето причината понякога да откриваме текстове в Библията, където изглежда, че има само прекъснатост.

(1) ПРОСЛАВЯНЕ НА СЪЗДАНИЕТО

Първо, Матей 24:34: Исус казва: “Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за оня ден и час никой не знае.” Тук Исус говори за един бъдещ ден, в който небето и земята ще преминат. Когато те преминат, няма да се намери място за тях (Откровение 20:11). Това определено доказва всичко. Как е възможно да се вярва в каквато и да било форма на приемственост, ако това се случи?

В този текст, когато Исус цитира Стария Завет както следва: “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат,” Той перифразира Псалм 102:24-28:

О, Господи, Ти живееш вечно
Преди дълго време си създал земята
И с ръцете си направи небесата
Те ще изчезнат, но Ти ще останеш
Те всички ще се изхабят като дрехи
Ти ще ги изхвърлиш като дрехи
И те ще изчезнат.
А Ти оставаш същият
И Твоят живот няма край.

В стария превод на King James четем:

Те (земята и небето) ще загинат
но Ти ще царуваш
да, всички те ще остареят като дрехи
като одежда ще ги смениш
и те ще бъдат сменени.

Четейки този текст не можем да пренебрегнем заключението, че псалмистът прави паралел между становището “небето и земята ще преминат” (“изчезнат,” “загинат”) и изречението, “ще бъдат сменени като дрехи.” Старите дрехи ще бъдат отнети и напълно унищожени. Второто изречение, със същата картина на смяна на дрехи, която вече видяхме в Новия Завет (1 Коринтяни 15:52-54) дава уравновесяващо становище за идещия съд. Той никога не е бил предназначен да бъде съд, който ще унищожи самата земя като Божие създание; онова, което ще бъде унищожено, е само видът на тази земя и небе в тяхното подчинение под греха, безсмислието и смъртта (Римляни 8).

Във връзка с това Калвин пише в своя коментар на Псалм 102, че не би трябвало да си правим погрешни заключения от този текст, смятайки, че той поучава пълното разрушаване на небето и земята: “Защото макар че те няма да бъдат изцяло унищожени, промяната на тяхното естество ще погълне онова, което е смъртно и тленно, за да могат да се обновят според Римляни 8.

Изучавайки Матей 24 ще разберем Исусовото изявление на фона на Псалм 102, осъзнавайки, че Исус никога не е имал предвид, че небето и земята като Божие създание ще бъдат унищожени. Те ще променят дрехите си; ще бъдат прославени. Това определено означава края на земята такава, каквато я познаваме, подчинена на греха и смъртта след Падението. Ние не трябва да уповаваме в този свят, а на Исусовите думи. Те покриват целия създаден свят и обещават обновяването му. Това е нашата единствена надежда във времето на ядрените оръжия и заплаха от замърсяване. Неговите думи гарантират идването на Царството Му на тази земя. Това царство не е от този свят (Йоан 18:36) – но е определено да го управлява тази земя, както водите покриват морето. Неговият произход е в Бога, но крайната му цел е тази земя като Божие създание.

(2) СОРТИРАЩАТА МАШИНА

Вторият очевидно труден текст е Евреи 12:25-27: ”Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата? Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: ‘Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето’ (Агей 2:6). А това ‘още веднъж’ означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.” Не говори ли ясно този текст за бъдеще, в което не само земята, но и небесата ще се разклатят? Не означава ли това, че земята ще бъде “премахната”, както превода на King James превежда думите?

Първото откритие, което направим като изследваме гръцкия оригинал, е неправилното представяне на думата “премахнат.” На гръцки тя е metathesis, което означава преобразяване или промяна.1* Нещата, които са направени (и са наречени “клатещи се”) ще бъдат преобразени в момента на това “разклащане,” така че което остава е непоклатимото: прославеното създание на Божието Царство.

Тук отново е важно да си спомним Стария Завет. Авторът на Евреи цитира пророк Агей 2:6-7, 9: “Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата. Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите. Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите; и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите.”

Цитирах целия текст от Агей, защото в оригиналната си форма текстът в Евреите е много насърчителен. В ума на Агей няма нищо, което да може да бъде обяснено като очакване на края на света – точно обратното. Той пророкува Божия съд над небето и земята, което по-специално означава, че Неговата праведна ръка ще управлява всички народи. Това ще ги разклати от основи; но ще ги пречисти, така че ще се открият техните съкровища, и тогава те ще донесат славата си в обновения храм в Ерусалим. Когато писателят на Евреи стига до радостното описание на Новия Ерусалим (Евреи 12:22-24), той си спомня обещанията на Агей и предупреждава вярващите, че този нов небесен град ще дойде едва след време на съд, както Агей пророкува. Това определено е разтърсващо преживяване.

В моето родно място, Лисе, израстнах сред поля от лалета. Когато извадеха луковиците на лалетата от земята, те биваха отнасяни с конвейери до “машина за разтърсване на луковици.”От ранна възраст си спомням как през месеците юни и юли чувах бучащият и разтърсващ шум на машините, тръскащи луковиците, така че калта и камъните да паднат. Когато процесът завършваше, луковиците излизаха идеално подредени, за да бъдат продавани по целия свят.

Тръскането не беше предназначено да унищожи реколтата. Точно обратното: то беше предназначено да раздели добрите плодове от калта и мръсотията. Това е имал предвид Агей, когато говори за разтърсващия Божий съд, и Евреи го възприема в същата форма. “Още веднъж Господ ще разтърси земята,” не за да я унищожи, “а за да може да останат нещата, които не се клатят” (Евреи 12:27).

Евреи 12 се оказва могъщ свидетел на същото радостно послание, че Господ няма да унищожи земята, а ще я промени. Това, което очакваме да се случи в бъдещето, е преобразяване, metathesis, на този свят.

НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

В Откровение 21:22 е описана красива картина на Новия Ерусалим, след като той вече е слязъл от небето: “И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.” Това означава единство на небето и земята. Небето ще премине и Бог ще живее на земята. След това четем: “И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветяват, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); а народите ще донасят него славните си ценни неща.” Изведнъж виждаме красотата на този бъдещ свят. Всички народи с историята и културата си: прекрасните рисунки, които мексиканците са направили преди 2000 години, творбите на Бах в Германия, Рембранд в Холандия, Линей в Швеция, катедралите, всичките творби на изкуството и музиката – това съвсем не са отпадъци, които ще изчезнат. Народите ще носят делата си, славата си в него. Определено всичко това първо ще трябва да бъде изчистено, защото няма произведение на изкуството без грях в него. Човешката култура ще присъства, но пречистена, в обновено и прославено състояние в новия свят. Тогава ще разберем, че човешката история не е била безсмислена.

СМИСЪЛЪТ НА ИСТОРИЯТА

Много евангелски християни вярват, че единствената истинска цел на историята е производството на души, които да живеят в небето в един напълно нов свят, за който те си нямат и представа. Това е доста тесногръдо разбиране. Библията казва друго – Бог създаде света, започна историята, и видя, че тя тръгна в погрешна посока. Но Той не спря. Вместо това Бог остана верен на създанието Си, верен на човечеството, и даде на историята пълна възможност за развитие.

Развиха се народи и възникнаха общества с творчество и дела на изкуството. По-късно науката получи водеща роля и се роди технологията. Резултатът беше цял поток от човешка история, в която Божието създание можеше да се развива въпреки греха. Бог искаше всичко това да се случи. Той знаеше, че това е грешен свят, и затова изпрати Исус Христос, за да донесе обновяване, пресъздаване и изкупление на този свят. За това, за да спаси бъдещето на този свят с всички негови народи и да ги обнови и изчисти чрез кръвта на Исус Христос, Той даде на хората и народите свободата да живеят и действат отговорно спрямо природата. Това библейско учение придава огромна тежест на истинността и важността на културата.

Веднъж чух евангелизатор да казва “ние трябва да работим само защото Бог ни е заповядал.” Прозвуча като, “сам по себе си животът е безсмислен, понеже в крайна сметка всички ние ще изгорим (което той по-късно действително каза), но в настоящето ние просто трябва да се покоряваме.” Това е абсурд. Божията воля и заповеди не са произволни. Като Баща, който се интересува от нашия растеж, Той не изисква сляпо покорство без разбирането на целите Му. Божиите заповеди имат смисъл. Има смисъл да се възпитават децата; има смисъл да се ходи на работа или да се построи мост; има смисъл да се твори, или дори да се върши скучна работа като част от обществото – скучната работа също трябва да бъде свършена и получава своя заслужен смисъл от цялото. Писанието набляга на смисъла на работата и важността на участието в обществото.

ВЪЗГЛЕДЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ ПРОРОЦИ

Важността на тази земя е показана в старозаветните обещания за бъдещето. Удивителен брой пророчества са свързани с обновлението на света: Исая 2:1-5; 11:6-11; 25; 35; 65:21-25; Езекиил 37; 47; Осия 13; Михей 4; 5. В поучението си за края на времето Исая подчертава:

2:4: Бог ще съди между народите, и ще решава между племената; и те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.

11:6-9: Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води. Кравата и мечката ще пасат заедно; малките им ще си почиват задружно; и лъвът ще яде слама както вола. Сучещо дете ще играе над дупката на аспида; и отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна. Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето.

35:1-6: Пустото и безводното място ще се развеселят, и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем. Ще цъфти изобилно, и ще се развесели дори с радост и песни; ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Сарод; те ще видят славата Господна, величието на нашия Бог. Укрепете немощните ръце, и утвърдете ослабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърце: Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави. Тогава очите на слепите ще се отворят, и ушите на глухите ще се отпушат, тогава куцият ще скача като елен, и езикът на немия ще пее; защото в пустата земя ще избликнат води, и потоци в пустинята.

Виждаме как пророците мечтаеха за обновен свят. Тяхната мечта не беше за “чисто нов” свят, или за призрачна и странна вечност, за която никой не би бил ентусиазиран. Те се занимаваха с реален свят. Когато Петър казва, “За да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци” (2 Петрово 3:2), не трябва ли да заключим, че това е видението, което е имал предвид?

----------------------------

1* (вижте Kittel, Theological Dictionary, abridged by G. Bromiley, Eerdmans, p. 1179).

 

<< НАЗАД <> НАПРЕД >>

Съдържание

 

Copyright © 2010 | НАЧАЛО | КОНТАКТИ | ВРЪЗКИ | АВТОР | ekipirane.com