Франс Дю Плеси

 

Какво изненадващо пробуждане е, когато откриете, че има плевели сред житото в Божието царство. Тази реалност е много ясно заявена от Исус в Неговите притчи за Божието царство. Това също така е много очевидно от Старозаветната история.

Когато човекът съгреши, Бог му заяви относно земята:

„Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева“. Битие 3:18

Това означаваше, че всеки път, когато Адам обработваше земята и сееше добри семена, винаги имаше плевели под формата на тръни и бодили. Той не ги сееше, нито пък ги искаше, но те си бяха там. Задушаваха житото, изчерпваха ценната вода и тор, но не произвеждаха нищо. Може би Бог искаше да научи човека да побеждава и да управлява посред своите противници.

Давид каза:

„ГОСПД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти; владей всред враговете Си!“ Псалм 110:2

Йоан казва:

„Те излязоха от нас, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да продължат с нас; но излязоха, за да изявят, че никой от тях не е бил от нас“. 1 Йон 2:19

Павел казва:

„Защото трябва да има разделения между вас, за да се разпознаят тези, които са одобрени сред вас“. 1 Коринтяни 11:19

Идването на Исус Христос, Сина и Месията (Помазания Цар), беше, за да възстанови обратно в Бог това, което човекът беше загубил.

Вторият Човек и последният Адам възвърна и възстанови това, което първият човек, Адам загуби. 1 Коринтяни 15:45-47

Исус ясно заяви:

„Защото Човешкият Син дойде да спаси това, което беше изгубено“. Матей 18:11

Нещото, което беше изгубено, беше царската власт, която беше дадена на първия човек Адам. Грехът разруши Божия образ и слава в Адам. Човекът загуби своето взаимоотношение с Бог като син и стана сирак и роб, предавайки управлението на земята на злия.

Дяволът каза на Исус, че ще Му даде царствата на света, защото те бяха предадени на него. Той знаеше, че само един син на Бог ще иска Царството.

Ето защо той изпита Исус относно неговото синовство: „Ако си Божият син“.

Когато казваме, че човекът е „изгубен“, ние действително имаме предвид, че човекът е загубил Божия образ и подобие.

Човекът не падна от небето, а от синовството и властта. Спасяването на човека означава той да бъде възстановен обратно във взаимоотношение с Него чрез Неговата кръв и възстановяването на това, което е изгубено.

Човекът не само изгуби Бог, своя създател, но също така и Бог като свой Баща и стана сирак, отделяйки се от Бог, своя любящ Баща.

Евангелието на Лука описва родословието на Адам като Божий син

„…сина на Енох, сина на Сит, сина на Адам, Божия син“. Лука 3:38

Този дух на сирака нахлува в човечеството и причинява страха да измести любовта. Отхвърлянето, съревнованието, ревността, алчността и гордостта, изместват идентичността и целта. Двата стълба на този „дух на сирака“ са страх и алчност. Това също така е духът на системата на този свят. Страхът казва: Кой ще снабди за мен и кой ще ме пази? Алчността казва: „Аз ще снабдявам за себе си и ще се пазя“.

Истинската Църква е:

1) Божието домочадие на вяра

2) Неговата царска нация от свещеници

3) Неговото семейство от синове (мъже и жени)

Защото в Христос няма нито мъж, нито жена, но всички са едно в Христос. Това семейство от синове са наследници на Бог и на Царството и посланици на Неговото управление на земята.

„Защото всички вие, които се кръстихте в Христос, сте се облекли с Христос. Няма нито юдеин, нито грък, няма нито роб, нито свободен, няма нито мъж, нито жена; защото всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, тогава сте Авраамово потомство и наследници според обещанието“. Галатяни 3:27-29

Църквата не е Царството, а синове и наследници, чрез които Бог, Царят, упражнява и разпростира Своето управление в творението. Целта на идването на Христос Сина на земята в плът може да бъде разбрана в Неговите поучения. Той дойде, за да възстанови Своето изгубено Царство в творението чрез синовство.

Човекът беше създаден на земята, за да представя точно величествения, невероятния, необяснимия, невидимия Татко Бог, който е Дух.

Целта на Бог с човека беше да разпростре Себе Си чрез един син, мъж и жена в Неговия образ и подобие. Той го благослови и му заповяда да се умножава, да напълни земята и да владее над творението. Това е мандатът на създаването на човека.

Бог даде власт (царство) на Своя образ и подобие в човека. Когато човекът съгреши, той изгуби Божия образ и съответно и настойничеството на Царството.

Вместо взаимоотношение с Бог, своя Баща, човекът замени това взаимоотношение с една система, наречена религия. Религията представлява човешките смокинови листа, скриващи неговата вина чрез добри дела, за да се опита  да направи себе си приличен и приемлив за Бог.

Религията се отъждествява с плевелите в Царството. Тя е проникнала в Царството точно както змията в градината. Религията изглежда добре, представя се за истинска, но се свързва с плевелите на полето, които не произвеждат нищо.

Човекът никога не е създаван да бъде религиозен, а да има връзка с Бог, своя Баща.

Идването на Божия Син не беше, за да започне една религия, наречена християнство, а за да възстанови човека в синовство и отново да му даде Божието царство. Защото само синовете носят образа на своя Баща и следователно са наследници на Бог и сънаследници с Христос, Първородния Син.

Не всеки, който носи Библия или кръст на врата, е християнин. Външно всички могат да изглеждат еднакво, но отвътре са фалшиви. Единственият начин да се познае разликата е чрез плода. Нашето предизвикателство е, че плодът се показва единствено по време на узряване (жътвата).

„Или направете дървото добро и плода му добър, или го направете лошо и плода му лош; защото дървото се познава по плода си“. Матей 12:33

Човек лесно може да бъде подведен от надаряване и способност. Точно както всички страхотни подаръци около коледната елха и чудесната й украса не ни казват нищо за елхата, дарбите ни казват единствено за дарителя, а не за този, който ги показва.

Истинското жито се навежда в смирение по време на жътва поради тежестта на Неговия славен плод в него. Плевелите стоят гордо изправени,но не дават нищо.

В творението имаше план на врага да потиска, осуетява, задържа, забавя, да причинява смесване или да унищожава Потомството на жената. Бог обеща на човека, че Потомството на жената ще смачка главата на потомството на змията. (Битие 3:15)

Ето примери на този феномен в Старозаветната история:

Каин и Авел.

Исмаил и Исаак.

Исав и Яков.

Саул и Давид… и много други.

Във всеки от горните примери плевелите (плътта) се опитваха да унищожат житото (духа, обещанието), което носеше семето.

Примери за житото и плевелите в царството в поученията на Исус:

Притчата на всички притчи: Притчата за сеяча:

И Той им каза: „Не разбирате ли тази притча? Как ще разберете тогава всички притчи?“ (Марк 4:13)

Исус заяви на Своите ученици, че притчата за сеяча е ключът за разбирането на всички тайни на Божието царство.

Той каза две притчи относно Царството, които разкриха Неговия план да установи Своето царство и да го умножи по целия свят до изпълването на времето.

И двете притчи съдържат:

– сеяч

– семе

– плевели

– нива

– жътва

А) Сеячът

(Матей 13:1-18)

1) Сеячът:

Тук сеячът е проповедникът, свидетелят, този, който говори Словото.

2) Семето:

Това е Словото относно Неговото царство.

„Той отговори и им каза: „Понеже на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, но на тях не е дадено““. Матей 13:11

„Когато някой чуе словото на царството и не го разбира, тогава нечестивият идва и грабва това, което е посято в сърцето му. Това са онези, които приемат словото край пътя“. (Матей 13:19)

3) Плевелите:

Това е друго слово или послание, което не произвежда плода на Царството.

4) Нивата:

Сърцето на човека.

5) Жътвата:

Това са децата на царството, носещи Неговия образ и подобие и готови да управляват посред един изкривен свят, носейки Неговото царско управление във всяка сфера на живота. (30, 60, 100-кратно).

В тази Притча на притчите, която Исус каза, че е ключът за разбирането на всички притчи относно небесното Царство, Исус обяснява как Царството е установено и се умножава на земята. Тук Словото относно тайната на Царството се посява. То пуска корени и дава плода на Царството само в добри сърца. Кротките, покорните, праведните… Тук плодът на евангелието на Царството представлява поданиците на царството, синовете и дъщерите. Защото, ако не се новородите, не можете да го видите или да влезете в него. (Йоан 3:3)

Б) Притчата за Добрия сеяч, сеещ добри семена на нивата си, и лошия сеяч, сеещ лоши семена в същата нива

(Матей 13:24-30)

1) Добрият сеяч е:

Човешкият Син (Христос) Матей 13:37

2) Житото, синовете (семената) на царството (Матей 13:38)

Плевелите, синовете (семената) на злия. (Матей 13:38)

3) Нивата е:

Светът.

4) Жътвата е:

Свършекът на века, когато Бог разкрива плевелите в Своята нива, събира ги извън царството Си и ги унищожава.

„Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да слуша, нека слуша!“ Матей 13:43

В тази втора притча Исус обяснява напредъка на плана на Своето царство в света. Словото на Царството, посято от посланика в първата притча, произвежда синове на царството, тези синове сега се сеят от Самия Господ.

Веднъж, когато сме влезли в Неговото царство като синове, ние ставаме Неговата църква, „призованите“. Откровението, което Петър получи за Исус като Божия Син, беше свързано с ключовете (властта) на Царството, които той получи.

Когато Петър каза на Исус: „Ти Си Месията (Божият помазан цар и Син)“, мигновеният отговор на Исус към Симон беше, че това откровение за Него като Христос Божия Син промени идентичността му и сложи ключовете на Царството в ръцете му.

„И на тази Канара (откровението за Христос) ще съградя Моята църква и портите на ада няма да й надделеят“. Матей 16:16-18

Той сега сее синове на царството в света, не в Църквата. Той сее Църквата в света, защото това е Неговата нива, а ние сме Неговото семе. Бог все още обича този свят толкова много, че е готов да даде Сина Си, за да ги избави от тъмнината и да ги прехвърли в Царството на Своя Син. Неговият план е да повлияе на света като квас чрез синовете на царството.

– В първата притча сеячът е посланикът, проповедникът, изпратеният.

Във втората сеячът е Самият Господ.

– В първата семето е словото на Царството.

Във втората семето е личност, син на царството. Словото на царството, което е станало видимо.

– В първата притча нивата е сърцевината на човечеството.

Във втората нивата е светът. (Космос – временната преминаваща система)

– В първата плевелите са зли влияния и състояния.

Във втората плевелите са хора, фалшиви семена, религиозни хора, посяти от злия, за да се противопоставят на истината. Религиозните хора са като фарисеите, които затварят Царството за другите да влязат.

Външно не изглежда да има някаква разлика. Те са бели и измити, но вътрешно са мъртви човешки кости. Седят на видните места на събранията, пеят песни, молят се и играят религиозната игра. Но както се случва, ще бъдат разкрити по време на жътвата.

Юда предупреждава за тези в Църквата:

„Защото някои хора са се промъкнали незабелязано, които отдавна са посочени за това осъждение, неблагочестиви хора, които превръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Господ Бог, нашия Господ Исус Христос“. Юда 1:4

Павел също ни предупреждава:

И това стана поради тайно промъкналите се лъжебратя (които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Исус, като искаха да ни поробят). Галатяни 2:4

Други примери в Новия завет са: 

– ДЕСЕТТЕ ДЕВИЦИ: Пет разумни и пълни с масло. Пет религиозни и неразумни, живеещи само от изобилието на истинските. Те никога не са били познавани.

– ХВЪРЛЕНАТА МРЕЖА: Някои в мрежата са добри, другите не са.

– ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ.

– ДВАМА НА ПОЛЕТО. Единият (плевелът) се взема, за да се унищожи, другият безопасно остава в царството. Както Ной и семейството му.

– ДВАМА В ЛЕГЛОТО. Единият, плевелът се взема, за да бъде унищожен.

Християнството никога не е възмаерявано да бъде религиозна система или институция, а царско семейство от свещеници, показващо Неговата Слава. Не само хвалейки Го, но ставайки Неговата слава. 1 Петрово 2:9

Не само говорейки на света за Исус, но показвайки Го на света и ставайки словото.

Не само ходейки в Божия дом, но бивайки домът и обиталището на Бог. 

Молитвата ми за вас е:

Ефесяни 1:17-20

„Затова аз също, след като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта ви към всички светии, не преставам да благодаря за вас, споменавайки ви в молитвите си: дано Бог на нашия Господ Исус Христос, Бащата на славата, да ви даде дух на мъдрост и на откровение в познаването на Него; очите на разбирането ви да бъдат просветени, за да познаете каква е надеждата на Неговото призвание, какви са богатствата на славата на Неговото наследство в светиите и какво е превъзходното величие на Неговата сила към нас, които вярваме, според работата на Неговата мощна сила“.  

Нека Той да пази дара във вас, като ви разкрива кой е житото и кои са плевелите.

Благодат и мир на вас,

Поздрави,

Франс Дю Плеси   10 ноември 2010 г.

 

 

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови