Изход 19:4-7 – Бог избра нацията Израел да бъде царство от свещеници.

Божието желание беше цялата нация Израел да бъде царство от свещеници. Това беше първоначалната цел на Бог, цялата нация да бъдат свещеници, а не обикновена класа и свещеническа класа. На Синай Бог натовари Мойсей да говори на израилтяните да бъдат свята нация и царство от свещеници. Това означаваше, че всеки човек в нацията щеше да служи като свещеник.

Израилтяните служеха на идоли – Изход 32:1-4; Изход 20:3-4. Докато Мойсей беше горе на планината, народът каза на Аарон да им направи богове, които да ходят пред тях. Аарон се подаде на думите на хората, събра злато и направи златно теле. Народът се поклони на златното теле и приписаха избавлението си на тези богове, които ги изведоха от Египет. Те започнаха да се покланят на идоли. Отдадоха се на голямо празненство. Намериха си един видим златен бог.

Изход 32:26-27 – Бог прехвърли свещеничеството на племето на Левий

Мойсей слезе от планината с десетте заповеди. Стоейки на входа на лагера, Мойсей зададе въпроса, кой е на страната на Господ? Tой каза, който е на страната на Господ, да отиде при него, но само синовете на Левий се събраха около Мойсей. Мойсей заповяда на левитите да минат през лагера и да убият всеки човек, който се покланяше на златното теле, всеки мъж, брат му, другаря му, съседа му, без значение от връзката. Този ден бяха убити три хиляди души. Убитите бяха братя, роднини, приятели, съседи.

Божият народ и Божиите свещеници стават две отделни групи

След случката с поклонението на златното теле Бог каза на Мойсей, че нацията Израел повече не може да бъде царство от свещеници. Бог преназначи свещеничеството само на Левиевото племе. Свещеничеството първоначално беше за цялата нация Израел. След поклонението на златното теле свещеничеството беше ограничено до дома на Аарон от племето на Левий. Оттогава нататък Божиите хора са разделени на две групи. Едната група са Божиите свещеници, другата – Божият народ. Първоначалното намерение на Бог беше, че Той искаше и все още иска всички Негови хора да бъдат Негови свещеници.

Изход 39:40 – Свещеничеството става привилегията на дома на Левий

Понастоящем апостолите, пророците, кардиналите, епископите ограничават свещеничеството до няколко души, както дома на Левий. По отношение на единадесетте племена Божият народ бяха само Божии хора, посещаващи службите. В този дом на Левий всеки човек беше свещеник. Сферата на свещеничеството беше ограничена от Царство от Свещеници до дом на свещеници. Свещеничеството стана дом вместо нация.

Свещеничеството ще бъде посредническа класа

От времето на племето на Левий до Господ Исус никое друг племе не можеше да функционира като свещеници, с изключение на левиевото племе. Те не можеха да принасят жертви и левитите принасяха жертви заради хората. Хората не можеха да се докосват до маслото за помазване, само свещениците можеха. Хората не можеха да ходят при Бог, те трябваше да ходят при свещениците. Днес тази система се използва, за да накара Божиите хора да бъдат посетители на църква вместо свещеници, които служат на Бог с дара си, активно въвлечени в живота на местната църква.

Промяната на свещеничеството – Евреи 7:11-19

Левитското свещеничество беше за определен период от време, защото това не беше крайното намерение на Бог за свещеничеството. Ако левитското свещеничество беше това, което Бог е възнамерявал за всички вярващи, каква друга нужда щеше да има да се издига друго свещеничество според Мелхиседековия ред. Думата ред означава по-конкретна форма, постоянно редуване на развитието на царските свещеници, а Мелхиседек означава Цар на мир и Цар на праведност, Цар / Свещеник – служението на вярващия.

Стихове 12-13 – Свещеничеството е променено. Думата променено означава, стих 13 – Ако човек не беше роден в племето на Левий, той не можеше да бъде свещеник. С промяната свещеничеството принадлежеше на друго племе, племето на Юда, от което племе Исус беше потомство. Думата друг не е ‘алос’, което означава друг от същия вид, а ‘хетерос’ – друг от напълно различен ред. Царското Свещеничество на Исус и вярващият изместват левитското свещеничество.

1 Петрово 2:4-7 – Всеки вярващ е свещеник. Всички ние можем да отидем директно при Бог и да чуваме гласа Му. Моите овце познават гласа Ми. Откровение 1:6 – Ние сме царе и свещеници, ние сме царско свещенство. Сега има само една класа, всички вярващи са свещеници и ние можем смело да дойдем до трона на благодатта. Добре дошло царско свещенство.

Интересно е, че тактиките, използвани от клерикализма, са по целия свят в различните религии, принципите са един и същи, свещеническата класа и хората. В Индия, например, кастата на брахманите си осигуряват своята привилегирована свещеническа позиция, като казват на по-нисшите класи от хора, че само брахманите имат правилното знание за правилния път за достъп до Бог и  за неговите божествени сили. Те пазят това знание от поколение на поколение в тайна. Те разпространяват мнението, че само те знаят правилния начин да се донесе благословение, звучи ли ви това познато. Брахманите са необходимите посредници във всички важни събития от личния и обществения живот на хората. Във времена на неприятности, при раждане, брак, те принасят правилната жертва, понеже само те знаят тайната за благословението или проклинането в правилното извършване на жертвата, което всъщност само те правят правилно. Те също така имат монопола върху цялото висше образование, което е било изцяло в техните ръце. Всеки, който иска, изучава функционирането на измамата на брахманската свещеническа система или на християнската църква. Методите, тактиките и механизмите са идентични. Те до голяма степен отразяват идеята на римокатолическата църква, която беше атакувана от протестантските църкви. Въпреки това различните очертания на клерикализма могат да се открият в настоящата реформация. Апостолът е всичко, духовният гуру, говорителят, специалистът, организаторът, компетентен във всичко. Мартин Лутер е уловил откровението за свещеничеството на всички вярващи, така че всички ние го изучаваме, но не сме открили начини за даване на възможност и прилагане на тази истина за светиите. В третата реформация ние се нуждаем да създадем структури, които ще бъдат подходящи съдове, които да поставим на практика.

Всеки християнин има дарби, но никой християнин няма всички дарби. Когато Святият Дух дава на християните поне една дарба, Той им дава функция, която да изпълняват в Тялото на Христос. Ние не избираме областта, в която да бъдем активно въвлечени, по-скоро приемаме това, което Бог ни дава в Своята благодат. Когато открием нашия дар на благодат, ние сме идентифицирали призива си. Духовните дарби не са предназначени да прославят човека, който ги има, те са предназначени да служат за изграждането на църквата и да прославят Бог.

 

 

Др. Робърт Муниън

Превод: Емил Енчев

         Редакция: Севдалина и Христо Христови