Исус попита апостолите Си:

Кой казват, че съм Аз, и какво ще кажете вие?

Отговорът на въпроса, кой беше Исус, дойде чрез откровение към Петър:

Исус каза, че плът и кръв не разкриват това на хората:

Откровението не може да бъде научено, а трябва да се хване.

„Ти Си Христос, Синът на живия Бог!“

Живото Слово, Христос, беше разкрито на Петър от Татко чрез Святия Дух:

Най-голямото търсене днес е свежо  откровение на Живото Божие Слово, Исус Христос.

Защото в Христос ние сме ново създание. Старото премина и всичко стана ново. 2 Коринтяни 5:19

Това беше посланието, което разтърси света през първи век: То все още има същата сила и днес.

А именно, че Исус е Христос (Помазаният Цар) и син на живия Бог.

Днес хората, седящи в църквите по целия свят, знаят за историческия Исус. Те си мислят, че Той дойде, за да започне една нова религия. Те са уловени в капана на религията. Християнството е определено да бъде царски начин на живот, а не религия със събития в определени дни и времеви рамки.То е взаимоотношение с Бог чрез Христос.

  • Това е причината, поради която вярвам, че първата Църква разтърси юдейската религиозна система и римската империя.
  • Те не познаваха дуализма. За тях нямаше разделяне на свято и светско.
  • Техният живот беше Христос;
  • Те живееха, движеха се и съществуваха в Него, както каза Павел. 

Деяния 17:28 „…защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както някои от вашите поети са казали:Защото също така сме и Негово потомство“.

Откровението за Христос идва чрез Божието Слово:

Деяния 2:42

И те продължаваха постоянно в: 

  1. учението на апостолите
  2. общението
  3. разчупването на хляба
  4.  молитвите 

Учението на апостолите беше Христос:

Павел 1 Коринтяни 1:23

„но ние проповядваме Христос разпънат, за юдеите съблазън, а за гърците глупост“, това не беше пасторското, евангелизаторското или учителското учение.

Тяхното учение беше да дешифрират тайните на Христос (Ефесяни 3:3-5)

„…как чрез откровение Той ми извести тайната (както вече накратко ви писах, чрез което, като четете, можете да разберете моето разбиране в тайната на Христос), която в други векове не била позната за човешките синове, както беше сега разкрита чрез Духа на Неговите святи апостоли и пророци“. 

Как проповядваха те Христос?

Използвайки Старозаветното Писание, но чрез откровението на Святия Дух! Доказвайки във всички Писания, че Исус е Христос, kакто Петър в деня на Петдесятница. Използвайки Закона на Мойсей, Псалмите и пророците и показвайки Христос в тях. 

Трябва да помним,че въпреки че Исус беше роден във времето, Христос е вечен.

Петър говори за Старозаветните светии в 1 Петрово 1:11

„издирвайки какво, или за кое време, посочваше Духът на Христос, който беше в тях, когато свидетелстваше предварително за страданията на Христос и за славата, която щяха да последват“. 

Деяния 18:1

Павел отиде в Коринт и намери Акила и Прискила, юдеи дошли от Рим. Той ги водеше със себе си в местната синагога всяка събота в продължение на шест месеца.

Деяния 18:4

И той разискваше в синагогата всяка събота, и се опитваше да убеждава и юдеи, и гърци.

И въпросът, който трябва да си зададем, е какво?

Деяния 18:5,

Павел беше принуден от Духа и свидетелстваше на юдеите, че Исус е Христос.

Прискила и Акила бяха толкова докоснати от това откровение и учение на апостола, че се осмелиха да се конфронтират с един мощен проповедник на Господ на име Аполос, който дойде в Коринт, за да му дадат това апостолско учение на Павел за Христос. Това напълно промени Аполос и го направи не само мощен, но точен и ефективен.

Деяния 18:24-26 

„А един юдеин на име Аполос, роден в Александрия, красноречив човек и силен в Писанията, дойде в Ефес. (Но нямаше откровение за тях)

Този човек беше обучен в пътя на Господа; и бивайки пламенен по дух, говореше и учеше точно за нещата на Господа, въпреки че познаваше само кръщението на Йоан.

И така той започна да говори смело в синагогата. Когато Акила и Прискила го чуха, те го отведоха настрани и му обясниха Божия път по-точно. 

Откъде Акила и Прискила получиха това по-точно съвременно Слово и откровение относно Христос?

Отговорът е: чрез Павел:

Павел ги остави в Коринт и отпътува за Ефес:

Посещението на Павел в Ефес ни оставя един мощен модел на апостолска стратегия.

Къде и как да започнете, ако искате да промените градове, региони и нации.

Какво да проповядвате и на кого. 

Ефес е похвалена в Откровение като Първата Църква от Седемте и е подканена да се върне към първата си ЛЮБОВ. Павел беше, който установи тази ПЪРВА ЛЮБОВ.Павел установи приоритети и етикеции, които бяха толкова мощни, че Църквата да е в тях. Каква беше тази първа ЛЮБОВ? 

Павел отива в Ефес: Деяния 19

  1. Той търси и намира остатъка. Една малка незначителна група от 12 ученици (на Аполос)

Той отива в синагогата и взема остатъка със себе си

Деяния 19:8

„И той отиде в синагогата, и говори смело в продължение на три месеца, разисквайки и убеждавайки относно нещата на Божието царство“.

:9 … и отдели учениците, разисквайки всеки ден в училището на Тиран/

  1. Той разисква и убеждава в синагогата относно Божието царство в продължение на три месеца. (Неговото Послание беше Христос, Царят на Божието царство.)
  2. Той оставя неточната система и взема 12-те със себе си. След три месеца там няма обърнали се от юдейската синагога.
  3. Той ги отделя в едно училище за Царството, наречено Тиран, за две години. И ден, и нощ той ги учи на апостолското учение, тайните на Христос и на Неговото Царство. Той предава в тях Любовта към Божието Слово. Защото Първата Любов в Ефес беше Любовта към Божието Слово. Не Буквата, а Живото Слово. Йоан възлюбеният записва тези думи на Исус в Йоан 14:23-24 

„Исус отговори и му каза: „Ако някой Ме обича, той ще пази словото Ми; и Моят Баща ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим Нашето голямо представително жилище с него. Този, който не Ме обича, не пази думите Ми; а думите, които чухте, не са Мои, а на Татко, който Ме изпрати.

Любовта към Божието слово е равна на любов към Бог! Това беше Първата Любов, която Павел  внесе в ефеската Църква, и аз вярвам, че ние сме призовани да се върнем към нея.

  1. След две години Бог умножи Словото от 1 на 12 за цяла Азия, юдеи и гърци.
  2. Знамения и чудеса следваха Словото. 

Деяния 19:10. „И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, чуха словото на Господ Исус, и юдеи, и гърци“.

Апостолската стратегия на Павел промени Азия.

  1. Той винаги започваше в съществуващата синагога (остарялата система), за да намери остатъка. 

Това можеше да са просто един или двама, но винаги имаше остатък.

Понякога ние се чувстваме като Илия, който каза на Господ. „АЗ съм сам и единственият, който Те търси“.

Но Господ го изненада, като каза, че имаше 7000 останали, които не са преклонили коляно пред Ваал, и Самият Той ги пази и защитава.

Аз вярвам, че има остатък в остарелите институции и безжизнени църкви, който може да е малък и незначителен за нас, но да е мощен за Бог.

В Коринт Павел намира Акила и Прискила за един период от шест месеца, а в Ефес за три години намира 12 ученици, които имаха някаква истина и бяха гладни и жадни за повече.

  1. След като стоя известно време със системата, той накрая напусна и взе остатъка със себе си. Павел не можеше да спаси системата на синагогата.
  2. След това той можеше да прекарва интензивно време с тях, учейки ги за Христос и за Неговото царство.
  3. Чрез умножаването на Словото се случваха чудеса, като градове и нации се изпълваха с Божието Слово. 

Всеки ден в училищни условия в продължение на 2 години той учеше само 12 ученици.

Точно както Исус.

Откровението за Христос и за Неговото Царство идва чрез Словото. 

Един от най-ясните примери за това, как Откровението за Христос се предава в живота на хората, е примерът на Исус по пътя за Емаус;

Лука 24

Двама мъже от Емаус:

Лука 24:13

Клеопа и неговият приятел пътуваха от Ерусалим към Емаус.

Това беше един много специален ден в историята на човечеството и в изкупителния план на Бог. Беше ТРЕТИЯТ ден след Разпъването, което означава: ДЕНЯ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Той постоянно казваше на учениците Си, че на третия ден ще възкръсне от мъртвите. Този ден щеше да направи Църквата победоносна и да донесе неизговорима радост за вярващите. Този ден щеше да докаже дали Исус беше всичко, което каза, че беше.

  1. Дали Той беше Христос, Синът на Живия Бог.
  2. Дали Пълнотата на Божеството наистина обитаваше телесно в Него.
  3. Дали Той беше наистина Бог. 

Тяхното възприемане на Него щеше да определи тяхното приемане, а приемането им щеше да определи наградата им.

„Ние виждаме само толкова, колкото мислим, че виждаме“ – Тамо Найду

Докато двамата бяха минали седем мили от Ерусалим към техния град, те си говореха за събитията на Кръста, които се бяха случили, понеже това беше третият ден след Неговото Разпъване. Ние можем да кажем, че Исус беше в ума им. Библията казва, че те бяха тъжни и учудени от едно обезпокоително послание от една жена, която дошла от гроба.  То е, че не могат да Го намерят там и че някакви ангели им дали едно обезпокоително послание, че Той бил жив.

Когато прочетох този пасаж, в началото бях удивен. Те трябваше да бъдат в Ерусалим, очаквайки Го да се появи. Или трябваше да бъдат заляти от радост, пеейки по целия път, защото те познаваха интимно Него и 12-те Му ученици, както ни казва това писание.

Защо те бяха тъжни и обезпокоени?

Отговорът идва към нас в разговора, който Възкръсналият Исус имаше с тях, когато се присъедини към тях по пътя им към Емаус.

Когато Исус им се яви по пътя, техните очи бяха затворени за Него, те не Го разпознаха като Христос. Не бяха физическите им очи или ум, които бяха затворени, а духовните им очи. Човекът беше създаден в Градината с отворени очи за духа, но със затворени очи за душевното. Библията казва, че когато ядоха от плода, очите им се отвориха и те видяха, че бяха голи. След падението на човека, първото нещо, което им се случи, беше отварянето за душевната област. Те започнаха да осъзнават своята голота, въпреки че бяха голи от началото. Но те бяха толкова фокусирани на Бог и духовно мислещи, че не можеха да го видят. Тогава страхът влезе в техния свят.

В същото време духовните им очи се затвориха. Това беше като едно покривало от плът, което падна върху техните духовни очи. Павел казва, че това покривало се маха единствено в Христос. Без Христос аз покривам себе си със смокинови листа на религия. Християнството без откровение за Христос е просто религия. Очите са все още затворени за духовната реалност и страхът управлява.

Те познаваха само историческия Исус, познаваха Го само по плът, а не вечния Христос, въпреки че може да са били впечатлени от чудесата Му.

Той и чудесата Му вече бяха избутани в миналото. Тяхното очакване не съответстваше на Неговия вечен план и намерение. И така те станаха като много съвременни християни, религиозни.

Мислейки за Исус по един исторически начин, ние пропускаме Неговите посещения, понеже Той идва по начин, който е скрит от душевните очи.

Те се нуждаеха от откровение, но не за естествените им очи, а за духа им.

Това, което Исус толкова майсторки направи, когато ги срещна по пътя за Емаус,  промени посоката на тяхното послание и живот.

За мен това е специално да си помисля, че Исус се присъедини към тях по път, който водеше в погрешна посока. Те говореха за Него, но без да разбират нищо от това.

Хората имат неточно възприемане на Христос, затова имат неточно очакване и приемане на Него и това определя качеството и целта на техния живот.

Исус започва, като се присъединява към двамата души по пътя им. Той ги слуша и след това им задава някои въпроси:

Винаги ме е очаровало, че Възкръсналият Господ използва тази стратегия, за да започне това Откровение на Словото.

Той не отиде първо при масите, които още бяха в Ерусалим за празника Пасха, да им се покаже и да докаже, че Той беше Христос. Той дори не отиде при 12-те ученици, криещи се в Ерусалим.

Това е Неговата стратегия и ред на явяването Му:

  1. Първо на Мария (1)
  2. После на двамата по пътя за Емаус (2)
  3. После на 12-те ученици (12)
  4. После на 500 братя. 

Вярвам, че Той ни остави този апостолски модел, за да достигнем света. Това беше също и стратегията на Павел.

Исус ги попита за техния разговор и защо са тъжни.

Отговорът им беше следният:

  • Ти единственият ли си в Ерусалим, който не е разбрал какво се случи и в каква трагедия се превърна това? Той каза: „Моля, разкажете ми тези неща:
  • „Нещата относно Исус от Назарет, който беше Пророк силен в дело и слово пред Бог и пред всичките хора“. За тях Той вече беше исторически, защото казаха: „който беше пророк“. 

Няма значение колко чудесен мислят хората, че е бил Исус, ако за тях Той не е жива реалност, а само един велик Пророк, Учител, Пастир, Изкупител от миналото. Това ще ги държи в религия, в робството на страха, скръбта и представлението.

  • Ние се надявахме, че Той беше Този, който ще избави Израел. Действително, освен всичко това, днес е третият ден, откакто се случиха тези неща.
  • „Да, и една жена от нашата група, която пристигнала рано на гроба, ни удиви“. Те му казаха за посланието на жената и за Петър и Йоан, които отишли на гроба и не могли да Го намерят. Това послание за възкресението беше отвъд тяхното разбиране и виждане. Ето защо те бяха тъжни. 

Тогава Исус започна процеса на разкриване на Себе Си:

  1. Исус ги смъмря: 

„Тогава Той им каза: „О, неразумни и мудни по сърце да вярвате във всичко, което пророците са говорили!“ Исус ги връща обратно към Пророческото писание в Стария завет за Него.

  1. Исус отваря Старозаветното Писание за тях. 

„И започвайки с Мойсей и всичките пророци, Той им тълкуваше във всичките Писания нещата, свързани с Него“. 

  1. Той изпитва апетита им за Откровението:

 

Тогава те се приближиха до селото, където отиваха, а Той посочи, че ще продължи нататък. Но те Го принудиха, казвайки: „Остани с нас, защото е вече вечер и денят е превалил“. И Той отиде да остане с тях.

  1. Едва когато влезе в тяхното жилище, Той разчупи хляба около трапезата. 

Той вече им беше разкрил сенките на Закона и писанията на Пророците. Но крайното откровение дойде чрез предаване на Него с разчупването на Хляба. „Защото човек няма да живее само чрез хляб, но чрез всяка дума, която излиза от устата на Бога“.

  1. Той изчезна от погледа им: 

Сега Той е по-реален за тях от всякога преди. Може да е изчезнал от погледа им, но не и от присъствието им. Той също изчезна от тяхното неверие и минало и сега е в тяхното присъствие. Въпреки че вече беше тъмно, те се връщаха обратно, откъдето дойдоха, Ерусалим, по-специално при 12-те ученици зад затворените врати в Ерусалим.

Те имаха среща с възкръсналия Господ чрез разкриването на Старозаветния Закон и Пророците от Него и накрая хляба на масата. Чрез това Той заяви: В Мен това намира своето изпълнение.

Ако нашето изучаване на Стария завет е заради историческа информация, ние подхранваме единствено нашите религиозни системи. Нашата употреба на Писанието трябва да бъде съсредоточена на Христос. Това за мен е апостолското учение — дешифрирането на Христос в Стария и Новия завет.

Когато те пристигнаха в Ерусалим, Той също пристигна. Исус използва същата стратегия със Своите ученици както с двамата души от Емаус. 

  1. Смъмряйки ги за тяхното неверие
  2. Разкривайки им Старозаветните писания 

После им каза: „Тези са думите, които ви говорих, докато още бях с вас, че всичко трябва да се изпълни, което е писано в Закона на Мойсей и в Пророците, и в Псалмите, за Мен“. Лука 24:44

Така той отвори духовните им очи чрез откровението за Себе Си чрез Словото.

И Той отвори разбирането им, за да могат да разбират Писанията. ст.45

После им каза: „Така е писано“. ст. 46

Евангелието на Йоан също ни казва, че Той вдъхна в тях.

Откровението за Христос идва чрез Откровение и това е сезонът, в който сме точно сега. Трябва да се върнем оттам, откъдето сме се отклонили.

Първата Църква в Ерусалим се събираше всеки ден около 4-ри приоритета и в специфичен ред.

  1. Апостолското учение
  2. Общението
  3. Разчупването на хляба
  4. Молитвата 

„И те продължаваха постоянно в апостолското учение и общението, в разчупването на хляба и в молитвите.

Тогава дойде страх върху всяка душа и много чудеса и знамения се извършваха чрез апостолите“. Деяния 2:42-43

„…хвалейки Бог и имайки благоволението на всички хора. А Господ прибавяше към църквата всеки ден онези, които се спасяваха“. Деяния 2:47

 

 

Франс Дю Плеси

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови