Битие 2:16-17: 16И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.

Когато Адам и Ева не се подчиниха на Словото на Господа и ядоха от това дърво, смъртта влезе в човечеството. До тогава нямаше смърт. Но след първия грях смъртта влезе. В началото тя не настъпваше бързо, понеже все още нямаше доста голямо надмощие. Но Библията казва, че греха може да се развива, което от своя страна ражда смърт. Така че хората не умираха много бързо в началото, защото греха не беше толкова развит и смъртта все още не царуваше. Тя едва беше влязла. Но с течение на времето, или по-скоро с развиване на греха в хората, тя взе властта и започна да царува над цялото човечество. Сега хората живеят малко и през цялото време живеят със страх от смъртта. Вярно ли е?  

Евреи 2:14-15: 14И тъй като тези деца са хора от плът и кръв, той стана точно като всички останали човешки същества, за да може чрез смъртта си да унищожи този, който има власт над нея – дявола, 15и да освободи онези, които заради страха си от смъртта цял живот са били държани в робство.

Страха ни държи в робство.Тука се казва, че хората поради страха си от смъртта цял живот са държани в робство. В робство на кого? На този, който има власт над смъртта. В 14 стих се казва, че това е дявола. От което следва, че хората са държани в робство на дявола поради страха си от смъртта.

Но ние като християни повече не трябва да ходим в страха от смъртта. Защото се казва, че Исус ни освободи от това нещо. Как го направи? Чрез смъртта Си Той унищожи този, който има власт над смъртта, т.е. дявола. Така че не се страхувай християнино, който и да си, защото дявола е унищожен и смъртта няма власт над тебе.

2 Тимотей 1:9-10: 9Който ни е спасил и призовал със свято призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христа Исуса преди вечните времена, 10а сега открита чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието.

Исус унищожи смъртта. Слава! Но апостол Павел не спира до тук, казва, че Той осия живот и безсмъртие. Как? Чрез благовестието. Затова е важно да говорим благовестието, защото то носи живот и безсмъртие. Това освобождава хората от страха им от смъртта.

Вижте какво се казва в Римляни 6:8-9: 8Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем в Него, 9знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Много е интересно. Казва се, че Исус като е възкресен, вече не може да умре и че смъртта няма вече власт над Него. Това е добре за Него, но какво да кажем за нас. Знаете ли, че ние имаме подобна съдба, да не кажа същата. Знаете ли, че ние също сме възкресени? Да, да,  вече сме.

Ефесяни 2:6: И като ни съвезкреси, сложи ни да седим в небесни места, в Христа Исуса.

Е, повярвахте ли ми? Ние сме съвъзкресени с Исус. В Римляни 6 се казва, че понеже Той е възкресен, смъртта няма вече власт над Него. Какво да кажем за нас след като и ние сме възкресени заедно с Него. Можете ли да го кажете? – Смъртта вече няма власт над мене, понеже съм съвъзкресен с Исус. Слава!

Живей живота си като възкресен, като победител, като човек, който не се страхува от смъртта, която всява най-голям страх в човечеството.

Искам да разгледаме една история, която е красноречива за това как трябва да живеем свободни от страх от смъртта. Някой ще попита, че имали такива хора, които да не се страхуват от смъртта? Намират се. Едни ги наричат луди – други ги наричат патриоти, или велики личности, или свободни хора. Вярвам, че ние сме призовани да бъдем такива хора.

ДАНАИЛ 3

1Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област. 2Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.

Това ще е най-удивителното нещо, виждано някога.

3Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил. 4Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици, (Значи това е било нещо от световен мащаб.) 5щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил; 6а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

Това мотивира всички да възприемат идеята на царя.

7Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.

Всеки един се покланя.

Света иска да ни постави образ, с който да се съобразяваме или на който да се покланяме. Този образ има различни измерения. Може да е материализма, което главно представлява това да си трупаме все повече и повече материални неща. Не че има нещо лошо да имаме материални притежания, но е проблем, ако започне да живеем за това как да придобиваме повече и повече. Също може да е модата, която този свят налага като образ. Или поведението, което той налага като стандарт за подражание. Ако не се обличаш по модата значи си демоде. Ако нямаш тяхното поведение си странен. Но истината е, че Исус трябва да бъде нашия стандарт, нашият модел за поведение. Бог винаги търси да види Исус в нас. Когато в началото сътворяваше земята Той всеки ден правеше по нещо и в края на деня поглеждаше и виждаше, че това, което беше направил е добро. Но на шестия ден, когато сътвори човека, се казва, че Той погледна и каза, че вече е твърде добро. Кое направи така че творението Му да е твърде добро. Наличието на човека. Понеже човека беше направен по Неговия образ и по Неговото подобие. Когато погледна в края на шестия ден, Той видя Сина Си и това много Му хареса. Това е, което търси Той в нас – образа на Неговия Син.

Вижте, света иска да остави своя отпечатък в нас. След падението образа на Исус в хората е замъглен и дявола чрез системата на света налага своя си образ. Има борба за това кой образ ще приемем. За това ни се казва в Римляни 12:2: „И недейте се съобразява с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“.

Света иска да ни наложи своя образ, но ние не трябва да се съобразяваме с него. Но какво да правим? Да се преобразяваме, което означава да вземаме друг образ. Как? Чрез обновяването на ума си. Всичко е свързано с нашето мислене.

8Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите, 9като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века! 10Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ, 11а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ. 12Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят. 13Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя. 14Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? 15Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?

Възхищавам се на отговора на Седрах, Мисах и Авденаго. Такъв искам да бъде моят живот. 16Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. 17Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; 18но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме. Дори Той да не ги избави, никакъв компромис. Тези хора не се страхуваха от смъртта. Те бяха готови да умрат заради убежденията си. Ние днеска, когато дойдат трудности в живота ни започваме да хленчим: „Господи избави ни, помогни ни. Ние ходим на църква, а Ти не ни помагаш! Защо да ходим тогава?“ Но тези хора казаха: „Дори и да не ни избави, ние няма да направим компромис“. Допускали ли сте някога мисълта, че Бог може да не ви избави от нещо, за да изяви славата Си по този начин. Защото това е края на тази история, в действителност.

Вижте какво става нататък.

19Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. 20И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. 21Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ. 22А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго. 23А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

Вижте какво става, поради премногото нагорещяване на пещта, мъжете, които дигат Седрах, Мисах и Авденаго умират от силата на огнения пламък. Невероятна жега. Само се доближават и са мъртви. Представяте ли си за какво става въпрос.

Но съдбата на нашите момчета е различна. Те имат среща.

24Тогава цар Навуходоносор, ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. 25В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.

Ние си четем тази историйка просто ей така като една приказчица. Но знаете ли какво им e коствало на тези хора? Бог не се намесва когато ние си мислим, че трябва да се намеси. Той ги оставя да бъдат хвърлени в пещта и тогава идва Неговото време. Там Той решава да се срещне с тях. Когато им е най-трудно, когато е най-горещо, когато са безсилни, вече умират, вече е твърде късно, всичко свърши. И изведнъж, Той идва. Но това Негово идване е велико само по себе си, защото ни показва, че Той е там с тях в огъня. Когато ни е най-трудно Той идва, за да се срещне с нас и да преобърне ситуацията за Негова слава. Тези тримата имаха среща в огъня. Искаш ли да се срещнеш с Бог. Бъди безкомпромисен и не се съобразявай с образа на този свят, не се покланяй на никой друг. Тогава те, твоите приятели, твоите колеги, дори твоите роднини, могат да те изхвърлят отсред себе си и да направят живот ти непосилен. Но това е мястото и времето, когато Той идва, за да се срещне с теб. И тази среща ще промени теб, но ще промени и тези, които са се отнесли лошо с тебе.

Казва се, че царя беше ужасен. Представяте ли си. Той хвърля вътре трима души и изведнъж стават четирима. Няма да се ужасиш ли? И не само това, ами четвъртият прилича на син на боговете. И на всичкото отгоре вижда, че онези непокорници са развързани и нямат никаква повреда.

Този горд цар, който преди е бил самата надменност и е издавал указите си на хората там, изведнъж е смирен.

26Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях. 28Навуходоносор продумвайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог. 29Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така. 30Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.

Това е истинско революционно поведение. Да бъдеш революционен християнин днес е като да вървиш срещу течението в една бушуваща река.

Тези хора предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.

Това е, за което се говори в Римляни 12:1: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение“.

Тука виждаме, че трябва да представим на Бог жертва. Но каква е тя? Тя се състои от нашите тела. Бог иска да представим телата си като жертва. Това означава, че ние не принадлежим повече на себе си, а на Този, Който е умрял за нас и също така е възкръснал за оправданието ни.

В Евреи 11:35 се говори за едни много интересни хора. Цялата 11 глава е много интересна. Там се говори за героите на вярата и как те вършеха невероятни подвизи чрез и заради своята вяра. Нека да прочетем 35 стих: „Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени“.

Какви са тези хора? Това, което се казва за тях не е нормално, не е естествено. На мен ми звучи така. Бог им казва, че ще ги избави. А те му отговарят да не го прави, за да могат да имат по-добро възкресение. Какви са тия бе? Нормални ли са? Нормални са, но не и според нормите на този свят. Това са хора, които вярват във възкресението. Сега някои си мислят: „Че ние да не би да не вярваме“. Може и да вярваме. Но тези хора демонстрират с живота си, че не са загрижени за благополучието си на тази земя, дори не са загрижени за живота си. Единствената им мисъл е как да имат по-добро възкресение. Какво означава това? Знаете ли, че има нива на възкресение? Щом има по-добро възкресение, значи има и не чак толкова добро.

Много християни вярват само в ума си във възкресението. Но то е реално, има го. Ранната църква проповядваше главно това – възкресението на Исус.

Искам да завърша с една история от Йоан 11 глава. Тука имаме точно това забавяне. Бог не се намесва когато ние очакваме, Той Си има Своето време, и то е най-точното и правилно време.

Лазар, който беше приятел на Исус, беше болен. Сестрите му, Мария и Марта, пратиха до Исус да Му кажат, че този, когото обича е болен. Като чу, че е болен Исус изчака два дена и тогава каза на учениците Си, че е време да отидат пак в Юдея. Те горките бяха точно като нас и не можеха да Го разберат за какво говори, но както и да е.

Тръгват към селото на Лазар. Когато стигат там, ситуацията, която заварват е, че Лазар от 4-ри дни е в гроба. Марта чува, че Исус идва и отива да Го посрещне. И вижте какво Му казва: „Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми“. Или с други думи: „Ако беше дошъл навреме, той нямаше да умре. Защо се забави? Защо не дойде когато Те извикахме?“ И след това иска да изглежда жена на вяра и казва: „А и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде“. Исус й казва: „Брат ти ще възкръсне“. Или с други думи, това означава, че смъртта не е края. Помните ли, че възкресението прави така че смъртта да няма власт над нас. Това, че е умрял не е проблем, той ще възкръсне. И Марта пак духовито Му отговаря: „И това го зная“. „Зная, ще че възкръсне с възкресението на последния ден“. Или: „Нищо ново не ми казваш“. Понякога проблема ни е, че много знаем, а малко вярваме. Отговора на Исус е невероятен: „Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека“. И накрая я пита: „Вярваш ли това?“ Няма толкова значение когато казваме, че вярваме в доктрините някак си абстрактно. Не, че доктрините не са важни. Но доктрините ни трябва да ни водят до вяра в Исус.

Тя казва: „Вярвам, че в последния ден ще има възкресение и тогава той ще възкръсне“. Исус й казва: „Аз съм възкресението. Това вярваш ли го?“ Не че някой ден ще възкръсне. Вярата е сега. Сега възкресението е тук при тебе и за тебе. Това вярваш ли? И тя пак казва, че вярва.

След това идва Мария, и тя е същата като сестра си. Казва Му: „Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми“. Исус вече не можа да издържи на човешката мъка и се казва, че се разтъжи в духа си и се смути. И поиска да Го заведат на гроба. Но не за да запали свещ или за да поплаче на него.

Стигайки до гроба, Той казва да отместят камъка и тогава вярата на Марта проговаря: „Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба“. Исус й казва: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ И след това знаем резултата.

Това, което виждаме тука е, че възкресението е личност, то не е просто доктрина, която ще се осъществи някой ден. Възкресението е Исус и който вярва в Него, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Него, няма да умре до века.

 

 

Емил Енчев