Много хора в тялото на Христос говорят за това, че сме в нов сезон. Но когато попитате повечето хора, с какво се характеризира този нов сезон, едва ли ще получите адекватни отговори. Чувал съм най-различни предположения, но повечето от тях нямат нищо общо с истината. Днес ще се опитам накратко да изложа някои неща, които аз съм хванал  за този нов сезон. Не си мисля, че знам всичко, но в същото време знам, че съм хванал някои неща.

Нарочно използвам думата „хванал“, защото сезоните на Бога се хващат. Те слизат от небето и трябва да бъдат хванати. Всеки ли ги хваща? Не. По времето на Исус, Той се чудеше на хората, че могат да тълкуват лицето на физическото небе и да предсказват времето, а не могат да разбират сезоните на Божието движение.

В определен сезон се вършат определени неща. През зимата не можем да вършим нещата, които можем да вършим през лятото. Първо не е нормално и второ няма да имаме същите резултати.

Инициатора на сезоните е Бог.  В Данаил 2:21 се казва, че Той променя времената и сезоните.

Сезоните идват със специфично послание, което обявява началото на сезона, и Бог изпраща това послание чрез някого. Този някой, когото Той изпраща се нарича изпратен, което е значението на думата апостол. Апостол буквално означава човек изпратен с определено послание. Това е, което беше Исус. Той каза, че Баща Му Го е изпратил и Му е казал какво да говори.

Не може да бъде въведен нов сезон, ако няма изпратен от Бог посланик, който да Му е заповядано какво да говори. Но Павел пита, всички ли са апостоли? И отговаря, че не са. Така че не всички ще бъдат изпратени по този начин да обявят новите неща на Бог, като първите пратеници. След като тези пратеници са изпратени, има хора, които хващат това послание и тогава и те стават изпратени със същото послание, което са хванали. Не е задължително да бъдеш изпратен директно от Бог, можеш да уловиш посланието от апостолите Му. Но това не означава, че не си изпратен.

Така че първото нещо, което характеризира този нов сезон е, че той е въведен от апостоли, има изпратени апостоли, които носят посланието. И когато тези апостоли говорят това послание те въвеждат този нов сезон. Което от своя страна означава, че старият сезон вече е преминал. Ако продължим да вършим нещата по стария начин, сме обречени на провал.

Представете си, че имате един компютър, който може да работи само с Windows 98 и искате да му инсталирате Windows 8. Как мислите ще се получили? Първо конфигурацията на Windows 98 няма достатъчно място, за се инсталира 8-та. Какво трябва да направим, за да можем да се възползваме от 8-та? Трябва да вземем този стар компютър с Windows 98 и да го изхвърлим и след това да си купим нов, на който конфигурацията да е подходяща за Windows 8. Ама не можем ли да си запазим стария комп? Ако имаш склад за вехтории, можеш да го сложиш там. Не само че не можеш да инсталираш новия Windows на него, но и той не става за нищо. А защо пък трябва да инсталирам новия Windows? Не мога ли да си джиткам със стария? Можеш бе човек, само че единственото нещо, което можеш да правиш с него е да го използваш като пишеща машина. Но проблема е, че дори трудно ще го свържеш и към принтер, за да отпечаташ това което пишеш, понеже всичко вече е различно. Това, което преди години беше много добро, беше за благословение на света, вече не работи. Ако по някаква причина си привързан към старото, изоставаш, не можеш да вървиш напред. Така е и в новия сезон.

Едно от нещата, които са променени в този нов сезон е, че Бог сега управлява намеренията на Своето Царство на земята чрез апостолската и пророческата благодат.

При смяната на сезоните обикновено има и смяна на лидерството. Виждаме това в историята на Израел. Мойсей изведе Израел от Египет, но беше необходим лидер от друг тип, за да ги въведе в обещаната земя. Исус Навин ги въведе и ги научи как да ходят според Божието Слово и как да преуспяват. Но останалата земя беше превзета и завладяна, когато дойде Халев от Юдовото племе. Давид, който беше от това племе, завладя крепостта Ерусалим и установи Сион.

Така че първото нещо за този нов сезон е, че той е управляван от апостолската благодат.

Една от главните функции на апостолската благодат е да установи точната доктрина или учение в църквата. Така че едно от основните неща, които се случват днес в този нов сезон е проверка на доктрината. И това, което не е точно се изхвърля и се заменя с правилното. Има ли неточности в доктрината? Много. Защо е важно да имаме точна доктрина? Важно е, понеже доктрината оформя основата на начина на мислене на Църквата и в края на краищата определя нашето поведение. Ние сме и ставаме съответни с това, което вярваме.

Доктрината е от голяма важност. Когато първата църква се събираше под благодатта на апостолите на Агнето, техният пръв и най-важен фокус беше апостолската доктрина, защото без точна доктрина тяхното общение, разчупването на хляба и молитвите щяха да се превърнат в неправилни.  Апостолската доктрина е повече от убеждения и древни вярвания. Тя е продължаващото да излиза Слово, което позволява на Църквата да ходи точно в това, което е в съответствие с нейния сезон, без да се нарушава Писанието. Точността на тълкуванието е това, което прави Писанието живо и ефективно в живота ни.

Исус порази дявола с ‘истината на днешния ден’ в пустинята на изкушението чрез едно точно тълкуване на Писанието. И така, Писанието без откровението на Духа може да стане един сух кладенец.

В този сезон ние не служим на буквата, а на Духа. Това е един от най-важните аспекти на този настоящ апостолски сезон. Апостолската благодат има способността да тълкува Писанието чрез Святия Дух. Точното тълкувание може да се случи само чрез Святия Дух и то прави Църквата уместна, динамична и мощна.

Вижте, неточната доктрина накрая ще направи системата, която я прегръща, безрезултатна и неуместна.

Предния път пастира говори за покаяние. Вярвам, че това е началото на нашето помиряване  с Бога. Без покаяние не можем да се новородим. Не че покаянието ни новоражда, Бог го прави, но покаянието е процеса, който ни води до това.

Аз искам да продължа към следващата стъпка след покаянието. Ще поговорим за вярата. Но ще направим всичко от позицията на този нов сезон. Вижте, ние не се опитваме да търсим нарочно фалшиви неща в църквата, но когато нещо не работи, по-добре е да го заменим с нещо работещо. Смени си компютъра, ако искаш да ти върши работа. Със стария компютър не можеш да използваш никоя от новите програми. Същото е и със старата система на вярване. Няма как да разбереш и да влезеш в новия сезон, ако не смениш системата.

Нека да започнем с Марк 1:14-15: 14А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: 15Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.

Тука виждаме Исус да въвежда едни нов сезон. И ето ги тези неща, за които говорихме. Той е изпратен от Бог със специфично послание, което се нарича Божието благовестие. Какво означава това? Означава, че Той идваше с едни добри вести от Бога, които водеха началото на нов сезон.

Сега, за да може човек въобще да има нещо общо с тези добри вести или да ги разбере първото нещо, което той трябва да направи е да се покае. Не е както са ни учили, че първо трябва да повярваме в Бога. Тук въобще не се говори за такива неща. Много е важен реда. Защото ако не се покаем, което какво означаваше, да променим начина си на мислене и на възприемане на нещата, нали така? Ако не направим това, не можем да повярваме. Ще имаме нещо, което наричаме вяра, но то всъщност ще е нещо мъртво. Както ще видим по нататък. А ако бъдем честни ще видим, че и цялото християнство е такова. И дори и те сами си го признават, понеже постоянно искат да ходят на съживителни събрания.

Сега ще направя едно изявление. За да бъдеш жив ти нямаш нужда от съживително събрание, имаш нужда от покаяние. Можеш да присъстваш на съживително събрание, но ако не промениш начина си на мислене, оставаш си все същия. Павел го каза така: „Стани ти, който спиш и Христос ще те освети!“ Вижте, че първо отговорността е на спящия да стане, което означава да промени състоянието си или да промени действието на всичките функции в живота си. Защото докато човек спи той разсъждава, но не е по същия начин както когато е буден. И чак когато стане, Христос ще го освети. Ние сме обърнали нещата на обратно. И мисля, че не сме ние, а това са демонични учения, които ни карат да правим неща, които не работят.

И така какво е благовестието? На първо място то е Божието благовестие. Бог изпрати Исус, Той е инициатора. Това, което Исус говореше, Той каза, че е получил заповед за него от Баща Си. И какво беше посланието на Исус? То се изразява в това просто изречение, което малко християни разбират по правилния начин. И то е Божието царство наближи. Той не каза, че ще дойде след две хиляди години. Не каза, че първо трябва да дойде голямата скръб, голямата депресия, и всички големи и гадни неща, и чак тогава ще дойде царството. Не благовестието е, че Божието царство е близо.

И така стъпките са следните: първо покайте се или променете начина си на мислене, за да можете да разберете Божието царство и за да можете да влезете в него. И второ, повярвайте. В какво да повярваме обаче? В съществуването на Бог ли? Тук не се говори за това. Казва се да повярваме в благовестието. Кое беше то? Царството е близо.

Добре де, какво ни топли нас, че царството е близо. Това, че в царството цялото творение е възстановено в първоначалния Божий план. В царството няма грях, няма неправда, няма болест, няма страдания. Чувам как някои си мислят, значи наистина царството все още не е дошло, защото тези неща все още ги има. Но Новия завет на много места казва, че в Исус Христос няма грях, няма болест, няма ги всички тези последствия от греха.

Но защо много християни не живеят в тази реалност. Вярвам че причината е в това, че не вярват в благовестието на царството. Те вярват в съществуването на Бог, но вярват, че царството и всички добри неща, които идват с него ще дойде някога си. Вижте, на кого говореше Исус тези думи? На хора, които вярваха в Бога, нали? Неговата цел не беше да ги накара да вярват, че Бог съществува, а че това, което Той е обещал да извърши вече му е дошло времето.

Така че двете неща, за да влезем в царството са: покаяние или промяна на начина на мислене и вяра в благовестието на царството, което означава добрите новини, че царството е вече тук.

Вярата е свързана с това да повярваш в известието на Бога. Или да вярваш в това, което Бог ти е казал. Ако Бог не ти е казал нещо, но ти твърдиш, че вярваш, че Той ще го направи, това не е вяра. Вярата е Бог ти казва нещо и ти вярваш на това, което Той ти казва. Затова апостол Павел казва, че тя, вярата, идва от слушане на Христовото Слово. А не от иска ми се Бог да направи това, затова аз ще Му вярвам за това нещо. Нека да го кажа така, ако нямаш конкретно слово за нещо не имитирай вяра.

Сега, в Библията има записани много обещания за начина на действие на Бог, върху които ние можем да сложим вярата си или упованието си. Само че всички те са с определени условия. И това означава, че ако не изпълним условията, няма как да получим обещанията.

Ето един пример.

Ефесяни 6:1-3: 1Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. Думата правилно означава „справедливо, разумно, свято, удовлетворяващо“; също означава и „праведност“. Така че, ако си дете, ако имаш родители, какво е праведност за тебе? Да им се покоряваш. Ако не им се покоряваш, но много ходиш на църква, молиш се, пееш песни и т.н. и т.н., това праведност ли е? Да, само че себеправедност, която за Бог е като омърсена дреха.

2„Почитай баща си и майка си“ – което е първата заповед с обещание – 3„за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“ 

Тука имаме обещанието, което е, че Бог иска да ти бъде добре и да живееш много години на земята. Но преди да получим обещанието, трябва да изпълним условието, което е да почитаме бащите си и майките си. Сега имам един въпрос, можем ли да казваме, че вярваме, че ще ни бъде добре и ще живеем много години на земята, понеже Бог го е казал, но да не почитаме баща си и майка си? Можем да казваме каквото си искаме, но ако не изпълним условието, няма да имаме и обещанието.

Така че вярата основана на записаните Божии обещания, се характеризира не просто с нашите думи или изповед на обещанията, а с изпълнението на условието, което е прикрепено към това обещание. Понеже, ако изповядваме обещанието, но не изпълняваме условието, това не е вяра. Вяра означава, че когато Бог е казал нещо, аз започвам да се съобразявам с него и то става принцип, според който живея. Или с други думи казано, ако не живея това, което Бог ми е казал, аз демонстрирам неверие.

Яков 2:14-17: 14Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси?

Досега ние сме проповядвали, че човек само трябва да повярва и е спасен. Но в този нов сезон трябва да обясним какво наистина означава това да вярваш. Вижте въпроса на апостола: Каква полза има от това да казваш, че имаш вяра, а нямаш дела? И отговора е  – никаква. Можем да казваме много неща, можем да изповядваме много неща, и дори да се напъваме да ги вярваме, но ако нямаме дела, които показват това, че имаме вяра, апостол Яков казва, че няма ползва от това. И след това задава въпроса: „Може ли такава вяра да спаси човека, който я практикува?“ Това е риторичен въпрос и отговора му естествено е не.

15Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна 16и някой от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се нахранете! — а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

Тука той говори за това, че можем да говорим правилните думи на хората в нужда, можем да ги насърчаваме дори, да се молим за тях, но ако не направим действие за посрещане на нуждите им, каква полза? Знаете ли каква е ползата – никаква. Когато хората бяха стояли при Исус три дена без да ядат, Той каза на учениците: „Дайте им вие да ядат“. Ние казваме: „Ще се моля на Бог да ти снабди нуждите“. Но Той казва: „Ти го направи“.

17Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Така че вярата може да бъде мъртва. И докъде ще те доведе мъртвата вяра? До смърт. Защо християните имат нужда от съживителни събрания? Защото са мъртви. А защо са мъртви? Защото практикуват мъртва вяра. Или по-скоро не практикуват никаква вяра. На колкото си искаш съживителни събрания ходи, ако вярата ти е мъртва, нямаш шанс да се събудиш. Когато Исус изцеряваше някой човек в Новия завет, винаги се изискваше отклик към думите Му, което означава покорство или вяра в това, което Той казва. Когато каза на Лазар да излезе от гроба той трябваше да се подчини и да излезе. Изисква се вяра, когато си мъртъв, да станеш и да излезеш. Представяте ли си Лазар да си седи в гроба и да си казва: „Аз съм жив, понеже чух словото, жив съм!“ Но да не става и да не излиза. Това жив човек ли е? Може да си жив, но си в гроба. Така че, за да работи вярата, трябва когато чуеш гласа Му да станеш и да излезеш от гроба.

Най-добрия пример за това са думите на Мария към слугите на сватбата в Кана, думите й бяха: „Каквото ви каже направете го!“ Това е вяра – незабавно покорство на думите Му.

Библията казва на три места, че праведния ще живее чрез вяра. Но как става това? В Матей 4:4, Исус каза на дявола: „Писано е: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

Така че праведният ще живее чрез вяра, но тази вяра е основана на словото, което излиза от Божиите уста. Тук идеята е, че словото продължава да излиза от Божиите уста, думата за слово е рема. Това означава специфично слово за ситуацията, в която се намираш. То може да идва под различни форми. Святия Дух може да вземе определен стих от Писанието и да го оживи за теб, може да дойде докато слушаш изпратения от Бог човек до живота ти, може да дойде дори чрез невярващия ти колега, може да дойде чрез малките ти деца. Въпроса не е в това как идва, а да можем да го разпознаем. Затова чуването на Божия глас е свързано повече с разпознаване. В Йоан 10-та глава Исус казва, че овцете Го следват понеже познават гласа Му.

Така че можем да заключим, че праведния човек е този, който познава гласа на Исус, и когато Той му говори, този човек извършва точно това, което му се казва. Това е праведния човек да живее чрез вяра. Или да живее в покорство на това, което Бог му казва.

Хайде да ударим още едно фалшиво разбиране в християнството днес. Казахме, че сме в нов сезон и едно от нещата, които трябва да направим е да разгледаме това, което сме вярвали до сега и ако не е библейски точно, да го изхвърлим, без значение от това, че по-голямата част от християните го държат. За да бъдем в царството трябва да минем през тясната врата и след това да вървим по тесния път. И толкова трудно се върви по този път, че на моменти за всяка крачка имаме нужда от словото на Бога и след това трябва да се доверим на това слово. Понякога всички около нас ще вярват други неща, ще правят други неща, но ние трябва да се покорим и да се доверим на излизащото слово от устата на Бога. Защото чрез него ще живеем. Едно от главните неща за този нов сезон е, че той е свързан с точността на доктрината, която определя това, което вярваме и това, което живеем. Битката в последните времена ще бъде за точността на доктрината.

Яков 5:16б: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

Винаги сме си мислели, че трябва да се молим усърдно, за да успеем да можем да убедим едва ли не Господ  да ни отговори на молитвите. Но ако бъдем честни резултатите са слабички. Защо? Защото ние не можем да Го убедим с думите си. А можем ли да Го убедим по някакъв начин? Вярвам, че можем. Как? С живота си.

Ще прочета този стих от един английски превод: „Всеки, който живее по начина, по който Бог иска, може да се моли, и ще се случат страхотни неща“.

Виждате ли разликата? Ни сме наблягали на молитвата, но истинския акцент е начина ни на живот? Коя молитва има сила? Не усърдната, а тази на праведния човек. Колкото и усърдно да се молим, ако не сме праведни, няма сила.

Затова Исус каза, че знае, че Баща Му винаги Го слуша. Защо Го слуша? Защото беше Божия Син ли? Не, защото вършеше това, което Му беше угодно. Той дори каза, че да върши волята на Бог е храната Му. За да живеем в естественото ние трябва да се храним, нали така? Така че Исус казваше, че за да живее този живот, Той трябва да върши волята на Баща Си. Същото се отнася и за нас. Ако разберем това, молитвеният ни живот ще се промени. Ще имаме много отговорени молитви. Исус каза, каквото и да поискате, ако вярвате, ще ви бъде. Какво означава да вярваме? Да бъдем покорни на Неговите думи на всяка цена. Това в същност представлява и поклонението. То не е просто пеене на песни, а живот на покорство.

Знаете ли кога се отвори небето над Исус? Когато изпълни цялата правда. Да, казва се, че като излезе от водата Той се молеше, но ако не беше извършил цялата правда небето нямаше да се отвори. Можем много да се молим, много да пеем, но ако не живеем живот на праведност, който е живот на вяра, което означава пълно покорство на волята на Бог, небето няма да бъде отворено над нас.

Ключа не е в молитвата, не е в пеенето на песни, а в живота на праведния, който живее чрез вяра, което е покорство на Бог. Тогава и само тогава, нашите молитви имат голяма сила. Не казвам, че молитвата не е важна. Просто искам да поставим нещата в правилния ред.

В Матей 24:37, Исус говорейки за последните дни каза, че те ще бъдат както бяха Ноевите дни. Какво характеризираше Ноевите дни? Хората не можеха да разберат, че идва осъждение понеже бяха твърде заети със своите удоволствия в греха. Но нещо друго, което прави силно впечатление е описано в Битие 6:8-9: 8А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА. (Защо го намери?) 9Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.

Бог търсеше някой различен от цялото това поколение. И Той немери Ной. Какъв беше Ной? Праведен. Така че в тези последни времена това, което Бог търси е праведни хора. Те ще бъдат началото на новото творение. Бог се интересува от начина ни на живот. Той трябва да бъде различен от този на съвременниците ни.

Едно от важните неща свързани с новия сезон на апостолската благодат е, че нещата трябва да бъдат поставени според Божия ред. Понеже апостола каза, че всичко сред нас трябва да става с благоприличие и ред. Но не става въпрос за нашия ред а за Божествения ред. И знаете ли как идва Божествения ред? Чрез апостолската благодат. Четете посланията за да видите какъв е реда в Божия дом.

Едно от първите неща, които направи Исус, когато дойде да въведе новия сезон, беше да влезе в храма и да събори масите. Това беше стария ред, той трябва да бъде съборен, за да могат хората да разберат новия. За да се възползваш от съвременните технологии трябва да си смениш компютъра.

Много пъти Исус казваше неща на учениците Си, но те не можеха да Го разберат. Защо? Защото все още живееха в стария ред. Но знаете ли кога започна новия ред? Когато Исус възкръсна. И се казва, че след това учениците Му разбраха нещата, за които Той им беше говорил.

Когато си в стария ред, в старата система, не можеш да разбереш новите неща. Трябва да излезеш от нея, за да започнеш да разбираш. Аз не искам да кажа, че старото не е от Бога, макар че за доста неща си мисля, че наистина не са. Но акцента ми е, че Бог прави ново нещо и ние трябва да го последваме. Иначе, знаете ли какво става. Помните ли, че апостол Павел каза, че всичко, което се случи на евреите в пустинята е написано, за да можем да се поучим от него? И така, когато бяха в пустинята, те бяха водени от огнения и облачния стълб. Когато той се движеше, и те се движеха. Когато той стоеше и те стояха. Ключът тук отново е покорство. Имаше една категория хора, които изоставаха и не успяваха да се движат в крак с новото движение на облака, и знаете ли какво ставаше с тях? Идваха амаличаните и ги убиваха. Чудите ли се защо църквата има нужда от съживителни събрания. Отговора е защото хората изостават. Ключа към съживяването е незабавно покорство на Бог.

Вижте, понякога е много трудно. Понеже облака понякога седеше един месец, друг път един ден, или дори само няколко часа. Представяте ли си, тъкмо си легнал да почиваш и трябва да ставаш и да тръгваш? Трудно е, изморен си, спи ти се. Можеш да останеш и да изповядваш вяра и упование в Божията грижа и защита, но ако не се покориш и не тръгнеш след облака, защита няма. Идват амаличаните и нямат милост. „При тях не минава, брат, ама Бог е милостив!“ Да, затова ти е дал средството за защита, което се нарича покорство, понеже е милостив.

Едно от главните послания на Исус беше, че Той дойде, за да може невиждащите да започнат да виждат, а виждащите да ослепеят.

Павел беше един такъв пример. Той беше човек, който си мислеше, че вижда правилно нещата, че ги разбира правилно. И трябваше да има животопроменяща среща с Господа, за да осъзнае някои неща. При тази среща се случи нещо невероятно, виждащия и разбиращия изведнъж ослепя. Повече не можеше сам да се оправя в живота, имаше нужда някой да му помага. Само с едно действие Исус му даде невероятно откровение за християнството. Първо, че трябва да ослепееш за естествения свят, за да видиш царството, и второ, че за да живееш в царството имаш нужда от останалата част от тялото. В това състояние на слепота не можеш сам дори да се движиш.

Когато Павел говореше за това преживяване на цар Агрипа, той обясни защо му се е явил Бог.

Деяния 26:15-18: 15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, когото ти гониш 16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия, 17като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.   

Целта на изпращането на Павел беше да отвори очите на онези, до които е изпратен.

19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

Без значение по какъв начин ще избере Бог да ни говори, най-важното нещо е да бъдем покорни на това, което ни казва.

Зрялост не е да чуваш Божия глас. Хората наричащи се християни си мислят, че Исус каза, че Неговите овце чуват гласа Му. Но Той не каза това. Каза, че те слушат гласа Му. Което има голяма разлика, слушането е свързано с покорство и подчинение. А чуването може да бъде, от едното влязло от другото излязло. Затова едно от главните послания на Исус към църквите описани в Откровение беше: „Който има ухо да слуша, нека слуша какво казва Духът на църквите!“ Това е свързано с покорство на това, което чуваш.

Така че зрялост не е да чуваш Божия глас, зрялост е да вършиш това, което чуваш.

В 1 Петрово 1:2 се казва, че ние сме избрани от Бог с една цел, и тя е да бъдем послушни.

Исус беше най-послушният човек на Бог, който е ходил някога по тази земя. Той е нашият пример и ние трябва да следваме Неговите стъпки.

В Ефесяни 4:12-13 се казва, че целта на петкратното служение е да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, докато ние всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота…

Какво е това пълнолетно мъжество? Това е зрялостта, която се измерва с нашето покорство на Бог. Понякога Бог няма да ни говори, понеже ще очаква от нас да постъпваме правилно. Колкото по-зрели ставаме толкова по-уверени трябва да бъдем в Божията воля. Това не означава, че сме арогантни. Но просто, че има неща, за които не трябва да Го питаме. Белег на зрялост е, когато те наранят, да прощаваш. Белег на зрялост е когато видиш някой в нужда, да се притечеш на помощ. Няма нужда да питаме Бог дали да го правим. Или да се оправдаваме Бог не ми е говорил да прощавам на този човек, а аз съм като Исус и върша само това, което чувам от Него. Това са глупости.

Ние сме призовани да бъдем съвършени както е съвършен и нашия небесен Баща, нали така?

Но как можем да станем такива?

Евреи 5:7-9: 7Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,  8въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;  

Тука виждаме няколко неща:

1. Исус беше чут или послушан от Бог заради благоговението Си. Тази дума означава „внимание, предпазливост, страхопочитание, благочестие, уважение, страх“. С други думи, Исус внимаваше да изпълнява волята на Баща Си, беше предпазлив да не я нарушава, имаше страхопочитание към Него, уважаваше Го и се страхуваше от Него. И това беше причината да бъде послушан от Бог.

2. Исус беше Син, но въпреки това се научи на послушание. Как се научи? От това, което пострада. На гръцки думата е от това, което преживя.

3. Научавайки се на послушание от страданието Си, Той беше усъвършенстван, и по този начин стана причина за вечно спасение. На кого, обаче? На всички ли? Казва се: „На онези, които са Му послушни“.

А на онези, които Го приеха даде правото  или властта да станат Божии деца. Които не Го приемат са вече осъдени. Защо? Защото не са приели свидетелството, което Бог свидетелства за Своя Син.

В Римляни 1:5 апостол Павел казва: …чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото име.

Целта на благодатта, целта на апостолството е да може всички народи да бъдат покорени, подчинени на вярата.

Така че вярата е свързана с покорство.

Бог слуша молитвите на онези, които живеят по начина, по който Той иска. Което отново означава покорство.

И усъвършенстването става когато се научим на послушание чрез страданията или преживяванията си.

Колкото сме по-съвършени, колкото сме по-зрели, толкова по-покорни ще сме. Когато се молим: „Господи, искам да Ти бъда угоден, искам да бъда съвършен като Тебе“. Той ни дава възможност да го правим като ни превежда през трудности, учейки ни в тези неща да бъдем покорни на Него и на волята Му.

Това е, за което се отнася новия сезон – покорство, което води до зрялост като тази на Христос. И само тогава света ще може да познае, че сме Негови ученици и ще повярва, че Татко е изпратил Исус, а Той е изпратил нас по същия начин.

 

Емил Енчев