На първо място този ритуал изразява нашето общение с Господа и един с друг. Цялата същност на Господната вечеря е в това общение. Исус каза, че ако не ядем плътта Му или тялото Му и не пием кръвта Му, които се символизират от хляба и виното, нямаме дял с Него. Ранната църква, още в първите си дни, правеха това нещо всеки ден. Но идеята не е просто да ядем хляб и да пием вино. Идеята е да станем едно семейство. Наречена е вечеря или трапеза, защото там, на масата хората общуват най-добре. Дори хората в света знаят, че масата сближава.

Ще прочета 1 Коринтяни 11 глава от 17ти стих надолу. Помнете, че идеята за църквата е да бъде Божието семейство.

17А като ви давам тези наставления, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. 18Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това,

Едно от значенията на гръцката дума „събирате“ използвана тука е „извънбрачно съжителство“. Това означава, че в това събиране няма общи цели, а всеки си има своята идея за нещата. А целта на Господната вечеря е общение, единство, семейство.

Думата „разцепления“ в 18ст. е схизми, което означава „разцепване, разделяне, съдиране“, а също и „разкол“. Когато има съжителство, а не заветно партньорство, тези неща са неизбежни.

Вижте какво казва апостола в 19ст.

19защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.

Думата „разделение“ тука е различна от думата „разцепления“ в предния стих. Думата използвана тука е гръцката дума ереси, и означава „избор, партии, разделение, разногласие, раздор“. Всъщност това е гръцката дума за секта. Така че, когато няма единство, когато няма семейство, в какво се превръща църквата? Тя изпада в ерес и става секта. Но в същност, апостол Павел казва, че само когато има разделения, могат да се видят кои са одобрените. Тази дума да се видят означава да блеснат, да изпъкнат. Това е същото, което Исус говореше, че когато ангелите съберат от царството Му всичко, което съблазнява, или плевелите, тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Баща Му.

Следващия стих е много важен за разбирането на Господната трапеза.

20И когато така се събирате на едно място, Как? Не като семейство, а на семейни начала, или просто едно съжителство заедно. това не е да ядете Господната вечеря,

Апостола казва, че ако се събираме по някакъв друг начин различен от семейство, можем да си мислим, че ядем Господна вечеря, но всъщност това не е така. Можем да ядем хляб, и то безквасен, можем да пием вино, но ако не сме семейство, апостола казва, че това не е ядене на Господна вечеря. Въпросът ми е, кое прави събирането ни да бъде ядене на Господната вечеря? Хляба ли? Виното ли? Вижте, години наред църквата е спорила за това, че хляба трябва да бъде безквасен, спорила е дали трябва да се пие алкохолно вино или гроздов сок. Както в повечето неща, църквата се занимава с естествените и видимите неща, но пропуска най-важните. Кои са те? Единството, любовта, семейството. Каквото и да ядем, ако не сме семейство, това не е Господна трапеза. Църквата в Ерусалим ядяха Господната вечеря всеки ден, но се казва, че всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. Всичко включва всичко, целите им бяха общи, имотите им дори бяха общи, всичко беше общо. Те не живееха на семейни начала, а бяха семейство. Това е, което ги правеше да ядат Господната вечеря, а не просто хляба и виното. Ние сме в нов сезон. И в този нов сезон, Господ е много заинтересован от мотивите, поради които правим нещата. Коринтските вярващи също ядяха хляб и пиеха вино. Но апостола казва, че не може да ги похвали за това. Защото проблема беше разделението между тях.

21защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.

Ето го разделението. Всеки гледа да изпревари другите, за да има за него повече. Думата за напива означава да се си пийнеш добре и да се напиеш. Така че със сигурност не са пили гроздов сок. Но в случая това не е важното. Важното е отношението ни един към друг. Това определя дали това е Господна вечеря или е просто едно събиране на далечни роднини, всеки от които си има своя собствен живот и своите си интереси.

22Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля. 23Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб 24и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание. 25Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание. 26Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

Много е интересно, че Господ направи това в нощта, когато беше предаден. Той приготви трапеза за Своите хора в присъствието на неприятелите. Казва се, че трябва да правим това за Негово възпоменание. Това не означава да ядем и да пием за Бог да прости. А да си спомняме, да си припомняме всичко, което Той направи. Спомняме си Неговата смърт, Неговото погребение, и възкресението Му. Но също така това говори и за второто Му идване, защото се казва да Го правим докато Той дойде. Това всъщност е израз на нашето очакване на Него. Но това не е пасивно очакване. Има действия в това очакване. Защото, ако Го чакаме пасивно, Той няма да дойде скоро. Много е интересно, че ранната църква правеше това всеки ден. Което означава, че те постоянно си припомняха това, което Той направи. Или с други думи, това, което Той направи беше главния фокус на техния живот.

В 26ст. се казва, че всеки път когато ядем този хляб и пием тази чаша ние възвестяваме смъртта на Господа. Тази дума означава „обявявам, провъзгласявам, проповядвам, говоря за, поучавам“. Така че с това, което правим ние проповядваме и поучаваме това, че Господ умря, за да примири хората с Бог и да ги направи едно семейство. Когато сега вземем хляба и виното, ние ще проповядваме и ще поучаваме за смъртта Му.

27Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Вижте, акцента отново не е на това да ядем или да пием, а как го правим. Достойно или не. Ако го правим по неправилния начин, това води до грях в две посоки. Първо против тялото. Кое е то? Църквата. Второ против кръвта на Господа.

28Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; 29защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

Вижте, не се казва да не ядем и да не пием, но се казва първо да изпитваме себе си. В какво се състои изпитването? Дали разпознаваме тялото на Господа. Някои казват: „Че аз не съм Го виждал, как да Го позная?“ Но апостол Йоан казва, че, ако казваш, че обичаш Бога, когото не си видял, а мразиш брат си, когото виждаш, как се нарича това? Библията го нарича лъжа.

И накрая апостол Павел завършва с едно от най-големите откровения за нашите проблеми.

30По тази причина (Коя е причината? Неразпознаването на Господното тяло.) мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

Когато дойдат болести в живота на християните, в повечето случаи те си мислят, че дявола е виновен за това. А повечето от тях мразят брат си. Или да не го казваме толкова силно, просто не го обичат. Чуйте сега, в такива ситуации, колкото и да се молим, колкото и да постим, колкото и да връзваме дявола, няма да има ефект. Резултата се постига с покаяние. Което означава да променим ума си и отношението си към брат си. Да започнем да го считаме за по-горен от себе си. Вижте, по-лесно е да се занимаваме с дявола, отколкото да направим това.

31Защото, ако съдехме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. 32Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света. 33Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. 34А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. 

И накрая апостола завършва, че това, което е било предназначено за благословение, може да се превърне в осъждение. Но не е виновен дявола за това. Ние сме виновни. Нашето отношение един към друг.

Така че, сега какво трябва да направим? Трябва да се изпитаме. В какво? Какво е отношението ни един към друг. За какво сме събрани. Ако има нещо не както трябва. Изхода е покаяние. Което означава да си променим ума, да си променим отношението, и след това да действаме по правилния начин.

Искам да ви кажа, че има голяма сила в единството на вярващите. Едно от последните неща, за които Исус се моли беше всички вярващи да бъдат едно както Той и Татко са едно. Това е църквата, която Исус изгражда. Тази църква не може да бъде спряна от нищо и от никой. Дявола не е толкова силен. Исус е по-силен. И между другото Той живее в нас, в църквата.

Така че сега вземайки хляба и виното, ние си припомняме, че този хляб представлява Неговото тяло, което беше разчупено, което беше дадено за нас. Защо е дадено за нас? Защото сега вече ние сме Неговото тяло. Припомняме си и Неговата кръв, която беше пролята за нас. Защо беше пролята? Защото тя е началото на Новия завет. И ние, Неговата църква ще правим това докато Той дойде отново. Амин.

 

 

05.12.2014

Емил Енчев