В Йоан 12:49-50, Исус каза:

49Защото Аз не говоря от Себе Си; а Татко, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

50И зная, че онова, което Той заповяда, е вечен живот.

1 Йоан 2:24-25

24А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще останете в Сина и в Татко.

24И обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот.

Така че, виждаме, че Бог е заповядал вечен живот. И след това виждаме, че Той ни е дал обещание, което е вечен живот.

Ако ви задам въпроса какво означава човек да има вечен живот, какво бихте ми отговорили? Повечето хора си мислят, че вечният живот е вечно съществуване в едно блажено място наречено небе. Други го свързват с това да съществуваш безкрайно. Но вижте, тези, които не вярват в Бог също ще живеят вечно в този смисъл. Тогава това означава, че Бог трябва да има нещо друго в пред вид с този израз.

Нека да видим какво каза Исус във връзка с това.

Йоан 17:1-3

1След като каза това, Исус вдигна поглед към небето и се помоли: „Татко, настъпи часът. Прослави Сина Си, за да може и Синът Ти да Те прослави –

2както Му даде власт над всички хора, така и Той да дари вечен живот на тези, които Ти Му даде.

Виждаме, че вечния живот е дар или подарък, който Исус дава на тези, които Неговият Баща Му е дал. Той каза, че никой не може да дойде при Него, освен онези, които са привлечени от Баща Му, и Той ще ги възкреси в последният ден. И тука виждаме, че когато са привлечени и дойдат при Него, Той им дава вечен живот. Този живот всъщност е различен от това да бъдеш възкресен в последният ден. Всъщност, можем да кажем, че той води до това да бъдеш възкресен в последният ден.

Трети стих на Йоан 17та глава казва:

3Това е вечният живот: да познават Теб – единствения истинен Бог и Исус Христос, когото Ти изпрати.

Така че, виждаме, че Исус казва, че вечният живот, за който Той говори в същност не е свързан с дължината на живота. Можем да кажем, че по-скоро е свързан с неговото качество.

Тази дума живот на гръцки се отнася за самият живот на Бог. Когато е използвана за нас означава да се върнем към живот, или да възкръснем.

Тука Исус ни дава определение за този живот. Той казва, че вечният живот е да познаваме Бог и Исус Христос, когото Бог е изпратил.

Когато Бог създаде Адам, Той беше планирал неговият живот да зависи изцяло от Него. Бог беше източника на всичко за Адам. Той възприемаше всичко въз основа на познаването си на Бог. Знаем, че Бог постави едно дърво по средата на градината, което се наричаше дървото на познаването. Но Той забрани на Адам да яде от него. Защо му забрани? Защото искаше познаването, знанието и разбирането на Адам да идват единствено от Бог. А защо тогава Бог постави това дърво в градината? По този начин нямаше ли да изкуши Адам и да го накара да опита от дървото? За да има свободна воля, трябва да има и право на избор. А ако на Адам му беше представено само знанието, което произлиза от Бог, тогава той нямаше да има избор, защото за него нямаше да съществува друг източник на знание. В същност, това е, което Бог иска да бъде нашето решение. Той иска да решим, че за нас няма друг източник на знание. Но трябва да го направим доброволно. Посред всички други предложения, трябва да изберем Него. Това, което изберем, то ще определя живота ни.

Както казва Рик Джойнър: “Първият Адам в най-благоприятните обстотелства и в най-съвършената среда избра живот на независимост от Бог, като не се покори на Словото Му. Последният Адам беше в най-противоречивите обстоятелства и в най-отблъскващата среда, но избра да се покори на Своя Баща”.

Интересно е, че имаше още едно интересно дърво в градината, то се казваше дървото на Живота. Което означава, че знанието само по себе си може да не ни води до живот. Както видяхме в случая с Адам, то доведе дори до смърт. Ние знаем, че дървото на живота е Исус. Така че, избирайки него, човек избира живота. А истинския живот, вечния живот е свързан с познаването на Бог.

Когато Адам избра да яде от дървото на познаването, той избра да живее един живот на независимост от Бог. И резултата беше незабавен – той започна да се страхува, да се срамува, започна да се надига обвинение в сърцето му, срещу жена му, за която малко преди това пееше песни, започна да обвинява дори и Бог. И в крайна сметка той умря.

Как умря Адам? Библията говори за втора смърт, което означава, че има и първа. Думата смърт не означава край на съществуването. Смърт буквално означава отделяне. При първата смърт човека се отдели от Бог и от Неговия живот. Започна да живее независим живот.

При втората смърт човека е хвърлен в огненото езеро с горяща сяра.

Има и една друга смърт, при която духът и душата на човека се отделят от тялото му, което се връща в пръстта, а духът отива при Бога, който го е дал. Ние всички сме запознати най-вече с нея. Всички се страхуваме от нея. Но истината е, че смъртта, която Библията нарича втората смърт е много по-страшна. Исус каза да не се страхуваме от онези, които могат да убият телата ни, а по-скоро да се страхуваме от Този, Който след смъртта на тялото има власт да хвърли душата в огненото езеро. Това е втората смърт. И тя е най-страшната.

Библията също така говори и за първо възкресение, което означава, че ще има и второ.

Йоан 5:24-29

24Уверявам ви: който чуе думите Ми и повярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот.

Казва се, че такива хора вече са преминали от смърт в живот. Знаете ли какво е това? Нарича се възкресение. А кога се случва то? В момента, в който човек чуе думите на Исус и повярва в Онзи, който Го е изпратил. Какво получава този човек? Вечен живот. Така че, от тези думи на Исус можем да заключим, че първото възкресение вече е факт. То се е случило за онези, които са чули думите Му и са повярвали в Онзи, който Го е изпратил. В Откровение 20та глава се казва, че такива хора са блажени и святи, понеже втората смърт няма да има власт над тях. Какво беше втората смърт? Цялата същност на човека – дух, душа и тяло, се хвърлят в огненото езеро.

25Уверявам ви: идва времето – и то вече е тук – когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и всички, които го чуят, ще живеят.

Кои са тези мъртви? Всички хора, които се раждат на земята, в същност се раждат като мъртви. За да оживеят трябва да се родят втори път, този път това трябва да бъде отгоре. И Исус говори това нещо преди 2000 години и казва, че времето вече е тук. Това означава, че в момента на говоренето Му, времето за това е било дошло. Не трябва да го чакаме след определен брой години. То беше там тогава, тук е и сега. Библията казва, че днес е денят, или сега е времето за моето и за твоето спасение. Какво трябва да направят мъртвите, за да живеят? Трябва да чуят гласа на Божия Син. Оживяването е свързано с чуването на Неговия глас. Понеже Той е живота.

Думата чуване означава:

  1. Да бъдеш надарен със способността да чуваш, да не си глух
  2. Да обърнеш внимание, да обмислиш това, което е казано; да разбереш, да схванеш смисъла на това, което е казано
  3. Да чуеш нещо като схванеш чрез ушите това, което е обявено в присъствието на някой; да хванеш чрез чуване и учене; нещо, което идва до ушите на някой, да го разбереш, да го научиш; да дадеш внимание на поучение или на учител; да схванеш, да разбереш.

Така че, това чуване е свързано с това да чуеш поучение, да го обмислиш, да го разбереш и да го схванеш, което води до промяна на живота ти според това, което си чул.

26Както Татко е източникът на живот, така Той е направил Синът източник на живот

27и Му е дал власт да съди, защото Той е Човешкият Син.

28Не се учудвайте на това, защото идва времето, когато мъртвите в гробовете ще чуят Неговия глас

29и ще излязат. Тези, които са вършили добро, ще възкръснат и ще живеят, а тези, които са вършили зло, ще възкръснат и ще бъдат осъдени.

Тука вече Исус говори за другото възкресение. Сега ще видим разликата. Първият път когато каза, че идва времето, Той добави и то е вече тук. А сега каза само, че идва времето. Другото нещо е, че първият път каза: „Мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и всички, които Го чуят ще живеят“. А сега каза: „мъртвите в гробовете ще чуят Неговия глас“. Тези две неща ни показват, че Той говори първо за различно време и второ за различни хора. В единия случай времето е сега, а в другият ще дойде; в единият случай мъртвите са си просто мъртви, а в другият са в гробовете. 

Така че, човек се връща към този живот, когато чуе гласа на Божия Син. И живота, който Той ни дава е свързан с познаването на Бог. 

Йоан 1:15-18

15Йоан свидетелства за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

16Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

18Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Татко, Той Го изяви.   

Апостол Павел казва в посланието си към колосяните, че в Христос телесно обитаваше цялата Божия пълнота. Което означава, че всичко, което е Бог беше в Христос. И тука се казва, че ние приехме от Неговата пълнота. Каква беше Неговата пълнота? Цялата пълнота на Бог, или всичко, което беше Бог. Така че, всичко, което беше Бог ние сега сме го приели от Него. Вижте, християнството не е някаква игра, не е просто да ходим на църква, или дори просто да се събираме, защото нямаме какво да правим, или защото искаме Бог да ни изцели или да ни благослови. Това да си християнин означава да си приел от Неговата пълнота, или всичко, което е Бог сега е в тебе. Как става това? Казва се: „приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат“. 

Сега възниква въпроса, какво е благодат? В следващия стих виждаме един контраст между закона и благодатта.

17понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

И за закона и за благодатта бяха нужни хора, или посредници. Без тях нямаше как да ги получим. Интересното е, че закона бе даден, а благодатта дойде. 

Тази дума даден означава да дам нещо на някого като подарък. Също може да означава да дам някой на някого, за да го следва като лидер и учител. Това е, за което говори Павел в Галатяни, че закона беше като един възпитател, който беше даден от Татко до определения от Него срок. Това е за закона. 

А благодатта и истината, които са свързани, дойдоха чрез Исус Христос.

Думата дойдоха означава:

  1. Да стана, т.е. да дойда в съществуване, да започна да съществувам, да приема съществувание.
  2. Да стана, т.е. да се сбъдна, да се случа, за събития.
  3. Да възникна, да се появя в историята, да дойда на сцената.
  4. Да бъда направен, завършен.

Така че, от това виждаме, че преди Исус Христос да дойде благодатта я нямаше на сцената, нямаше я в историята, дори не съществуваше в нашите мисли.

Как дойде благодатта? Казва се, че тя не беше сама, имаше си компания, истината беше заедно с нея. Така че, благодатта е свързана с истината. А знаете ли какво е истината? Исус каза, че Той е истината. Така че, разбирането Кой е Исус ни носи благодат.

И кой всъщност е Той?

18Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Татко, Той Го изяви.  

Исус Христос е Единородния Син, който е в лоното на Татко. И какво направи Той? За какво дойде Той? Видяхме, че с Неговото идване дойдоха благодатта и истината. И как дойдоха тези неща. Казва се, че Той изяви Татко. Понеже никой, никога не Го е виждал, Той дойде за да ни покаже Кой всъщност е Той. И Библията нарича това благодат. Така че, благодатта е свързана  с познаването на Бог. 

До тука видяхме, че вечния живот и благодатта са свързани с познаването на Бог. 

Вижте, света, в който живеем не е добро място. Истината е, че той няма да става по-добър, а напротив – ще става по-зле. Исус каза, че в света имаме скръб. Но след това продължи и ни каза да бъдем смели, понеже Той победи света. В Исая се казва, че света ще става все по-тъмен и по-тъмен, до толкова че дълбок мрак ще покрие народите. Тази дума за мрак е свързана с невежество, с неразбиране и непознаване на Бог. Което от своя страна води до извратен начин на живот, води до погрешни действия на служение на Него, и въобще до всякакви грешки. Понеже казахме, че живота ни е свързан с познаването на Него. Няма значение дали го вярваме или не, който не Го познава не е жив в истинския смисъл на думата. 

Какво да правим тогава в този все повече разпадащ се свят. Правителствата няма да имат отговорите. Напротив, те ще стават все по-объркани. Дори Библията ни предупреждава да не уповаваме на хората, понеже това ще ни донесе проклятие. Какво да правим тогава? 

В Евреи 4:16 се казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“. 

Има престол на благодат, и се казва, че ние можем да дойдем с дръзновение или със смелост към него. Защо трябва да ходим там? За да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага във време на нужда. Така че, Бог е замислил благодатта да ни помага.  

Когато Павел беше в трудности и се моли на Бог да го избави от тях, божественият отговор беше: „Доволно ти е Моята благодат, защото в твоята слабост, Моята сила действа безпрепятствено“. Така че, Бог му каза, че това, от което той се нуждае е вече в него и то е Божията благодат. Тя не е свързана с нашата слабост, а с Божията сила. Благодатта ни прави способни да извършваме неща, които с естествените си сили не можем. Както казва Тамо Найду: “Благодатта ни дава едно нечестно предимство пред останалата част от човешката раса”. Понеже за този, който е приел благодатта няма невъзможни неща. Не поради неговата сила, а поради Божията сила, която е свързана с благодатта Му. 

2 Петрово 1:2

2Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ. 

Тука виждаме, че благодатта и мирът могат да се умножават. Как става това? Чрез познаването на Бога. Преди видяхме, че благодатта беше свързана с истината – те дойдоха заедно. После в случая с Павел видяхме, че е свързана с Божията сила. А сега виждаме, че е свързана с мира. 

Какво е мира? Това е обратното на безпокойството.

Когато Исус и учениците Му бяха в една лодка посред морето и се надигна буря, виждаме две коренно различни реакции. Едната е на човек, който познава Бога и има мир. Другата е на хора, които бяха ученици на Исус, но имаха безпокойство, което е липса на мир, което пък говори за непознаване на Бог. 

Когато се надигна бурята, тя стана толкова бурна, че лодката им започна да се пълни с вода. И учениците притеснени, гребяха опитвайки се да изхвърлят водата, за да спасят живота си. Те действаха както нас днес. Идват проблемите в живота ни и започваме да се молим за това, за онова, цитираме стихове, изповядваме Словото. Не казвам, че не трябва да го правим. Но начинът ни на действие показва нашия страх, неувереност и съмнение, че нещо ще се случи. Дори се опитваме да говорим на бурята, но уви. Само да ви кажа, че християнството не работи с формули, заклинания и дори с викане, с които неща се опитваме да уплашим дявола и обстоятелствата в живота ни. Тези неща работят с мир, който идва от познаването на Бог, което носи такава увереност в сърцата ни, че нищо не може да ни уплаши. 

Вижте, човека, който познаваше Бог, Той спеше от задната страна на лодката. И учениците се ядосаха като Го видяха. Казаха Му: „Учителю, не можем да повярваме, че спиш! Ще се удавим! Не те ли е грижа?“ Исус се изправи, каза някои неща на вълните и на вятъра и те веднага спряха. След това се обърна към учениците си и ги попита защо са страхливи. Е, това вече беше върха. Как да не ги е страх когато са на прага на смъртта?  

Но вижте, Исус беше в същата ситуация. Но реакцията Му беше коренно различна. Защо? Защото Той познаваше Своя Баща. Никой, никога не е виждал Бога, Единородния Син, Който е в лоното на Татко, Той Го изяви. 

Не можем да говорим на бурята и тя да ни слуша, ако първо не се научим да спим в бурята. А можем да спим само когато познаваме своя Баща. 

Дявола обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне. Той не е лъв, той се прави на лъв. Целта му е да ни уплаши. Едно от най-силните ни оръжия е да не му обръщаме внимание. 

В Данаил 11:32 се казва, че хората, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи. Познаването на Бога ще ни приведе през всичко и ще ни направи да изглеждаме като герои. 

След това във 2 Петрово 1:3 се казва

3Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; Така че, всичко, от което имаме нужда за естествения ни живот и за благочестието, което е духовният ни живот, ни е подарено. Как? Отново чрез познаването на Бог. И се казва, че Бог ни е призовал. Но не някак си, а чрез славата Си и силата Си.

4чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; 

Чрез славата Му и силата Му имаме подарък. Какъв е той? Всичките скъпоценни и твърде големи обещания. А каква е целта на тези скъпоценни и твърде големи обещания? Да станем участници на Божественото естество. Или с други думи, Божията природа да бъде нашата природа. Начина Му на действие, на мислене, на поведение, да стане наш. Но това се случва след като сме избягали от разтлението, което е в света. Това означава развала, разпадане, деградация, и т.н. Но е интересно да видим, че този разпад на света произлиза не от дявола, а от страстите ни. 

5то по самата тая причина… Коя е причината? Понеже сме избягали от живот погълнат от страстите ни. Бог ни е дал скъпоценни и твърде големи обещания, но ние трябва да ги използваме и да направим някои неща. Какви са те? …положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

6на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

7на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

С други думи, не е достатъчно само да казваме, че имаме вяра. Трябва да прибавим някои неща към нея. Защо трябва да прибавяме нещо към нея? Защото тя не може да действа сама. Библията говори за вяра, която действа чрез любов. След това се казва, че са три, които остават – вяра, надежда и любов. Така че, вярата не може да бъде някак си изолирана, самотна и абстрактна. Трябва нещо да се прибави към нея. Тази дума прибави означава да я снабдим, да я обзаведем. Това е като да си купиш таблет или смартфон, но да не си изтеглиш никакви програми. Ще можеш да го използваш, но много ограничено. Ще използваш само това, което са ти вкарали производителите. Но те не знаят твоите специфични нужди. За да ти служи качествено ти самият трябва да го снабдиш с някои програмки. Същото е с вярата ни. Какви са тези неща, които трябва да прибавим?

  1. Добродетел – чист поток на мисли, чувства и действия, морална доброта, морално превъзходство, морално благоприличие, чистота.
  2. Благоразумие – всъщност това е знание. Знание, което се изразява в обща интелигентност, разбиране; общото познание на християнската религия; по-дълбоко и по-разширено познаване на тази религия; това, което принадлежи на по-напредналите. Това също е свързано с неща, които са позволени и такива, които не са позволени на християните. Също означава морална мъдрост, или правилно живеене.
  3. Себеобуздание – или това е самоконтрол. Това е качеството на човек, който управлява желанията си и страстите си, особено плътските си апетити (става въпрос за сексуални, сетивни и сладострастни апетити).
  4. Твърдост – постоянство, твърдост, вярност, издръжливост. В Новия завет това е характеристиката на човек, който не се откланя от своята преднамерена цел и верността си към вярата и благочестието, дори от най-големите изпитания и страдания.
  5. Благочестие – почит, уважение спрямо Бог.
  6. Братолюбие – това е любов към братята и сестрите.
  7. Любов – това е любовта агапе. Което е Божият вид любов.

8Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.

9Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.

10Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.

11Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. 

Така че, виждаме, че ако тези добродетели се намират у нас и изобилват, те са, които ни правят да не сме безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ. Което означава, че ако ги няма тогава ще бъдем безделни. Какво означава безделни? Означава, че няма да имаме дела. А знаем, че вярата без дела е мъртва. Което означава, че такава вяра не може да ни спаси. Защото това е, което казва апостол Яков. 

Другото, което става, ако ги нямаме тези неща е, че ставаме безплодни. Което пък мотивира Господ да ни отсече. И вижте, човек може да идва на събранията, но в същото време да е отсечен от живота Му.  

Много е важно да забележим, че тези неща не са подарък. Казва се, че трябва да положим всяко старание и да ги прибавим към вярата си. Вярата е подарък, но за тези неща трябва ние да се постараем. Телефона си го купуваш с инсталирана операционна система, но програмите трябва да си ги изтеглиш сам. Някои са безплатни, други не. Що се отнася за добродетелите, естествено, че става с Божията помощ и с Неговата благодат. Но се изисква старание. 

Другото, което става е, че имайки тези неща ние затвърждаваме нашето призвание и избиране. Как става това? Казва се, че като вършим тези неща, никога няма да изпаднем. Защото когато ги вършим те стават част от нас, стават нашия характер, нашата природа. Тогава няма да има място за възгордяване, няма да има място за омраза, няма да има място за отстъпление. 

Между другото тези добродетели са седем, което говори за съвършенство. 

Така че, ако искаме да бъдем съвършени – това е пътя. 

Това е вечен живот – да познаваме Бога и Исус Христос, Когото Той е изпратил.  

 

14.10.2015

Емил Енчев