(Библейския текст е от превода The Message) 

Йоан 6:1-2: 1След това, Исус прекоси Галилейското море (някои го наричат Тивериатското). 2Една огромна тълпа го следваше, привлечени от чудесата, които го бяха видели да върши сред болните.

Хората следваха Исус, защото бяха привлечени от чудесата и изцеленията, които вършеше. Нормално е тези неща да ни привличат. Но, ако нашата връзка с Бог остане само на това ниво, в един момент нещата ще излязат на повърхността и ние лесно ще се откажем от Него. Както ще видим, че се случва с тези хора в тази история.

3-4: 3Когато стигна до другата страна, той се изкачи на един хълм и седна, заобграден от учениците си. 4Почти беше време за Празника Пасха, празнуван всяка година от юдеите.

5-6ст.: 5Когато Исус погледна и видя, че е дошла голяма тълпа, каза на Филип: „Откъде можем да купим хляб, за да нахраним тези хора?“ 6Той каза това, за да разшири вярата на Филип. Той вече знаеше какво щеше да направи.

7ст.: Филип отговори: „Двеста сребърни монети няма да са достатъчни, за да се купи хляб, така че всеки човек да си вземе по едно парченце“.

8-9ст.: 8Един от учениците – това беше Андрей, брата на Симон Петър – каза: 9„Тука има едно момченце, което има пет ечемичени хляба и две рибки. Но това е капка във ведрото за тълпа като тази“.

10-11ст.: 10Исус каза: „Накарайте хората да седнат“. Имаше красив килим от зелена трева на това място. Те насядаха, около пет хиляди мъже. 11Тогава Исус взе хляба, и след като благодари, даде го на тези, които бяха седнали.

Много е интересно на кого го даде. На кого го даде? Само на тези, които бяха седнали. Или по друг начин казано: на тези, които се подчиниха на това, което им беше казано. Твърде вероятно е да е имало хора, които не са седнали, особено ако беше в България. „Той ще ми казва да сядам. Ще си озеляня панталоните тука в тази трева. Ами, ако има кърлежи. Абе, ади ве, шъ сядам“. Той даде на тези, които след като им каза да седнат бяха седнали. Сега ще направя едно изявление: За да получиш нещо от Господа, много е важно да направиш това, което Той ти казва. Чуйте сега, може много да се молим, много да вярваме, но ако не правим това, което той ни казва… Можем ли да се надяваме да получим нещо? Той даде само на тези, които бяха седнали.

Той направи същото и с рибата. Всички ядоха колкото искаха.

12-13ст.: 12Когато хората се бяха нахранили, той каза на учениците си: „Съберете остатъците, за да не се загуби нищо“. 13Те отидоха да работят и напълниха дванадесет големи кошници с остатъци от петте ечемичени хляба.

Бог винаги е загрижен Неговите неща да не се загубват. Той не иска нещата Му да се пилеят на вятъра. Ако нещо няма да се ползва то се събира и се прибира, но не за да бъде скрито, а за да се ползва във време на нужда. Много е интересно колко кошници събраха учениците. Колко бяха? Дванадесет. Защо толкова? Защото те бяха дванадесет. Това говори за това, че всичко, което остане след служението на Исус, Той ще го постави в тези дванадесет мъже, за да не се загуби нищо. И тези дванадесет мъже, наречени апостоли щяха да съдържат това, което беше в служението на Исус. Нищо нямаше да бъде загубено. Кой трябваше да го събере, обаче? Те. А защо трябваше да го съберат? За да не се загуби нищо. Ако не го бяха събрали, какво щеше да стане? Всичко, което не е прибрано се загубва. Всичко, което Исус казва, трябва да се пази в едно искрено и добро сърце. Обаче, трябва да се пази, защото Исус каза, че след като Той, Сеяча, хвърли Словото Си на почвата, идват птици и се опитват да го изкълват. Затова трябва да се пази. Това, че чуваме Словото, че виждаме чудесата, не е гаранция за плода. Гаранцията е, когато чуем, когато видим, да пазим това, което сме чули и видели, за да не се загуби нищо. Ние обикновено казваме: „Ако Господ не опази, ние не можем“. Но мисля, че е време да спрем да си играем тези игрички и да вземем нашата отговорност. Има неща, които Господ пази, но има и такива, които е дал под нашата отговорност.

14-15ст.: 14Хората осъзнаха, че Бог работеше между тях в това, което Исус току-що беше направил. Те казаха: „Това със сигурност е Пророка, Божият Пророк точно тук в Галилея!“ 15Исус видя, че в техния ентусиазъм щяха да го хванат и да го направят цар, така че се изплъзна и се върна на планината, за да бъде сам.

Това, което Исус направи: да нахраниш пет хиляди, само мъже и може би още двойно повече жени и деца, само с пет хляба и две рибки, си е истинско чудо. И всеки би осъзнал, че това трябва да е дело на Бог, нали? Така че на хората изведнъж им светна, че май Бог работи между тях. „Тоя тука ни говори някакви неща, ние много не сме съгласни с Него, но това, което направи сега, направо ни разби. Да не би Бог да работи между нас“.

16-21ст.: 16Вечерта учениците му слязоха на морето, 17качиха се в лодката и тръгнаха по вода към Капернаум. Беше станало доста тъмно, а Исус още не се беше върнал. 18Задуха силен вятър, разпенвайки морето. 19Те бяха на може би три или четири мили от брега, когато видяха Исус да ходи по морето, доста близо до лодката. Уплашиха се до безсъзнание, 20но той ги окуражи: „Аз съм. Всичко е наред. Не се страхувайте“. 21Така че те го взеха в лодката. За нула време стигнаха до брега – точното място, за което бяха тръгнали.

Тука виждаме една много голяма разлика в това как Исус, Божия Син се справя с обстоятелствата в живота, и хората, които не знаят кой е Той, и поради това не знаят кои са те – се справят с живота си. Те бяха тръгнали към Капернаум, а Исус остана да се моли на планината. В морето излезе силна буря, и те имаха проблем, понеже трябваше да гребат срещу вятъра. А това нещо е доста трудно. Вижте, те бяха тръгнали доста преди Исус, но бяха минали само 3 или 4 мили, когато Той ги настигна. Разликата беше в това, че те бяха смазани под бурята и се опитваха да плуват в нея срещу вятъра. Но Бог не е създал хората да плуват под обстоятелствата на живота. Ще идват ли бури в живота ни? Да. Ще бъде ли трудно? Да. Трябва да престанем с тези илюзии: „Повярвай в Господа, и всичко ще ти бъде наред“. Това са глупости. Исус говореше по друг начин: „Който иска да дойде след Мен, трябва да вземе кръста си, да се отрече от себе си и от всичко, което има и да бъде готов за всякакъв вид страдания“. Добре дошли в истинския християнски живот. Но вижте въпреки бурите, въпреки трудностите, Исус никога не се страхуваше, никога не беше объркан, никога не се чудеше какво да прави. Защо? Защото знаеше кой е Той? Божия Син. А  ти знаеш ли кой си? Отново ще направя изявление: Ти също си Божия син. Така че нека тази увереност да изпълни цялото ти същество. Божия Син, Исус не плуваше под обстоятелствата (в случая бурята), Той ходеше по водата. Той ходеше върху обстоятелствата. Защо? Защото знае кой е. Апостолите се опитваха да гребат срещу вятъра и бяха мръднали мъничко. Това сигурно ги беше изпълнило с някаква надежда, но като погледнеха вълните, тя със сигурност се изпаряваше. Исус тръгна доста време след тях и за много кратко ги настигна. И вижте сега, когато го взеха в лодката, веднага, за нула време стигнаха там, за където бяха тръгнали. Не можем да се справяме в този живот сами. Колкото и да сме надарени, колкото и да сме талантливи. Имаме нужда от Божия Син. Ще направя отново изявление: Единствено приемането на Божия Син, Исус, ни възстановява като Божии синове. Но какво означава приемането на Божия Син? Това означава да Го пуснем в живота ни Той да го управлява. Не означава само да ходим на нещо, което ние наричаме църква, да правим нещо, което наричаме молитва, и всичките други неща, с които се занимаваме, мислейки си, че угаждаме на Бога. Ако Исус не управлява целият ти живот, повтарям целият, не може да си Божий син. Защото водените от Божия Дух те са Божии синове. Не ходещите на църква, не четящите Библия или молещите се непрестанно. А водените от Божия Дух. Фарисеите се молеха повече от някои съвременни християни, но въпреки това убиха Исус. Защо Го убиха? Защото, Исус каза, че нямаше място в тях за Него и за Неговото Слово. Трябва да Му направим място в живота си. Но не някое място там в крайчеца, а цялото място трябва да е за Него. Който не загуби живота си, не може да е Негов. Когато Исус влезе в лодката всичко се промени. Гребането вече нищо не можеше да направи. Не че преди правеше нещо, но поне ги държеше на повърхността. Просто ги поддържаше живи. Те бяха в един сървайвър. Но когато Исус влезе стигнаха там, за където бяха тръгнали без някакви усилия. Как стана това? Поради властта, поради авторитета на Сина.

22-24ст.: 22На следващия ден тълпата, която беше останала осъзна, че имаше само една лодка, и че Исус не се беше качил в нея с учениците си. Бяха ги видели да тръгват без него. 23По това време бяха спрели лодки от Тиберия, близо до мястото, където бяха яли хляба благословен от Господаря. 24Така че когато тълпата осъзна, че той си беше отишъл и не се е върнал, те се натрупаха в тиберийските лодки и се отправиха към Капернаум, търсейки Исус.

25ст.: Когато го намериха от другата страна на морето, казаха му: „Рави, кога стигна тука?“

26ст.: Исус отговори: „Вие дойдохте да ме търсите не защото видяхте Бог в моите действие, а защото ви нахраних, напълних стомасите ви – и то безплатно. 

Това не прилича ли малко на съвременното християнство, където повечето хора търсят Бог само, за да им снабди нуждите, да ги изцели от болестите, и това е всичко. Свърши заплатата и хората започват да се молят. Останат без работа и хайде в петък на молитвено. Но вижте, Исус въпреки че разбираше хората, не им спести да им каже това. Не можем да си играем игрички с Бог. Аз вярвам, че ако Го търсим заради това, което е Той, всичките ни нужди ще бъдат задоволени. Но ако Го търсим само за да ни задоволява нуждите, тогава ще имаме много незадоволени нужди. Това може да е откровение за някои хора, защо все имат незадоволени нужди. Време е да започнем да търсим правилните неща.

27ст.: „Не си хабете енергията борейки се за нетрайна храна като тази. Работете за храната, която остава с вас, храната, която храни вашия вечен живот, храната, която Човешкия Син дава. Той и това, което той прави е гарантирано от Татко Бог, че е вечно“.

По-голямата част от живота си, ние хората прекарваме в осигуряване на прехраната си. Истина ли е? А останалата част прекарваме наслаждавайки се на храната, която сме си осигурили. Това не е ли глупаво? На земята има две главни култури и те са: културата на сирака и културата на сина. В културата на сирака най-главните приоритети са снабдяване на нуждите и защитата ни. Но понеже хората са сираци, те трябва да правят това сами. В културата на сина главният приоритет е Божията воля. Вършейки Божията воля, сина знае, че Татко ще се погрижи за всяка негова нужда. Исус каза на хората, че тази храна, за която се борят не е трайна. Можеш да й се насладиш за много кратко време. Дори и да е най-вкусната, краят й е един и същ. Но Той също така казва, че има една друга храна, която храни вечният ни живот и тази храна я дава само Човешкия Син.

28ст.: На това те казаха: „Добре, какво да правим тогава, за да влезем в Божиите дела?“

Тук те явно се развълнуваха и казаха: „ОК. Но какво да правим за да не вършим нашите дела, а Божиите“.

29ст.: Исус каза: „Хвърлете жребия си на Този, когото Бог е изпратил. Този вид посвещение ви вкарва в Божиите дела“.

Тук Исус казва, че за да влезе човек в Божиите дела, трябва да избере или в нашия превод да вярва на този, когото Бог е изпратил. И тук не става въпрос само за Исус, а за всеки, когото Бог изпраща до живота ни. Защото Исус на друго място казва, че който приема изпратените от Него, приема самия Него. И обратното също е вярно. Защо трябва да приемаме изпратения от Бог? Защото Бог изпраща Словото си в плът. Йоан 1:14 казва: Словото стана плът и кръв и се премести в махалата. Той винаги изпраща Словото Си с някой пратеник. За да приемем Словото, трябва да приемем и пратеника. Не можем да си мислим, че можем да приемем Словото, а да не приемем пратеника. Който не приема пратеника, не приема нито изпращача, нито посланието му. Дори Исус казва, че трябва да бъдем посветени на изпратения, за да влезем в Божиите дела.

30-31ст.: 30Те издрънкаха: „Защо не ни дадеш упътване за това кой си, просто един намек за това какво става? Когато видим какво става, ще се предадем. Покажи ни какво можеш да правиш. 31Мойсей нахрани предците ни с хляб в пустинята. Казва се в Писанията: Даде им хляб от небето да ядат“. 

Предния ден Исус ги нахрани само с пет хляба и две рибки и тези неблагодарници Го търсеха именно заради това. А сега Му казват, че това не им е достатъчно, понеже Мойсей също е дал на предците им хляб от небето. „Така че, голямо чудо, че ни нахрани вчера, цялата тълпа. Мойсей го направи същото“. Това звучи като някой съвременни християни. Ти им казваш, че има нов сезон и Бог прави нови неща, и започваш да ми разказваш за какво иде реч. А те гледат умно и казват, че и ние сме ги правили тези работи, това никак не е ново. Само че резултатите са доста различни. Със сигурност сте ги правили, защото Бог се е движил и преди. Но днеска Той възстановява други неща, и ако си стоим в нещата, които сме правили преди двадесет години ставаме неадекватни. Вижте, нов сезон е. Вижте какво казва Евреи 1:1-2: 1Минавайки през дългия списък от пророци, Бог е говорил на предците ни по различни начини през вековете. 2Напоследък Той ни говори директно чрез Сина си. Вижте, дори начина, по който Бог ни говори вече се е променил. Казва се, че Той вече ни говори директно. Исус каза, че вече няма да ни говори загадъчно за Татко, а ще ни извести ясно за Него. Така че има нов сезон и в този нов сезон Сина е издигнат над всичко. Той слезе от небето, Той говори, Той известява ясно. И всичко е чрез Него.

32-33ст.: 32Исус отговори: „Истинското значение на това Писание не е, че Мойсей ви е дал хляб от небето, а че моя Баща точно сега ви предлага хляб от небето, истинския хляб. 33Божият Хляб е слязъл от небето и дава живот на света“.

Исус обяснява на тези момченца с големите глави, че не е точно така както те си мислят. Те си мислеха, че Мойсей хранеше бащите им в пустинята. И Исус им обяснява, че не Мойсей е хранил бащите им в пустинята, но Неговия Баща, който е и нашия Баща, сега предлага хляб от небето. Какво е значението на хляба за хората. Ние в нашия бит го наричаме насъщният. Той е жизненоважен за нас. От него зависи живота ни. Защо ядем хляба? За да живеем. Но тука Исус започва да говори за един друг хляб и го нарича истинския хляб. И обяснява, че той е, който дава живота на света.

34ст.: Като чуха това те подскочиха: „Господарю, дай ни този хляб, сега и завинаги!“

Тези момчета отново се развълнуваха. Усетиха, че имат шанс да живеят без да се грижат за хляба си и веднага извикаха: „Давай ни, давай ни, давай ни“.

35-38ст.: 35Исус каза: „Аз съм Хлябът на Живота. Човека, който се съобразява с мен повече не гладува и повече не е жаден, никога. 36Казах ви изрично това, защото въпреки че ме видяхте в действие, вие не вярвате наистина в мен. 37Всеки човек, който Татко ми дава накрая идва тичайки при мен. И веднъж когато този човек е с мен,  аз го държа и не го оставям да си отиде. 38Не съм слязъл от небето, за да следвам моите си прищявки, а за да извърша волята на Този, който ме прати.

39-40ст.: 39„Това, накратко, е тази воля: че всичко, което ми е предадено от Татко да бъде изпълнено – не само някой отделен детайл – но при завършването на времето да имам всеки и всичко сглобено, правилно и цяло. 40Това е, което Татко иска: всеки, които види Сина и се довери на това, което е той и на това, което той прави и след това се съобрази с него, да влезе в истински живот, вечен живот. Моята роля е да ги сложа на краката им, живи и цели в завършването на времето“.

Те му казаха: „Давай ни този хляб“. И Исус започва да им обяснява какъв е този хляб. На първо място Той каза: „Аз съм хляба на живота“. След това обяснява, че човек, за да не е гладен и жаден трябва да се съобразява с Исус. След това им обяснява, че въпреки че са го видели в действие те пак не вярват в Него. Същото е и с много християни. Въпреки, че Той ги изцелява, снабдява им нуждите и се грижи за тях, те пак не вярват в Него. Сега вече май ви загубих. Сега ще ви обясня какво имам пред вид. Да вярваш в Него не означава просто да вярваш, че Той съществува и когато викнеш към Него, Той ще ти отговаря според желанията ти, капризите ти, и прищявките ти. Въпреки че в края на молитва си казваш: „Да бъде Твоята воля“, ти тайно се надяваш, че ще Го убедиш колко си смирен с това изречение и Той ще не ще трябва да ти отговори. Да вярваш в Него означава да се съобразяваш с Него. Той каза: „Защо Ме наричате: Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?“ С други думи, Той не може да разбере това. Чуди ни се. Защо си губим времето да имитираме някакъв начин на живот, който не искаме да живеем. Казва на име си жив, но отвътре си мъртъв. Можеш да се наричаш християнин, помазаник, ако искаш и Божий човек, но ако не вършиш това, което Той ти казва, мъртъв си. Знам, че още не го разбираш. Някой пък казва: „Няма проблем, нали ще има възкресение на мъртвите“. Ами те тези, които чуха гласа Му вече възкръснаха за живот. И другите ще възкръснат един ден, само че за осъждение. Така че по-добре вземи се заслушай в това, което ти казвам, и моли Бог да ти отвори ушите, за да чуеш гласа Му и да възкръснеш. Сега ще направя едно изявление: Възкресението става само когато човек чуе гласа на Божия Син. Какво имам предвид с това да възкръснете? Смъртта означава да бъдеш отделен от Бог, така че възкресението е да се свържеш отново с Него. И това става само с чуването на Божия глас. Не говоря за чуване само с тези две уши, които са на главата ти. А да чуеш по такъв начин, че да разбереш, че това е Бог, който ти говори и да се съобразиш с това, което ти казва. Ето това води към живот. Всичко друго те доубива. Пак казвам в този нов сезон Бог говори чрез Сина, а Синът от Своя страна изпраща посланици до нас, които ние трябва да приемем, за да имаме живот.

41-42ст.: 41Тогава, понеже той каза: „Аз съм Хляба, който е слязъл от небето“, юдеите започнаха да спорят с него: 42„Не е ли това синът на Йосиф? Не познаваме ли баща му? Не познаваме ли майка му? Как можа да каже: Слязох от небето и да очаква някой да му повярва?“

43-46ст.: 43Исус каза: „Не се препирайте помежду си заради мен. 44Вие не командвате тука. Татко, който ме прати, той командва. Той привлича хора към мен – това е единствения начин, по който някога можете да дойдете. Само тогава аз върша моята работа, свързвайки хората, поставяйки ги на краката им, готови за Края. 45Това е, което пророците са имали предвид когато са писали: И тогава те ще бъдат лично научени от Бог. Всеки, който въобще е прекарал някакво време, слушайки Татко, наистина слушайки и по този начин учейки се, идва при мен, за да бъде научен лично – да го види със собствените си очи, да го чуе със собствените си уши, от мен, тъй като аз го имам от първа ръка, от Татко. 46Никой не е виждал Татко, освен Онзи, чието съществуване е заедно с Татко – а вие можете да ме видите.

Юдеите не Го разбират и започват да се препират помежду си. Те си мислеха, че понеже е израснал с тях, Го познаваха. Но вижте хора, Той има друга самоличност. Не е от земята, а от небето. Той не е просто това, което виждат очите ни. Той е от вечността. Словото стана плът и кръв и се премести в махалата. Той дойде да живее с тях, за да може да слезе на тяхното ниво и дано да могат да Го разберат и да Го приемат. А те започват да спорят и да Му казват, че Го познават едва ли не още от бебе. Същото е и с нас. Когато човек се новороди, той вече не е от земята. Може да си българин, може да си арменец, може да си турчин, или каквото и да е твоето земно гражданство, в момента, в който се новородиш, ти ставаш ново създание. Вече не си от линията на първия Адам, а от тази на последния Адам, и твой баща става бащата на вярата – Авраам. Така че новороден ли си, ти не си от земята, защото семето, което те е родило не е земно, не е човешко, не е плътско, а е от Бога, Който е от небето, и е от вечността. Добре дошъл в реалността.

Исус ги вижда, че започнаха да се карат заради Него и побърза да ги успокои. „Момчета, момчета, какво правите бе, заради Мен ли се карате. Абе недейте така бе. Вие не командвате тука. Татко, Който Ме прати, Той командва. Така че няма смисъл от кавги“. И им обяснява, че никой не може да дойде по друг начин при Него, освен да бъде привлечен от Татко. И тогава Исус започва да върши Своята работа в тези хора, които са привлечени и са отишли при Него. Тези хора имаха претенции, че чуват Татко да им говори. Затова Исус им обяснява, че всеки, който е чул някога Татко, идва при Исус. Защо идва при Исус, за да бъде научен лично от Него. Запомнете – нов сезон – Бог говори чрез Сина – Сина говори ясно за Татко, а не загадъчно. И така белега, че някой е чул от Бога е това, че отива при Сина, за да може Той лично да го научи за Татко. Понеже само Сина познава Татко от първа ръка. Никой не е виждал Татко, само Този, който съществува заедно с Него – и това е Сина. И тези хора имаха възможността да видят Сина. Хората в наше време също могат да Го видят. Защото вярващите в Сина се променят и стават в образа на Сина. Това е целта на петкратния кабинет да доведе всички вярващи до единство на вярата и до пълнолетното мъжество на образа на Сина. Всичко друго са детски игри и няма нищо общо с реалността. Така че, ако си петкратен служител, захващай се на работа и започни да изграждаш образа на Сина в хората, с които имаш взаимоотношение. Не е важно дали ще проповядваш или не, дали ще гониш демони или не, а важното е хората да приличат на Исус Христос – Сина.

47-51ст.: 47„Казвам ви най-тържествената и най-отрезвяващата истина сега: Който вярва в мен има истински живот, вечен живот. 48Аз съм Хляба на Живота. 49Вашите предшественици ядоха хляба манна в пустинята и измряха. 50Но сега ето го Хляба, който наистина слиза от небето. Всеки, който яде този Хляб няма да умре, никога. 51Аз съм Хляба – живия Хляб! – който е слязъл от небето. Всеки, който яде този Хляб ще живее – и то вечно! Хляба, който предлагам на света, за да може да яде и да живее е мене самият, тази личност от плът и кръв“.

Вижте, онези хора, които бяха в пустинята, имаха едни от най-големите чудеса и знамения, които хората са виждали, имаха свръхестествено снабдяване, но въпреки това Исус казва, че те измряха. И най-вероятно той не говори само за физическа смърт, защото знаем, че всички хора умират. Както знаем, че всички хора без да ядат хляба на живота, пак си мислят, че са живи, поне докато са на земята. След това разбират тъжната истина. Това, което искам да кажа е, че може да преживяваш чудеса и знамения, може да преживяваш свръхестествено снабдяване и все пак да умреш. Не говоря просто за физическа смърт, а за вечно отделяне от Господа. Нашия хляб, или това което ни поддържа, това, което ни вълнува, не трябва да са чудесата или свръхестественото снабдяване. Това не е истинския хляб. Не казвам, че това са лоши неща. Но хората, които се хранят само с тези неща, пак умират. Исус каза, че това е най-отрезвяващата истина. Обаче, има и Хляба на Живота. Кой е Той? Исус, Божия Син. Всеки, който яде този хляб ще живее. И как ще живее? Вечно. И Той казва, че хляба, който Той предлага е тази личност от плът и кръв. Коя е тази личност? Личността, в която Словото стана плът. Това е Хляба на Живота.

52ст.: При това, юдеите започнаха да се борят помежду си: „Как може този човек да сервира плътта си за ядене?“

Това тотално обърка юдеите. Те си мислеха, че Исус е някакъв сервитьор, който ще им сервира плътта си за ядене. Доста често срещано явление сред хората, които се наричат християни. Исус говори нещо, а те разбират съвсем друго нещо.

53-58ст.: 53Но Исус не отстъпи ни най-малко. „Само дотолкова доколкото ядете и пиете плътта и кръвта на Човешкия Син, имате живот в себе си. 54Този, който показва сърдечен апетит към това ядене и пиене, има вечен живот и ще бъде годен и готов за Последния Ден. 55Плътта ми е истинска храна и кръвта ми е истинско питие. 56Ядейки плътта ми и пиейки кръвта ми, вие влизате в мен и аз във вас. 57По същия начин както напълно живеещият Татко ме изпрати и аз живея поради него, така и този, който се храни с мене, живее поради мене. 58Това е Хляба от небето. Вашите предшественици ядоха хляб и по-късно умряха. Всеки, който яде този Хляб ще живее винаги“.

59ст.: Той каза тези неща докато поучаваше в мястото за срещане в Капернаум.

Исус не им се извинява, за това, че не са Го разбрали. Неговият принцип винаги е бил: „Който има уши да слуша, нека да слуша“. А който няма какво да прави? Нека да извика към Бог за слушащо ухо. Защото само Бог може да обрязва слуха ни и да ни прави способни да Го чуваме. В 1 Йоан се казва, че Исус е дошъл и ни е дал способност да познаваме Бога. А един от начините, по който Го познаваме е като Го чуваме. Така че ако не Го чуваш имаш нужда от Исус, да ти отвори слуха, за да можеш да чуваш. Един от начините да ядем плътта Му и да пием кръвта Му е когато вземаме символите на Господната трапеза, които са хляба – плътта Му, и виното – кръвта Му. Тогава Той влиза в нас и ние в Него. Исус каза, че самият Той живее поради Татко, който Го е изпратил. По съшия начин този, който се храни с Него, живее поради Него. По-рано Исус беше обяснил на учениците Си, че има една храна, която е различна от земната и тя е да върши волята на Този, който Го е пратил. Така че ние живеем чрез Него, като се храним с Него, а се храним с Него като вършим волята Му. Това е да се храним с плътта Му и да пием кръвта Му – като живеем по начина, по който Той живееше, или като станем в образа на Великия Божий Син. Всички предшественици, които не са успели да станат в Неговия образ, но са се хранили с хляба манна измряха. Но този Хляб – Неговата плът и кръв – или да станем в Неговия образ – ще държи хранещите се с Него винаги живи.

60ст.: Мнозина сред учениците му чуха това и казаха: „Това е тежко учение, твърде тежко за преглъщане“.

Дори на учениците им се стори тежко това. Защо? Защото и те не го разбраха. Ако разбереш това, което Той казва, не е тежко. Понеже бремето Му е леко и заповедите Му не са тежки.

61-65ст.: 61Исус усети, че на учениците му им беше трудно с това и каза: „Това напълно ли ви събори? 62Какво ще стане, ако видите Човешкия Син да се качва там, откъдето е дошъл? 63Духа може да прави живот. Простият мускул и силата на волята не правят нищо да се случва. Всяка дума, която ви говорих е дума на Духа, и следователно прави живот. 64Но някои от вас се съпротивявате, отказвайки да имате нещо общо с това“. (Исус знаеше от началото, че някои щяха да се изложат на риск с него. Също знаеше и кой щеше да го предаде.) 65Той продължи казвайки: „Ето защо ви казах по-рано, че никой не може да дойде при мене сам. Вие идвате при мен само като дар от Татко“.

Исус им обясни, че проблема е, че те се съпротивяват и не се предават на Него. Той им обяснява какво става, ако човек отиде при Него сам. Какво става? Учението му се струва тежко и рано или късно си тръгва. Затова нашата молитва постоянно трябва да бъде Татко да привлича хората към Исус. Ако не си привлечен от Татко, не можеш да дойдеш при Исус. Ако случайно дойдеш, като Го чуеш ще ти се стори тежко учението Му и си тръгваш. Но ако Татко те привлече и дойдеш при Него, Исус обещава, че ще те привлече още повече, така че да не те загуби. Ще те държи до края, разкривайки ти лично Татко и изявявайки любовта Му към теб самия.

66-67ст.: 66След това много от учениците му си тръгнаха. Те повече не искаха да бъдат свързани с него. 67Тогава Исус даде на Дванадесетте техния шанс: „Искате ли и вие да си тръгнете?“

Непривлечените от Татко си тръгват. И Исус не се опитва да ги задържа, за разлика от днешните лидери на църкви, които по всякакъв начин се опитват да задържат всеки в така наречената си църква. Но за какво са ви тези, които не са привлечени от Татко. За тях всичко е тежко. По-добре ги оставете да не се мъчат, а да не мъчат и вас. След това Исус изпробва и дванадесетте, за да види те как са с всичко това.

68-69ст.: 68Петър отговори: „Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на истински живот, вечен живот. 69Ние вече сме предали себе си, уверени в това, че ти си Святият на Бог“.

Петър както винаги е най-бързият. Но той е бърз, защото знае за какво става въпрос и знае какво говори. Истинската вяра отговаря веднага. Няма нужда да обмисляш, да решаваш какво да отговаряш.

70-71ст.: 70Исус отговори: „Не ви ли избрах аз, Дванадесетте? Въпреки това, един от вас е дявол!“ 71Той говореше за Юда, сина на Симон Искариота. Този човек – един от Дванадесетте! – вече беше готов да го предаде.

Обаче, дори и един от привлечените имаше проблем. Проблема на този човек беше, че Той също не разбираше Исус. Той имаше съвсем други очаквания за Него. Но за това някой друг път.

 

 

Емил Енчев