ВЪВЕДЕНИЕ

Тази статия обобщава често срещаните термини и понятия в настоящото апостолско движение на Бог. Важно е да се схванат тези понятия, тъй като те полагат основа за разбиране и ходене в Божието Царство. Тези основи са основани на първоначалния подробен план, който Бог е възнамерявал за нас да живеем от началото – да бъдем позиционирани точно като Негови синове, за да освобождаваме Царството на земята. Божият Дух и благодат са в нас, за да извършим това и тази статия дава един добър старт за ходене в това разбиране.

АПОСТОЛИ

Апостолите са челните отряди, активиращи настоящото движение на Бог. От книгата Деяния и по-скоро през този век различни движения са възстановявали всеки един от служенията на петкратния дар. Това започна с пасторите, евангелизаторите, учителите, пророците, а сега и с апостолите.

Думата „апостол“ идва от гръцката дума „апостолос“, която означава посланик, пратеник или представител. Такъв пратеник представя този, който го е пратил, имайки същия образ и власт като изпращача. За апостола често се говори като „изпратен“. Христос беше изпратен от Татко, за да бъде точно представяне на Татко. По същия начин апостолите ходят като представители на Небесния Баща и са изпратени тук от духовни бащи.

1 Коринтяни 11:1 [AMP] Подражавайте на мен [следвайте моя пример], както аз имитирам и следвам Христос (Месията).

Колосяни 1:15, 19 (NKJV) Той е образът на невидимия Бог, първородния преди всяко създание, защото на Татко Му беше угодно в Него да обитава цялата пълнота.

Римляни 8:29 (NKJV) За да може Той да бъде първороден сред много братя.

АПОСТОЛСКА СТРАТЕГИЯ

Един преход се случва в тялото на Христос. Божията стратегия е да възстанови Своя ред в тялото Си. Старите парадигми – начини на мислене и манталитети – старите системи на действие ще бъдат оставени, когато църквата премине към тази нова структура. След като начините на мислене са преструктурирани, реформирани и оформени наново, всяка част от църквата и света ще бъде повлияна.

АПОСТОЛСКА БЛАГОДАТ

Апостолът е човекът, отделен от Бог и изпратен с благодат, която да освободи за събранието, което той надзирава. Тази благодат се предава въз основа на истинско взаимоотношение и духовна привързаност между апостола и хората. Дълбочината на това взаимоотношение отеква в думите на Павел, с които той започва писмото си до църквата в Рим:

Римляни 1:11-12 (NKV) Защото копнея да ви видя, за да мога да ви предам някоя духовна дарба, за да бъдете установени, за да мога аз да бъда насърчен заедно с вас чрез общата ни вяра.

Апостолите носят дадена им от Бог благодат за предаване, власт и сила в тялото на Христос. Тази благодат се освобождава към отделни хора, които са предадени и признават Христос в апостола. Чрез освобождаването на тази благодат идва увеличаване в ръста и способността на човека да стои под интензивно преследване и натиск. В това време от историята Бог използва Своите апостоли, за да донесе разтърсване по света и да отчупи неща, които не са били упълномощени от Бог.

АПОСТОЛСКО ВИДЕНИЕ

Апостолските лидери предават апостолско видение на своите хора, давайки възможност на хората да схванат „голямата картина“ на Божията работа на земята. Докато действат от местна база и в местна област, те имат манталитет, който отива отвъд непосредствените граници. Апостолите мислят и виждат глобално. Апостолите носят в сърцата си видение за познаването на Божията слава, изпълващо земята, отваряне на пътя за напредъка на Божието Царство във всеки сектор на обществото: политика, управление, бизнес, образование, развлечение, семейство и социални сфери.

АПОСТОЛСКИ МАНДАТ

Мандатът на апостолите е да установят местни служения, които стават първообразна база, от която хората се обучават и се изпращат с манталитета да влияят на нациите. Такива служения не са съсредоточени върху нищо друго, освен да изграждат и издигат хора, които да бъдат съобразени с ръста и природата на Христос.

АПОСТОЛСКО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ

Взаимоотношението е сърцевината на апостолското служение. „Изпратеният“ трябва да поддържа истинско взаимоотношение и връзка с „изпращача“. През цялото време изпращачът оставя източника на потока на благодат. Действието на изпратения винаги е управлявано от изпращача, така че той изразява и изпълнява единствено намерението на изпращача. Изпратеният е точен образ на изпращача в намерение, сила, власт и природа, така че срещата с изпратения е среща с изпращача.

Йоан 14:7, 9 (NKJV) „Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Баща Ми; и от сега Го познавате и сте Го видели, който е видял Мен, видял е Татко“.

Исус беше подчинен на Своя Баща. Апостолите действат според същия този модел в това, че са подчинени на своите духовни бащи.

Йоан 5:19 (NKJV) Тогава Исус отговори и им каза: „Истина ви казвам, Синът не може да прави нищо от Себе Си, а каквото вижда да прави Баща Му; защото каквото прави Той, Синът също го прави по същия начин“.

АПОСТОЛСКА ПАРАДИГМА

Парадигмата е основен манталитет или начин на мислене, който обуславя всичките ни отклици и модели на поведение в ежедневния живот. Промяната на парадигмата е дълбока, вътрешна структурна ревизия на манталитета на човека, на разбирането му, поведението му, позицията му, отношението му и възприемането му. Настоящото движение на Бог е строшаване на традиционните ограничения и парадигми от миналото в тялото на Христос.

Когато вярващите срещнат апостолско служение, това носи промяна в тяхната духовна позиция и предефинира тяхното разбиране за Бог, за църквата и за целите на Божието Царство на земята. Това препозициониране работи за пълна промяна на възприемането на вярващия, за видението му, за вярата му и за функцията му в тялото.

ЦЪРКВАТА

Исус и Петър имаха един разговор в Матей 16, където Петър изповяда кой е Исус.

Матей 16:18 (NKJV) „ …на тази канара ще съградя Моята църква“.

Исус напомня на Петър за това откровение, казвайки му, че плът и кръв не са му разкрили това, а Святият Дух. Думата „скала“ означава откровение; думата „съградя“ означава да бъда строител или градител; а думата „църква“ е гръцката дума „екле“, което означава „хора, извикани за дадена цел“. Пример от нашето съвремие е кабинетът на министрите, които са извикани да представят нещо по-голямо от тях.

Първоначалното намерение на Бог за църквата беше:

  • Да бъде дом, съставен от много части, които въплъщават Христос.
  • Всяка част да има собствено откровение за Христос, а не да се обляга на откровението на пастора.
  • Да бъде управленческа сила на земята.
  • Да представя небето на земята. 

НАЧИНИ НА МИСЛЕНЕ ОТ СТАРИЯ РЕД

Връзки с начини на мислене от стария ред ограничават откровението за това, което Бог прави сега. В Деяния 18:24-28 сме запознати с Аполос като ученик на Йоан Кръстител. Аполос все още служеше според ученията на Йоан. Тогава Прискила и Акила донесоха на Аполос едно откровение за по-точна истина. Това откровение донесе вътрешна промяна в Аполос, която го установи в неговото апостолско служение.

В това настоящо движение на Бог трябва да бъде направена връзка с апостолско служение без привличане обратно към това, ‘как са били нещата’. Например, Йонатан беше привличан обратно към Саул, но трябваше да стои на страната на Давид. Той видя новото нещо, което Бог правеше, но поради причини като близки отношения, сигурност и други облаги остана в своята зона на удобство. Взетото решение ограничи живота на Йонатан само до една сянка на това, което беше възможно за него.

ПРИДВИЖВАНЕ В НОВОТО

В Матей 9:17 Исус говори за глупостта на това да се налива ново вино в стари мехове. Нужни са нови мехове, за да се държи ефективно новото вино. Ние трябва да влезем в ново състояние на живот, ако ще станем съд, който точно управлява новото движение на Бог. Откровението е ключът за движение в новия сезон на Бог.

Както беряните през първи век ние трябва да приемем Божието слово и да го изучаваме, за да открием истината. Когато приемем словото, ние му даваме достъп да работи в живота ни, обновявайки ни в отношението на умовете ни (Ефесяни 4:23). Получаването на откровение ни прави да се движим в божествена сила, помазани и с власт.

ПОСЛАНИЕ И СЛУЖЕНИЕ НА ЦАРСТВОТО

Божието Царство беше посланието, което Исус дойде да поучава и да демонстрира. Посланието на Божието Царство е ключът за отключване и освобождаване на земята. Божието Царство е вътре – то въздейства за промяна вътре в човека, вместо отвън: то е вътрешно царство, доказателството, за което се изразява външно.

1 Петрово 2:5-7 (NKJV) „ …вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, за да принасяте духовни жертви благоприятни на Бог чрез Исус Христос. Затова също в Писанието се съдържа: „ЕТО, АЗ ПОЛАГАМ В СИОН ЕДИН ГЛАВЕН КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК, ИЗБРАН, СКЪПОЦЕНЕН; И КОЙТО ВЯРВА В НЕГО, ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЯМА ДА СЕ ПОСРАМИ“. Следователно, за вас, които вярвате, Той е скъпоценен; а за онези, които са непокорни: „камъкЪТ, който зидарите отхвърлиха, стана главен крайъгълен камък“.“

1 Петрово 2:5-7 говори за това, че Христос е крайъгълният камък, върху който ние, като живи камъни, се съграждаме в духовен дом, който представлява Божието царство. Крайъгълният камък е отвесната линия, по която се равнява всяка друга част от сградата. Външната  работа на Божието Царство се отнася за външната работа на Христос във всеки аспект на нашия живот. Става въпрос за Христос, поставящ стандарта като главния крайъгълен камък. Онези, които приемат посланието на Царството и изградят живота си в съответствие с принципите на Божието Царство, ще разкриват стандартите на Христос на земята.

Формирането на отделната личност и техния начин на живот, „така че да станат посланието“, е основно за посланието на Царството. Характерът и божествената природа са много по-важни от дарбите, действащи в живота на отделния човек. Дисциплинираният живот е най-добрата платформа за демонстрацията и изразяването на божествено дадените дарби. По този начин изграждането на хора, които са силни и способни да издържат на атаките на тъмнината, е едно най-важните цели на посланието и служението на апостола. През много трудности влизаме в Царството. Бог дава славата Си на онези, които са победили.

БОЖИЕТО ЦАРСТВО И НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

Думата царство (на английски kingdom) е съставена от две думи: “King” и “dom”. “King” означава царска особа и говори за Исус, Царя на царете. “Dom” означава владение, власт, авторитет, царуване и управление. Божието Царство и Небесното Царство означават едно и също нещо. Исус използва тези два термина взаимнозаменяемо, например Лука 6:20 и Матей 5:3. Те означават място или област, където Бог управлява; място, където се върши Божията воля.

Можем да видим доказателство за Божието Царство в живота на вярващ, който е предал живота си на истината на евангелието на Царството по такъв начин, че принципите се изработват външно и стават реалност за този вярващ. Можем да видим, че животът на такива хора е подчинен на Исус Христос и животът им става място, където Бог управлява.

Когато Бог наистина управлява в живота на много вярващи, земята започва да изглежда като небето. Това е Небесното Царство на земята. Царството е мястото, където Бог управлява и Неговата природа е изявена. Неговата власт и владение са показани на земята чрез ориентирани на Царството вярващи и земята е доведена под царуването и господството на Исус Христос.

Чрез Божието намерение човекът имаше легална власт над земята (Битие 1:26). Божието Царство е установено на земята, когато вярващи живеят начин на живот на царството. Животът тече чрез вярващите и изразяването на Бог се освобождава на земята. По този начин се установява една област, която повлиява и изкупва живот по един холистичен начин, въздействайки на всяка сфера от живота. Има обединяване на духовното и на естественото под управлението и владението на Божието Царство.

ИЗЯВЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО

Планът и намерението на Бог бяха да бъде изявено в и чрез тяло. Божието Царство е на първо място вътрешно царство. Божието Царство първо трябва да бъде установено в живота на хората, за да има някакво външно проявление. Когато се изявява външно, ще започнем да виждаме повторното начало на първоначалната позиция на човека, първоначалното и вечно намерение на Бог за човечеството.

Битие 1:26-28 (NKJV) После Бог каза: „Да направим човека по Нашия образ, според Нашето подобие; нека да владеят над морските риби, над въздушните птици, над добитъка по цялата земя и над всяко пълзящо създание, което пълзи по земята“. И така Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. После Бог ги благослови и им каза: „Бъдете плодоносни и се умножавайте; напълнете земята и я подчинете; владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо създание, което се движи по земята“.

СИНОВЕ

Бог иска да направи Своя дом, Своето обиталище, в синове. (Йоан 14:2). Синът притежава тежестта и ръста в дома; той е акционер и като такъв избира да помогне, носейки товара на дома. Чрез Божието намерение земята може да бъде възстановена единствено чрез синове и поради тази причина цялото творение ревностно очаква разкриването на Божиите синове.

Римляни 8:19 (NKJV) Защото със силен копнеж творението ревностно очаква разкриването на Божиите синове.

СИРАЦИ

Сираците са вярващи, които никога не са влезли в синовство. Тази природа на сирака работи, за да държи вярващите независими в сърце, видение и цел. Хората с природа на сирак често са цинични, несигурни, горди и непоучаеми. Те имат непреодолимо чувство за непринадлежност за това, че не са обичани, не са одобрени, а по-скоро отхвърлени и пренебрегвани. Като такива те намират за трудно да поддържат взаимоотношения с властта, особено, където е нужна интимност и прозрачност. Когато са конфронтирани те се защитават. Такива хора са неспособни да получат наследството си.

Благодаря на Бог за апостолската благодат, която работи, за да промени хората от сираци в синове, от стария ред в апостолско християнство и въздействаща промяна във всяка област от живота ни.

УПРАВЛЕНЧЕСКА МОЛИТВА

Подходът към молитвата и ходатайството в тялото на Христос се променя. Той се променя от този подход на „благослови ме, помогни ми“ в подхода „да дойде Твоето царство“. Променя се от подход на „сирака“ в подход на „зрял син“. Зрелите синове са точно на страната на апостолския и царския ред и се молят от една вътрешна позиция на власт. Сираците се молят от позицията, че Царят и Неговото царство са извън тях и като че ли са нещо, което трябва да се достигне. Зрелите синове се молят от позицията, че царството е в тях и се освобождава чрез тях.

Матей 6:10 (NKJV) Твоето царство да дойде. Твоята воля да се върши на земята, както е на небето.

Молитвата и ходатайството на зрелия син управлява духовната атмосфера. Когато застанат на страната на апостолския и бащинския надзор, както и когато се научат как да оперират в управленческа и царска власт, те са способни да променят неща в духовната област според Божия ред и намерение, което от своя страна въздейства на естествената област.

Управленческата молитва е фокусирана върху въвличане в небесното царство и пренасянето му на земята. Небето нахлува на земята чрез укази на синове, когато те освобождават истина на Царството, причинявайки промени в естествената област и подравнявайки я с Божието Царство.

ПЕРСПЕКТИВАТА НА ЦАРСТВОТО ЗА ПРОРОЧЕСКОТО

Пророческият дар трябва да е след апостолската постоянна благодат и да я съпровожда. Устойчивата благодат е дадена от Бог способност да положи, развие и изпълни Божието Слово в живота на вярващите. Исторически пророческото движение се е фокусирало вурху декларацията, а не върху процеса на изпълнение на Божието изговорено слово. Църквата трябва да се придвижи от вярващи, „извършващи воюване“ и пророкуващи словото, във вярващи, изпълняващи вътрешните приспособявания: оформянето и препозиционирането на характера и истинското подчинение на духовната власт.

Пророческият вярващ трябва да действа с точно подравняване с духовната власт и да бъде в правилни взаимоотношения, за да дойде словото до своето крайно изпълнение и дестинация. За да се произведе плод, словото и посланикът трябва да бъдат изпратени от Бог.

Перспективата на Царството за пророческото е свързана повече с посланика отколкото с посланието. Планът и намерението на Бог са в небесата (вечността) и са предназначени да бъдат заземени: те трябва да открият тяло, в което и чрез което да се изявят. Исус беше главният пример. Исус беше словото и словото стана плът. Исус в човешка телесна форма представяше посланието на Божието Царство на земята.

Плановете и словото на Бог трябва да бъдат разпознати и управлявани чрез зрели синове, които са в правилно взаимоотношение с изпращача. Освобождаването на пророческо слово чрез един зрял син освобождава Божието управление върху нациите. Неговите изговорени думи са управителни декрети и в естествената атмосфера, и в духовната област.

Апостолското е променило „воюването“ от крещящи светии в зрели синове, които носят ред в дадената им област и юрисдикция (метрон). То е променило добронамерените светии от това да прекарват нощи на воюване и биене с дяволи в това да бъдат у дома си със семейството си, почивайки си и познавайки мира и всеобхватната сила на Бог.

ДУХОВНИ КРЕПОСТИ

Виждането на църквата за духовното воюване е станало неточно, когато в миналото  ние сме се фокусирали на това да локализираме врага в земята и сме наричали тези места „крепости“. Библията ясно описва крепостите като начини на мислене вместо физически места, където обитава врагът.

2 Коринтяни 10:4-5 (NKJV) Защото оръжията на нашето воюване не са плътски, но са силни в Бог, защото събаряме крепости, разрушаваме доводи и всяко високо нещо, което се възвишава  над познаването на Бог, пленявайки всяка мисъл в покорството на Христос.

Духовната крепост е просто казано начин на мислене или мисъл, която е срещу волята на Бог. Това е ефективно непокорство на Господството на Христос.

ПОКЛОНЕНИЕ В НАСТОЯЩОТО ДВИЖЕНИЕ

Поклонението се придвижва към ново изразяване на отваряне на небесата, за да обитава Той, като противоположно на това на достигане на небесата. То е съсредоточено върху песни, служещи на Господ, вместо да бъде за Господ или „благослови ме, докосни ме, Господи“.

Поклонението в Божието Царство се върти около изравняване на духовните измерения на небесната истина тук на земята. Поклонението следва мандата в Матей 6:10 „небето на земята“. То е управленческа декларация на Божието величие, истина, сила и живот на земята. То идва мощно от един син, който е в позиция на съвършенство в Христос.

Воденето на поклонение с манталитета на син затваря вратата за прекрасните, добронамерени песнички на „опитване да се достигне Бог“, „опитване да се свали небето долу“ или „опитване да се угоди на Бог“ – вместо това то идва от позиция на знаене „Аз съм Неговият син“. От това идва увереност да се отвори Царството, което е вътре и да се насити атмосферата с изразяването на Неговата власт.

ПРАВИЛНО ВИЖДАНЕ ЗА ДЯВОЛА В ЦЪРКВАТА      

Трябва да видим дявола от правилната гледна точка. Той е средството на Господ да ни развие.

Битие 3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше направил. И тя каза на жената: „Наистина ли каза Бог: ‘Да не ядете от никое дърво в градината’?“

Исая 45:7 Аз създавам светлината и създавам мрака; Аз творя мир,  творя и бедствие; Аз, ГОСПОД, правя всичко това.

Исая 54:16 Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и изважда оръжие за делото си. И Аз създадох разорителя, за да съсипва.

Амос 3:6 Ако засвири тръба в града, народът няма ли да се уплаши? Ако беда сполети града, не я ли е направил ГОСПОД?

Матей 4:1 Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

Йоан 9:2-3 И учениците Му Го попитаха, казвайки: „Рави, кой е съгрешил, този човек или родителите му, че се е родил сляп?“ Исус отговори: „Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се изявят в него Божиите дела.

Римляни 11:36 Защото от Него, чрез Него и за Него е всичко, на когото да бъде слава завинаги. Амин.

Евреи 2:10 Защото беше угодно за Този, за когото е всичко, чрез когото е всичко, довеждайки много синове в слава, да направи съвършен началника на тяхното спасение чрез страдания.

Предишните църковни движения са ни довели до това да вярваме, че врагът е един удивителен княз, който контролира всичко. Ние сме позволили на врага да бъде извинение за нашето лошо отношение и посвещение към основния мандат за напредване на Божието Царство в живота ни и в нашата сфера на влияние.

Царството отглежда хора, които стоят здраво в Христос, без значение от ситуацията. Ако изглежда, че врагът причинява бедствие, тогава Божиите синове се надигат и благодарят на Бог, че Той използва ситуацията, за да извърши работа в тях за по-голяма слава. Това накрая разкрива силата на Царството чрез този син.

Църквата се е занимавала с различни дейности, въртящи се около дявола, като „духовно картографиране“. Такива занимания ефективно работят в полза на дявола и са в опозиция на Божието Царство. Ние сме призовани да се фокусираме върху напредването на Царството в живота ни, а не да бъдем разсейвани от толкова много усилия да изчисляваме какво прави врагът. Божият план е ясен – ние трябва да се фокусираме върху него. Живеенето в целите на Бог смазва делата на Сатана.

Бог връща силата на Своите хора. Няма нужда да разчитаме на освободителни служения и на служители за освобождение. Апостолското ни учи как да пробиваме и да побеждаваме като отделни личности, намалявайки зависимостта от служители и специални служения.

ВЕЧНОСТТА

Вечността е повече от просто време – това е областта, където Бог живее и където Неговото съвършенство и намерение са изпълнени. Ние сме дошли от вечността и сме част от Божия вечен план и цел на земята, като извършваме Неговата завършена работа. Докато сме на тази земя, трябва да виждаме себе си в мястото, където вече сме свършили. Да виждаме себе си като свършили, които са седнали с Христос в Неговата позиция на завършеност.

Исус беше изразяване на вечността на земята и сега ние сме тези, които имаме отговорността да изразяваме същото. Ние получаваме възвания на вечността, когато приемаме Божието слово в сърцата си и му позволяваме да установи това, как виждаме: Божието Слово е част от вечността, която е разкрита.

Ние трябва напълно да разберем, че нашият произход е от вечността и сме на тази земя в този момент, за да донесем Божиите цели.

ВЕЧЕН ЖИВОТ

Вечният живот не е свързан с небето. Той е качеството на взаимоотношението, което имаме с Татко чрез Исус Христос. Вечният живот е личност, не става въпрос за място.

Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истински Бог и Исус Христос, когото Си пратил.

Не бъдете фокусирани върху това да бъдете или да отидете на небето, а по-скоро виждайте себе си напълно изразяващи пълнотата на небето сега. Да имаме вечен живот няма нищо общо със застраховка срещу ада. Такива въображения са причината много хора да губят от погледа си Божията цел за нас на тази земя в настоящето – тук и сега.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Апостолският сезон на Бог е промяна на вижданията и причиняване на едно обширно и всеобхватно подобряване на това, как християните виждат себе си и своята част и цел във вечния план на Бог на земята. Той е довеждане на изравняване и настройка на тялото като цяло. Цялото творение очаква Божиите синове да се надигнат, да хванат истинската си идентичност и да узреят. Небесата с нетърпение очакват финалистите  да се изправят и да доведат до завършване това, което е видяно само чрез пророчески очи в предишните поколения. Няма по-вълнуващо време, в което да се живее, от сегашното! Словото за нас е да приемем посланието и да станем посланието за това поколение. Сам никой не може да стане посланието. Ние работим заедно с апостолската благодат, за да отгледаме това поколение в такива истински и зрели синове.

 

 

Кристин Кристенсън

Превод: Емил Енчев

Редакция: Севдалина и Христо Христови