Исус поучаваше хората използвайки притчи. В Матей 13:34-35 се казва, че Исус не  говореше на хората без притчи. Защо? Обяснява се, че Той правеше това, за да се изпълни нещо, което е казал един пророк. Какво беше то? „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света“. Така че, Той говореше с притчи, за да каже неща, които са били скрити още от създаването на света.

Какво представлява притчата? Притчата е история, обикновено свързана със земни, естествени неща, но имаща скрито послание в себе си. Истината е, че ако някой не ти обясни значението на притчата, ти не можеш да разбереш истинското послание. Понеже естествената история, която се разказва в притчата се използва само, за да се предаде специфично послание. Естествената история не е истинското послание. Можем да го кажем така: Посланието се съдържа в разбирането на притчата.

В Марк 4:33-34 се казва, че Исус говореше словото на хората с много притчи, според както можеха да слушат. Въпроса обаче е дали Го разбираха. Вижте, те разбираха историята, която Той им говореше, но дали разбираха посланието, което им предаваше. Казва се, че Той не им говореше без притча. И след това се казва, че когато останеше насаме с учениците Си, Той им обясняваше всичко.

Има една притча, която е наречена притчата на всички притчи. Има я в три от четирите евангелия – в Матей 13:1-20; в Марк 4:1-20 и в Лука 8:5-15. Тази притча е известна като притчата за Сеячът.

Аз ще я прочета от Марк 4:1-20:

1Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата.

2И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза:

3„Слушайте! Казва се, че Той ги поучаваше за много неща. И го правеше в притчи. И по едно време им казва да слушат. Това означава, че ще започне да говори за нещо много важно. И започва: Един земеделец излязъл да сее

4и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали.

5Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък.

6Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени.

7Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно.

8А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

Това е притчата. Това е историята в естественото. Тя е свързана с един сеяч, който сее зърна. Всички разбраха това. Само че, зад тази история има послание, което Исус иска да предаде.

9След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“ Това е интересно изявление от страна на Исус. Всички имаха уши, нали? И истината е, че всички Го чуваха какво говори. Но думите чува и слуша в това изречение означават: да ангажирам ума си да схване това, което е чуто, т.е да се вслушам в това, което се говори; друго, което означават е да разбирам това, което се говори. Така че, това, което Исус казва тука е: „Който Ме слуша какво казва, нека да съсредоточи целият си ум, за да може да схване това, което казвам; нека да се вслуша внимателно в това, което казвам, за да може да го разбере“. С други думи, изисква се нашето внимание. В Матей 15:10 и в Марк 7:14, Исус казва на народа: „Слушайте и разбирайте“. Така че, Той очаква от нас не само да слушаме, но също така и да разбираме. Ако само слушаме, но не разбираме, това няма да има желания ефект.

10Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. Така че, виждаме, че дори и апостолите и другите ученици не разбраха притчата. И Исус им казва нещо много важно и много интересно.

11Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи.

12Защото «Непрестанно слушат, но не разбират. Непрестанно гледат, но не проумяват това, което виждат. Иначе щяха да се обърнат към Бога и той щеше да им прости.»“ Исус казва, че за Него има две категории хора: Едните са външните. Другите кои са? Щом като едните са външните, значи другите трябва да са тези, които са вътре. Едните Исус нарича вас, а другите ги нарича онези. И Той казва, че на категорията, които са вас, или тези, които са вътре, им е дадено да узнаят тайната на Божието царство. А на другите не им е дадено.

Така че, на едните им е дадено. Това не е тяхна способност, не е техен талант, това им е дадено като подарък, като дар. Но в този случай виждаме, че на човек може да му е дадено, но той дори да не го знае. Апостолите не разбраха притчата, питаха Исус за значението й. И тогава Той им каза, че на тях им е дадено да знаят тайните. Проблема беше, че те не знаеха, че им е дадено да знаят тайните, а какво остава за самите тайни. Така че, Исус започва да ги учи как да използват това, което им е дадено, за да могат да разберат тайните.

Между другото, това, което се случва в Новия завет беше пророкувано от пророците в Стария завет, но се казва, че те не го разбираха напълно. Защо? Защото всичко това беше тайна. И апостола Павел каза, че на него и на другите апостоли им е била разкрита тази тайна. И Бог ги изпраща да проповядват, за да могат да просветлят всички с разбирането на тайната. Каква е тайната? Тя е свързана с Христос, Който е в центъра на всичко; и с настъпващото Му царство. Така че, това, което ние говорим тука, това са тайни. Павел дори казва, че в другите поколения те не са били известни, но Бог благоволи сега да ни ги разкрие. Не е ли невероятно това!

Чуйте, на вас е дадено узнавате, да разбирате тайните на Божието царство. Но трябва да се научим да го правим.

Думата узнавам означава:

  1. Да знам (по един действителен, реален начин, а не просто от лична гледна точка или опитност).
  2. Абсолютно да знам, да знам без възражение (т.е. знание, но не просто да знам въз основа на лично наблюдение или разбиране, но също въз основа на действителна разумна истина; не само това, което е основано или ограничено до виждането и опитността; такова знание идва от Бог, за да схванем напълно, както и да знаем защо и как, и да имаме проницателността да го приложим свободно без грешка).
  3. Да имам интимно познаване на (т.е, да имам плътско познаване на; подробно, да съм имал сексуално общение). 

Така че, това знание, това разбиране идва чрез откровение. То не е нашата способност, то ни е дадено.

13После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? Така че, Исус казва, че ако не разбираме тази притча, няма как да разберем която и да било друга притча. Това е основната притча, това е най-важната притча. Ако не я разберем, не можем да разберем нищо свързано с Царството. И след това Исус веднага започва да обяснява значението на притчата. Понеже Той не иска учениците Му да останат в това състояние на неразбиране. На вас ви е дадено хора. Какво ви е дадено? Да разбирате.

Ето го обяснението на притчата. Това всъщност е скритото послание зад естествената история.

14Сеячът сее Божието слово. Кой е сеячът? Този, който говори Божието Слово.

15Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им.

16Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат.

17Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.

18Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели – те слушат Божието слово,

19но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод.

20Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Какво имаме в тази притча?

Първо, имаме сеяч. Казахме, че това е всеки, който говори Божието Слово.

Какво прави сеячът? Сее семе. Нали така?

Какво представлява семето? Това е Словото относно Неговото Царство.

Значи, имаме сеяч, който има семе. И какво трябва да направи този сеяч със семето, което има? Трябва да го посее? Но, за да го посее му трябва още нещо. Какво е то? Почва. Исус обяснява, че почвата или нивата, това е сърцето на човека. И от това, което Той казва виждаме, че има четири вида почва. Или това са четири вида отношения на човешкото сърце към Божието Слово, към Словото за Неговото Царство.

Първият вид почва е като един път. Какво представлява един горски път, например. Това е една тясна пътека, която е много отъпкана. Пръстта там е много сбита и нищо не може да проникне през нея. За да може нещо да проникне има нужда от голяма обработка, която изисква доста тежък труд. Това е много силова работа.

Исус каза, че тези хора чуват Словото. Но след като го чуят се случва нещо. Ще ви прочета стиха от версията на Матей: Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Какъв е проблемът на този човек? Не разбира това, което чува. Вижте, той чува словото, но това не е достатъчно. Ние знаем, че вярата идва от слушане. Но истината е, че Исус каза да внимаваме как слушаме. Понеже, ако слушаме, но не разбираме това, което чуваме, няма да има ефект. Трябва да има слушане и разбиране, за да може да има вяра, която води до спасение. Понеже ако не разберем това, което чуваме, как ще повярваме в него? Никак. И когато човек чува Божието слово за царството, но не го разбира, вижте какво става. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. В Марк се казва, че той идва веднага. Или с други думи, не се бави. Защото знае, че ако се забави има опасност човека да започне да размишлява върху това, което е чул. А размишлението е един от ключовете към разбирането.

Вижте, дявола не го интересува друго. Той е заинтересован от това да не разберете Словото. Да, може да го слушате, но не и да го разбирате. Затова на много места не се проповядва достатъчно ясно посланието. За да може хората да останат в невежество и да не разберат словото. И тогава то лесно може да бъде грабнато.

Той винаги ще дойде да провери дали разбираш посланието или не. Така направи при Адам и Ева. Първият му въпрос беше: „Наистина ли каза Бог…така и така“. И от отговора на Ева той разбра, че тя не разбираше словото и за него беше лесно да го открадне от сърцето й.

При изкушението на Исус в пустинята историята се повтори. Помните ли историята? Исус беше кръстен, излезе от реката, Святия Дух слезе върху Него, и небето се отвори и Бог проговори от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И веднага Исус беше отведен от Духа, не от дявола, а от Духа, в пустинята. Защо беше отведен? За да бъде изкушаван от дявола. В какво се състоеше изкушението, обаче? Исус не яде нищо и не пи в продължение на 40 дни. И когато най-накрая огладня дяволът дойде и Му каза: „Ако Си Божий Син, заповядай на тези камъни да станат на хлябове“.

Преди 40 дена небето се отвори и Сам Бог говори от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Но сега дявола искаше да накара Исус да се съмнява в това слово, което Сам Бог беше изговорил. „Ако Си Божий Син, докажи го“. Но вижте, Исус нямаше нужда нищо да доказва. Той вярваше на това, което Бог беше казал за Него. И понеже вярваше Сам Бог след това доказа, че Той е Неговия Син. Как го доказа? В Римляни се казва, че Той беше доказан, че е Божия Син чрез възкресението от мъртвите. Но Той не направи нищо за да доказва това. Единственото нещо, което направи беше да се покори напълно на волята, на Словото и на намерението на Баща Си. Струваше ли Му нещо това? Да. Какво? Живота. Но понеже беше послушен, Бог Го възкреси. Така че, вярата ни, доверието ни в Божията воля, в Божието Слово, ще ни доведе до живот. Исус каза, че който вярва в Него, дори и да умре, той пак ще живее. Понеже живота е в Словото. Исус каза, че думите Му са дух и живот. И ако ние разберем словото Му и сложим доверието си в него, това означава, че се доверяваме на живота. Самото разбиране и доверяване в посланието на царството ни носи живот.

Запомнете, дявола ще се бори да не разберете словото. Можете много да ходите на църква, дори можете много да си четете Библиите, но ако не разберете Словото – мъртви сте. Той ще го открадне от сърцата ви и тогава няма какво друго да ви даде живот.

Вторият вид почва се нарича камениста почва. Това е почва, което е пълна с камъни. Обработвали ли сте камениста почва. Няма обработване. Може дори да ви счупи сечивата, с които се опитвате да я обработвате.

Исус каза, че тези хора също чуват словото. И какво правят? Казва се, че веднага го приемат. И то дори с радост. Виждали ли сте такива хора. Църквите са пълни с такива. Когато всичко им е наред вярват, молят се, пеят, покланят се. Но само да се случи нещо неприятно и ги няма. Започват следните изказвания: „Защо точно на мен трябваше да ми се случи това? Нали ходя на църква, постя, моля се, давам си десятъка, защо?“

Исус каза, че неприятностите и проблемите идват точно заради словото. Спомнете си Исус в пустинята изкушаван заради Словото. Адам и Ева – заради словото. Така че, ние не сме изключение. Обикновено, когато чуем някоя добра проповед, ние си мислим, че сега всичко ще е наред в живота ни, понеже имаме ключа как да живеем. Но точно след това започват проблеми, трудности, изпитания, гонения. Защо? Заради словото. Трябва да се види дали сме го разбрали, дали го вярваме наистина, дали ще го държим въпреки всичко.

Исус каза, че проблема на хората от този вид е, че словото не прониква дълбоко в тях. Всичко е някак си повърхностно. И се казва, че то не остава за дълго в тях.

След смъртта на Мойсей, Господ говори на Исус Навин и му каза:

2Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани, премини този Йордан, ти и целият този народ, към земята, която Аз давам на тях, на израилевите синове.

3Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така както говорих на Мойсей.

4От пустинята и този Ливан чак до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до Голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви.

5Никой няма да устои пред теб през всичките дни на живота ти; както бях с Мойсей, така ще бъда и с теб; няма да отстъпя от теб и няма да те оставя.

6Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш на този народ земята в наследство, за която се заклех на бащите им, че ще им я дам.

7Само бъди силен и много смел, за да внимаваш да спазваш целия закон, за който ти заповяда слугата Ми Мойсей; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш.

8Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех.

Кога щеше да има Исус Навин успех и да благоуспява в пътя си? Ако книгата на закона, която е Божието Слово, не се отделя от устата му и той размишлява за нея денем и нощем. Имам въпрос, за какво мислите през деня и през нощта? Искате ли успех? Променете мислите си. Много е интересно, че началото на благовестието и на Исус и на Йоан беше следното: „Божието царство наближи, затова покайте се и повярвайте в благовестието“. Казва се, че царството наближи и затова хората трябваше да се покаят. Защото, ако не се покаеха нямаше как да повярват. Какво означава да се покаем? Това означава да променим мисленето си. Ако не променим мисленето си не можем да повярваме в благовестието. А това означава, че въпреки, че царството е наближило, ние се отдалечаваме от него. В царството се влиза чрез покаяние и вяра. Покаянието е промяна на мисленето ни, а вярата е доверие в посланието на царството.

Така че Исус Навин трябваше да мисли ден и нощ върху словото. Но защо трябваше да го прави? Просто, за да го знае ли? Не, казва се, за да внимаваш да спазваш всичко записано в тази книга. Защото тогава, и само тогава, чак тогава ще благоуспяваш в пътя си и ще имаш добър успех. Кога ще стане това? Когато размишляваш ден и нощ ли? Не, това е първата част. Но първата част води до втората – да внимаваш да спазваш всичко, което е написано. И тогава ще имаш…

Така че:

  1. Да не се отделя от устата ти;
  2. Да размишляваш върху нея денем и нощем;
  3. Да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея. 

И чак тогава ще благоуспяваш в пътя си и ще имаш добър успех. Не е както съвременните християни си мислят, че само защото ходят на църква и слушат пастора като говори, докато те дремят или си мислят какво ще ядат като се приберат или кой филм ще гледат, и си мислят, че Бог ще ги благослови понеже са били на едно място, което те наричат църква. Искам да ви кажа, че не работи така. Ще го кажа последният начин: Ако това е животът ни, няма да има благословение. Благословението е заключено в това да говорим словото, да размишляваме върху него и да внимаваме да го спазваме.

Това е начина да позволим на словото да проникне дълбоко в сърцата ни.

Третият вид почва е почва, в която има трънливи плевели. И се казва, че словото пада сред тях. Исус отново започва с това, че те слушат Божието слово. Така че, до тук всички слушат Божието слово. Проблема не е в това, че не се слуша словото. Проблемът е, къде попада то. В този случай то попада сред трънливи плевели. Тези плевели задушават семето на словото и то не дава плод.

Каква е целта на сеяча? Да посее семето. А защо го сее? За да може семето да даде плод. Казахме, че семето е посланието на царството. Така че, посланието на царството е сравнено като едно мъничко семенце на фона на всичките ни мисли и нещата, които занимават сърцето ни. И ако не съумеем да опазим това мъничко семенце. Тогава всички други неща, които Исус нарича трънливи плевели, ще го задушат и то няма да даде плод.

Много е интересно, говорейки за тези плевели, Исус каза, че те навлизат после. В момента на слушането явно ги няма. Човека е отворен за посланието докато е на църква. Дори то влиза в сърцето му. Но след това навлизат други неща. Откъде навлизат? В друга притча Исус обяснява, че има неприятел, който посява плевелите. Там Той говореше за друго. Но истината е, че за да поникне нещо то трябва да бъде посято. Може да бъде посято от сеяч. Но също може да бъде посято и от само себе си. Знаете ли, че плевелите се саморазмножават. Как става това? Когато семенцата на плевелите са готови за посяване и се появи вятър, той разнася тези семенца и те падат в определени ниви без някой да ги е сял. Така че, понякога тези плевели могат да дойдат сякаш от нищото.

И какви са плевелите?

  1. Житейските грижи;
  2. Измамата на богатствата;
  3. Желанията за други неща. 

Исус каза да внимаваме на себе си да не би сърцата ни да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи. Прекаленото отдаване на тези неща носи тежест в сърцата ни. Което в крайна сметка става като плевел и задушава семето на посланието за царството. Контекста на целия Нов завет говори за това да не сме пияници, да не преяждаме и да не се безпокоим за житейските грижи. Това са нещата от ежедневието ни. Те много лесно могат да задушат словото.

Библията казва да възложим всяка наша грижа на Бог, и Той ще се грижи за нас. Хората казват, че е мъдрост да се грижиш за себе си. Съгласен съм с това, но прекалената загриженост граничи с безпокойство. Така че, не позволявайте грижите да задушат словото.

Другият плевел е измамата на богатствата. Богатствата могат да ни измамят. Има богатство, което идва от Бог. Но вижте, нищо друго не трябва да обзема сърцето ни освен Бог и Неговото слово. Дори богатството от Бог използвано по неправилен начин може да ни изиграе лоша шега. Имаме много примери за това в Библията. Ще спомена само Соломон.

И третият плевел обобщава и включва много неща. Той се казва желанията за други неща. Тази дума означава останалите неща. Това включва всичко останало. Така че, това означава, че ако имаме силни желания за каквото и да е в сърцата ни, това ще заглуши словото и то ще стане безплодно.

Когато видях значението на думата други неща, това означава останалите неща, аз си помислих: “Господи, не е честно. Ти очакваш от мен да нямам желание за нищо друго?” Тогава веднага в ума ми изплуваха няколко изречение. “Синът не може да върши нищо от Себе Си, а дамо това, което вижда Баща Му да върши”. “Синът не говори от Себе Си, а говори само това, което чува Баща Му да говори”. “Това, което ви говоря, говоря го така както Татко Ми е заповядал”. “Моята храна е да върша Божията воля”.

Така че, синът просто не може да желае нищо друго. Християнинът може, последователят може, ученикът може, но не и синът. Синът живее, за да представя Баща си.

Исус каза на Марта: “Марто, Марто, ти се грижиш и се безпокоиш за много неща, но едно е потребно, и Мария избра добрият дял, който никой няма да й отнеме”. Какво избра Мария? Да седне в краката на Исус и да слуша словото. Ето това е добрият дял, който никой не може да ни отнеме.

Словото на Бога е толкова уникално, че то не може да живее в сърцата ни съвместно с каквото и да е. Знаете ли, че Бог мрази смесицата.

В Левит 19:19 се казва: Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.  

Във Второзаконие 22:9 се казва: Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, – семето, което си сеял и плодът на лозето.

Всичко това говори за това, че Бог не обича смесицата.

В 1 Петрово 2:1-3 се казва:

1И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване,

2пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение,

3ако наистина сте опитали, че Господ е благ.

Първо трябва да отхвърлим тези неща и след това да пожелаем словото. И  тогава ще пораснем чрез него към спасение. Не може да има смесица в живота ни и в сърцата ни.

Кой трябва да отхвърли тези неща? Ние. Кой трябва да пожелае словото? Ние. Проблема е, че ние пожелаваме всякакви други неща, но не и словото. Не говоря просто да си четем Библиите или дори да слушаме проповедника като говори. Пожелаването на словото е нещо повече от това. То трябва да превземе цялото ни сърце, трябва да пусне корен в нас. Всичко, което говорим трябва да бъде словото; всичко, което мислим трябва да бъде словото; всичко което правим трябва да бъде според словото. Тогава ще напредваме в пътя си и ще имаме добър успех, и тогава ще пораснем. Няма друг начин.

Затова имаме християни, които са в църквата от 20-30 години, но са бебета. Защото пожелават всякакви други неща. Това дори може да са духовни неща – дарби, таланти, умения, и какво ли още не. Но порасването е само чрез словото. Другите неща са нужни, но ако изпълват сърцето ни могат да се превърнат в плевели и да заглушат словото.

И накрая стигаме до четвъртия вид почва. Това е добрата почва. Исус отново казва, че тези хора чуват словото. Всички чуват словото, но не всички дават плод. Защо? Защото не всички го разбират.

Но Исус каза, че тези хора правят още едно нещо. Те приемат словото. Хората от вторият вид почва също го приемат – те го приемат веднага и то с радост.

В Лука се казва, че хората с добрият вид почва чуват Божието слово с добри и искрени сърца. Така че, много е важно в какви сърца се приема словото. Първо трябва да отхвърлим злобата, лукавството, лицемерието, завистта, одумването, и тогава можем да приемем словото в добри и искрени сърца. Ако не отхвърлим тези неща, те ще задушат словото, въпреки че сме го приели с радост.

И така: първо, отхвърляме всичко, което сме наследили по рождение от родителите си. Това звучи малко грубо, но истината е че сме заченати в грях и наследството ни е грях. Затова трябва да отхвърлим това наследство. Някои си казват: „Как да го отхвърля, то ми е наследство!“ Ами, дръж си го тогава. Това наследство си има и заплата – нарича се смърт.

Първо отхвърляме, след това приемаме словото в добри и искрени сърца. И след това Исус казва, че тези хора го пазят. От какво? От дявола. От плевели. От задушаване. От изсъхване.

Трябва да успеем да опазим словото Му. И тогава чак то ще даде плод.

Нека да видим Йоан 15 за малко:

1Аз съм истинската лоза и Моят Баща е лозарят.

2Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. Тука отново се говори за плод. Не можем да стоим безплодни и да си мислим, че ще продължим дълго да стоим в Исус. Ние знаме, че ако стоим в Исус ще сме напълно защитени от атаките на врага. Можете да си прочетете Псалм 91 за домашно. Ще бъдем защитени и от света, понеже Исус каза, че в света имаме скръб, но в Него имаме, какво? Мир. Но всичко това е при условие, че стоим в Него. Като четем по-надолу ще видим как стоим в Него.

3Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих. Как сме чисти? Заради словото, което Той ни говори. Как очиства Бог всяка пръчка, която е в Исус? Чрез словото, което сеячът сее.

4Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен.

5Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.

6Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

7Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас… Какво е да стоим в Него? Думите Му да стоят в нас. Има крадец, който иска да ги открадне. Има плевели, които искат да ги задушат. Ние трябва да ги пазим. И след това се казва: …искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде. Това е невероятно. Каквото и да желаете. Няма ограничение. Има само едно условие, разбира се. Думите Му да стоят в нас. Видяхме, че е непрестанна борба думите Му да останат в нас. Вижте, дявола го е страх от думите Му в нас. Молитвите ни, хвалението ни не са толкова опасни, ако думите Му не са в нас. Дори бих казал, че ако думите Му не са в нас, молитвите ни и хвалението ни са просто едно безсмислено мънкане.

8В това се прославя Моят Баща – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. В Какво се прославя Бог? Само като Му пеем ли? И така се прославя, но ако не принасяме много плод, което означава думите Му да са в нас, тогава Той не се прославя. Пеенето е нищо без думите Му в нас. Църковната ни и деноминационната ни принадлежност е нищо, ако думите Му не са в нас. Павел каза, че обрязването е нищо и необрязването е нищо – важното е пазенето на Божиите заповеди. Затова говори Исус тука, за важното нещо, което прославя Баща Му.

Чуйте сега това. Ние казваме: „Бог много ни обича и никога няма да ни остави, и т.н. и т.н.“ Но вижте какво казва Исус във връзка с това.

9Както Татко възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас… Обича ли ни? Обича ни. И след това казва: …стойте в Моята любов. Знаете ли какво означава това? Означава, че можем да излезем от нея. Как излизаме от любовта.

10Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми… Имам въпрос. Ако не пазим заповедите Му къде ще стоим? Отговор: Навсякъде другаде, само не и в любовта Му. Ще кажете, но нали Бог възлюби света и даде Сина Си. Да но тука говори Сина, който беше даден за нас и казва: „Аз ви обичам. Татко ви обича. Стойте в Моята любов“. Когато излезем от любовта Му, това не означава, че Той не ни обича. Не просто ние си излизаме. И как го правим? Ако не пазим заповедите Му. Чуйте сега това: …както и Аз опазих заповедите на Своя Баща и стоя в Неговата любов. Ако великият Божий Син трябваше да опази заповедите на Баща Си, за да стои в Неговата любов, какво ще кажем за нас? Някои знаят само това: „Бог ме обича! Бог ме обича! Бог ме обича!“ Добре бе, човек, стой в любовта Му. Позволи Му да се грижи за теб, позволи Му да снабдява за теб. Пък вземи и ти Му покажи, че Го обичаш. Казвате: „Ами аз Му пея, че го обичам“. Да ама, ако не пазим заповедите Му, ако нямаме Словото Му в нас, пеенето ни не върви. Павел дори говори за това, че говоренето на езици може да се превърне в мед, който звънти и кимвал, който дрънка – нищо. Ако нямаме любов. Как имаме любов? Пази заповедите Му и ще стоиш в любовта Му. Стоиш ли в любовта Му, ще имаш любов да обичаш другите.

Много е важно това да съумеем да опазим Словото Му в сърцата Си. Знаете ли, че това ще ни предпази от греха.

Псалм 119:11: В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам. Словото е, което ще ни предпази от греха. Навремето имаше една сентенция. Когато някой искаше да подари Библия на някой човек, хората пишеха от вътрешната страна на корицата: „Или тази книга ще те държи далеч от греха, или той ще те държи далеч от нея“. В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам.

Нищо друго не може така да ни опази от греха както разбирането и пазенето на Божието Слово.

21Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка?

22Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие.

23Който има уши да чува, да слуша!“

24Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече.

25На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Нещо много важно, за да разберем това, което ни казва Исус трябва внимателно да мислим върху това, което чуваме. Необходимо е вниманието ни. И след това казва, че с каквато мярка мерим, с такава ще мерят и нас. Или с други думи, колкото внимание отдадем на това, което слушаме, толкова разбиране ще получим. Казва, че на имащия ще му бъде дадено още. Това е принцип на Божието царство. Който има получава още, който няма вземат му и това, което има. И какво ще му бъде дадено? Разбиране, откровение за посланието на царството. Колкото по-внимателно размишляваме върху това, което се говори, толкова повече разбиране и откровение ще ни се дава. Колкото по-малко внимание упражняваме, толкова повече няма да разбираме. А когато не разбираме Словото, какво ставаше? Идва лукавият и граби посятото.

Така че, трябва да внимаваме как слушаме. Апостол Павел написа на Тимотей: „Размишлявай върху това, което ти казвам и Господ ще ти даде да разбереш всичко“. Павел го казва, Господ дава разбирането, но Тимотей трябваше да размишлява. Ако не размишлява, няма разбиране, идва лукавият и граби всичко.

Ключът е внимателно размишление, което води до разбиране, което води до плод. И по този начин ще бъдем ученици на Исус и ще прославим нашия Татко. Амин.

 

 

02.02.2016 година

Емил Енчев