ДА СТАНЕШ УЧЕНИК НА ХРИСТОС

Матей 28:18-20 И Исус дойде, и им говори, казвайки: „Даде Ми се цялата власт на небето и на земята. Затова вървете и правете ученици от всички нации, кръщавайте ги в името на Бащата, Сина и Святия Дух, учейки ги да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас винаги, дори до края на века“. Амин. Тази директива от Исус е това, което познаваме като Великото поръчение. То със сигурност не е Великото предложение. Това е повече от евангелизиране; става въпрос за ученичество. За да ходим в този мандат, да отидем и да правим ученици от всички нации, наложително е самите ние да станем ученици.

Дванадесетте ученици бяха призовани от Исус след една нощ на молитва и Татко Му даде божествена мъдрост за избирането. На тях им беше даден избора да Го последват. Този призив щеше да изисква от тях да бъдат с Него и да се учат от Него. Те трябваше да научат принципите на царството; че величието идва чрез служене, властта идва чрез едно истинско сърце на любов и че да се подчиниш е избор. Докато Го следваха и бяха под Неговото обучение, те от своя страна щяха да станат тези, които да учат други.

Ученикът е човек, който е взел посветено решение да бъде последовател на Христос, учейки се да стане като Него и живеейки живот на покорство на Него. Това е живеене на един променен живот, съобразен с модела и плана на Христос. Цялата цел на всяко взаимоотношение учител-ученик е една покана от учителя: „Следвай Ме“. Божието обещание за тези, които Го следват, е „Аз ще те направя да бъдеш“. С други думи, Той ще ни направи да станем всичко, което Той ни е определил да бъдем. Исус направи един образец за живота, който се предполага да живеем. Ние трябва да следваме Неговото  обучение в живота и да живеем със същата цел и задоволство, които Самият Той изразяваше.

ЛУКА 9:23 Тогава Той каза на всички: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, да взема кръста си всеки ден и да Ме следва.

Ние сме решили да следваме Христос. Забележете, че се казва ‘ако някой иска’. Исус ни дава поканата, както направи с учениците. Да станеш ученик е съзнателно решение в полза на последователя. Като ученици на Исус ние Го правим център на всичко, което желаем, от което се нуждаем и за което мечтаем.

РИМЛЯНИ 13:1 Нека всяка душа да се подчинява на управляващите власти. Защото няма власт, която да не е от Бог, и съществуващите власти са назначени от Бог.

ЕВРЕИ 13:17 Подчинявайте се на онези, които управляват над вас, и бъдете покорни, защото те бдят за душите ви като такива, които трябва да дават отчет. Нека да правят това с радост, а не със скръб, защото това ще е безполезно за вас.

Идеята в църквата днес е, че можем да бъдем християни, без да бъдем ученици. Това не е библейско, тъй като дава на хората фалшивата представа, че могат да си живеят егоцентричен живот и да бъдат спасени. Тук е, където идва нуждата от ‘отговорност’. ‘Отговорността’ и ‘подчинението’ не са широко прегръщани от хората, но те са съществени и необходими в Божия процес на дисциплиниране в живота ни.

Бог е поставил хора над нас, които от своя страна са отговорни пред Бог за живота ни. Въпреки че все още не са съвършени, те имат власт да ни държат отговорни, понеже самите те са под власт. Докато те водят със сърцето и разбирането да ни развият и екипират за работата на служението, ние трябва да им се подчиняваме, както се подчиняваме на Господ.

Някои хора имат отношение, че слушат само Бог, но не и хората. Това е грешка, която отваря хората за измама. Във 2 ТИМОТЕЙ 2:2 Бог използва Павел, един зрял последовател на Христос, който е пример на Христоподобност, да отгледа Тимотей, ученик, който се учи да бъде покорен и отговорен за живота си пред Павел, неговия наставник/учител. Някои хора имат независимо и гордо отношение. Други са склонни да следват своя лидер от една безопасна дистанция, докато поддържат определено ниво на власт в живота си, често избирайки да не бъдат отговорни в области, където се борят в тяхната плът да се предадат. Те не разбират, че правейки това, растежът спира и те излизат от даденото от Бог покривало, Неговите назначени лидери, и излагат себе си на възможни атаки от врага.

Учениците са обучавани от лидерство, както и от онези, с които са свързани. Взаимната отговорност един към друг е съществена в процеса на ученичество. Ние имаме нужда да бъдем освободени от индивидуализма и нашето настояване за усамотение и да се научим да се свързваме един с друг отвъд покривалото на усмивките, които си даваме, и повърхностните разговори. Трябва да има място на уязвимост, където се чувстваме достатъчно сигурни, за да разкрием живота си пред другите, за да споделим успехите си или провалите си, да изповядваме греховете си или за корекция и съвет. Какви са нашите взаимоотношения един с друг? Достатъчно дълбоки ли са, че да можем да говорим истината в любов и да се подтикваме един друг да отиваме към по-дълбоките неща на Бог?

ЛУКА 9:23 Тогава Той им каза: „Ако някой иска да дойде след Мен, да се отрече от себе си, да взема кръста си всеки ден и да Ме следва“.

Да следваш Христос като Негов ученик е да умреш за копнежите и желанията на плътта. Мнозина дори нямат вътрешната сила да изключат телевизора и да прекарат време в молитва и четене на Библията. Ние живеем във време на самозадоволяване, правим това, което желаем и се предаваме на плътските си копнежи.

Това е много различно от първите ученици, които радикално промениха живота си, за да следват Исус.

Днес Исус все още призовава: ‘Следвай Ме!’ Той прави това чрез своите делегирани лидери, които следват пътищата Му. Животът ви променен ли е чрез ученичество, покорство, отговорност и отричане от себе си, или се характеризира от външното показване на посещение, служене и даване? Нека да не се установяваме в рутината на религиозните действия без доказателство за променен живот чрез истинско и вярно ученичество.

 

 

Кристин Кристенсън

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови