Като начало ще започна с една статия озаглавена „Откриха ключ за тайната на вечния живот“.

Учените смятат, че са открили ключа към вечния живот, остава да отключат и ключалката!

За скептично настроените трябва да се отбележи, че „вечен живот“ е разтегливо понятие и не изключва физическата смърт на човека. Едно живо същество, което хората по-често са свикнали да виждат в чинията си,  учените смятат за ключът към вечния живот. Омарите сякаш не признават естествените природни закони на стареенето.

С възрастта, човек започва да страда от редица заболявания: артрит, отслабване на мускулите, проблеми с паметта и много други. Но десетокраките ракообразни – омарите (лобстери), сякаш са застраховани от разрушителното действие на времето.

Разбира се, че не са безсмъртни – уловени от рибарите, те се появят като празнично блюдо сос бешамел, разказва британският таблоид Daily Mail. Но в естествената си среда омарите игнорират хода на времето и вместо да станат слаби и уязвими, те заякват.

Така, през 2009 г., рибар от щат Мейн хвана 9-килограмов омар, предполагаемата възраст на когото е 140 години. Съгласно Книгата на Гинес през 1977 г., е бил уловен истински гигант с тегло 20 кг. и щипки, способни да счупят човешка ръка.

За науката, ​​тези невероятни животни са „биологично безсмъртни“, защото техните клетки не губят способността си да регенерират, тоест не стареят. Това се дължи на хромозомите им, или по-скоро техните крайни части – теломерите. При човека, всеки цикъл на делене скъсява теломерите, докато накрая клетката умира. Явлението е една от най-важните причини за стареене за всички земни създания. Единствено омарите имат механизъм, предпазващ ги от това скъсяване, и гибелта на техните клетки.

Учените смятат да препрограмират клетките и да постигнат на практика безсмъртие, но веднага възникват морално-етичните проблеми на генното инженерство. От друга страна, планетата и сега е пренаселена. Всички обаче са съгласни за едно нещо: биологичното безсмъртие не ще означава, че човек не може да умре.

В Йоан 10:10 Исус прави едно изявление, чрез което разкрива една от главните причини за Неговото идване.

“Крадеца идва само, за да краде, да убива и да разрушава; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат в пълнота”. (NIV)

Така че, една от главните причини за идването на Исус е да донесе живот. За какъв живот става въпрос? На много места Той нарича този живот, вечен живот.

В Еклесиаст 3:11 се казва: „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в човешкото сърце; все пак никой не може да разбере какво е направил Бог от началото до края“. (NIV)

Така че, виждаме, че вечността е в нашето сърце. И се казва, че тя е положена там от Самият Бог. Той не е възнамерявал човека да умира. Греха е, който уби човека. Всъщност причината за смъртта не е Бог, а човека.

В Римляни 5:12 се казва: „Затова, както грехът влезе в света чрез един човек, и чрез греха – смъртта, и така греха премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха;“ (NIV)

Причината за смъртта е греха. Римляни 6:23 казва, че заплатата на греха е смърт. Обаче грехът не се е появил от нищото. Библията казва, че той е влязъл чрез човека. За да може нещо да се случва на земята, то трябва мине през властта на земята която е човека. Така че, човека вкара греха в света. Но вкарвайки греха, той не дойде сам, дойде със заплатата си, или с последствията си. Чрез греха дойде смъртта. И така, греха премина във всички хора, понеже всички съгрешиха, и по този начин и смъртта имаше достъп до всички.

Така че, сега смъртта има власт над всички хора, и Библията казва в Евреи 2:15, че те са държани в робство поради страха си от смъртта. Но въпреки, че смъртта има власт над тях, това, което е положено от Бог в сърцата им, т.е. вечността, все още си остава там. И това нещо ги кара постоянно да търсят начини да се справят със смъртта и да живеят вечно.

Когато Исус беше на земята, един човек се усети, че Той може да му каже тайната за вечния живот и реши да отиде при Него и да изкопчи тази толкова ценна информация. Това беше един младеж, който беше много богат.

Матей 19:16-30

16Точно тогава един човек дойде при Исус и Го попита: „Учителю, какво добро трябва да извърша, за да получа вечен живот?“

17„Защо питаш мен какво е добро?“ отговори Исус.

„Има само Един, който е добър. Ако искаш да влезеш в живота, изпълнявай заповедите“.

18„Кои?“ заинтересува се той.

Исус отговори:’Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, 19уважавай баща си и майка си!‘, и обичай ближния си както себе си’.

20„Изпълнил съм всички тези неща,” каза младият човек. „Какво още не ми достига?“

21Исус отговори: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай притежанията си и дай на бедните, и ще имаш съкровище в небето. След това ела, последвай ме“.

22Когато младежът чу това, той си тръгна наскърбен, защото имаше голямо богатство.

23Тогава Исус каза на учениците си: „Истина ви казвам, трудно е за някой, който е богат да влезе в небесното царство. 24Пак ви казвам, по-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото за някой, който е богат да влезе в Божието царство“.

25Когато учениците чуха това, много се учудиха и попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“

26Исус ги погледна и каза: „За човек това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно“.

27Петър му отговори: „Ние оставихме всичко, за да те следваме! Какво тогава ще стане с нас?“

28Исус им каза: „Истина ви казвам, в обновяването на всичко, когато Човешкият Син ще седне на своя славен престол, вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола и ще съдите дванадесетте племена на Израел. 29И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца или ниви заради мен, ще получи сто пъти повече и ще наследи вечен живот. 30Но много, които са първи, ще бъдат последни, а много, които са последни, ще бъдат първи”. (NIV)

Тука виждаме някои основни неща за вечния живот.

Първо, човека се интересуваше какво добро да извърши, за да получи вечен живот. В Евреи 6 се говори за това, че има дела, които водят към смърт, всъщност това е едно от първоначалните учения в християнството – покаяние от мъртви дела, или от дела, които водят към смърт. От това следва, че има и такива, които водят към живот.

Римляни 2:7

На тези, които с постоянство в правене на добро търсят слава, почест и безсмъртие, той ще им даде вечен живот. (NIV)

Така че, има добри дела, които водят до вечен живот. По-нататък ще стигнем до тях. За сега е важно да знаем, че делата ни могат да ни доведат или до смърт или до живот. Някой би казал: „Но спасението ни не е ли по благодат чрез вяра!“ Абсолютно. Но апостол Яков казва, че вяра без дела е мъртва, и след това задава въпроса дали една мъртва вяра може да спаси човека, който претендира, че е спасен. И отговора е не. Има дела, водещи към смърт, от които трябва да се покаем. Но след като се покаем не спираме до там, а вършим делата на правдата, които водят до живот. Това в същност показва, че вярата ни е жива, действаща и в крайна сметка ще ни доведе до щастлив финал.

Много е важно да знаем, че дори да вършим добри дела, вечният живот не го получаваме вследствие на делата си. Когато Исус говори за вечния живот Той винаги казва, че хората ще го наследят или ще го получат като подарък. С други думи ние не можем да го заслужим. Той е подарък, наследство.

Когато човека попита Исус какво да извърши, за да получи вечен живот, много е интересен отговора на Исус. Той му каза: „Пази заповедите“. Аз съм говорил за това преди години, но тогава не виждах нещата по този начин. Мислех си, че едва ли не, карайки го да пази заповедите, Исус искаше да му покаже неговата неспособност да го направи.

Но нека да прочетем няколко стиха, които ще ни светнат защо Исус му отговори така.

Първият е Йоан 12:50:

Аз зная, че Неговата заповед [заповедта на Бог] води до вечен живот. Така че това, което говоря е точно това, което Татко Ми е казал да кажа. (NIV)

Другият е Деяния 7:38:

Той е този [става въпрос за Мойсей], който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде. (bgnew)

Така че, виждаме, че заповедите на Бог дават живот. И кои са тези заповеди? Исус изброи на този богат младеж шест от десетте Божии заповеди. Това, което е интересно е, че всичките са насочени към нашето взаимоотношение с другите хора. Ние сме склонни да претендираме, че спазваме заповедите, които се отнасят за взаимоотношението ни с Бог. Знаете ли защо? Защото хората не ни виждат. Но за Исус е важно и отношението ни към хората.

Знаете ли кой беше първият грях? Бог каза на Адам да не яде от дървото за познаването на доброто и злото. И му каза още, че в момента, в който яде, със сигурност ще умре. Кое направи така че Адам да умре? Плодът ли? Той със сигурност не беше отровен. Това, което причини смъртта на Адам беше неговото непокорство. Понеже заповедите на Бога, или по-скоро пазенето на заповедите носи живот. Обратното носи смърт.

Така че, искам да кажа, че непокорството е много опасно нещо, то ще те убие. Независимостта от Бог носи смърт.

Когато богатият младеж чу отговора на Исус, явно развълнуван Го попита: „Кои заповеди?“ След като Исус му каза кои, той каза, че е изпълнил всички тези неща. И Го попита какво още не му достига. Той усещаше, че нещо не е баш както трябва. И Исус му каза да продаде целият си имот, да го раздаде на сиромасите и да започне да Го следва.

Всички тези заповеди бяха насочени към взаимоотношението му с другите хора, и ако той ги изпълняваше щеше да ги обича. Така че, нямаше да е проблем да си раздаде имота. Но вижте, ние понякога отиваме при Исус с нашите претенции, че сме много покорни на Него, но Той знае сърцето ни. Тогава Исус го накара да направи нещо, което щеше да покаже дали претенциите му бяха наистина основателни. Но те не бяха.

Това, което му казваше Исус беше, че трябва да скъса със старият си живот, с живота на сигурност в земните и материалните неща. Знам, че на много съвременни християни това не им се харесва, но това все още е посланието на царството. Не можем да имаме новият живот, който Исус предлага и нашият естествен, земен живот.

Знам, че е малко радикално, но нека да прочетем някои стихове. Междувременно помнете, че говорим за вечния живот. Той е различен от живота на просперитета.

Матей 7:13-14

13„Влезте през тясната порта. Защото широка е портата и просторен е пътят, който води към гибел, и много минават през него. 14Но малка е портата и тесен е пътят, който води към живот, и само малцина го намират”. (NIV)

Тука Исус прави контраст на това, което води към живот и това, което води към гибел. Максимата е, че това, което всички правят в повечето случаи, да не кажа винаги води към гибел. Хората, които намират пътя водещ към живота са малко. Исус ни призовава да влезем през порта, през която света няма да влезе и да тръгнем по път, по който света не ходи. Това означава, че не можем да ходим по пътя на живота заедно със света. Според Исус това е несъвместимо.

Матей 10:39

Който намери живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мен, ще го намери. (NIV)

Намирането на вечния живот е свързано първо с изгубването на временния, земния живот. Не можем да имаме вечен живот без да загубим земният си. Това може да е живот на разкош, живот на удоволствия, живот на кариера, и т.н.

Матей 16:24-26

24След това Исус каза на учениците си: „Който иска да бъде мой ученик, трябва да се отрече от себе си и да вземе кръста си и да ме следва. 25Зашото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мен, ще го намери. 26Колко ще е добро за някой да спечели целия свят, но въпреки това да изгуби живота си? Или какво може да даде някой в замяна за душата си?” (NIV)

В предните стихове Исус започна да обяснява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада. И каза, че трябва да бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Тогава Петър Го дръпна настрани и започна да Му се кара, и Му каза: „Господи, това никога няма да Ти се случи“. Тогава Исус се обърна и каза на Петър: „Мини зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън; ти нямаш в ума си Божиите неща, а просто човешки неща“. Така че, да слагаме грижата за живота си над изпълнението на Божията воля, което доста често може да включва страдание, ще ни доведе до това да си загубим живота.

Лука 14:26-27

26„Ако някой дойде при Мен, но не намрази  баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си – да, даже собствения си живот – такъв човек не може да бъде Мой ученик. 27И който не носи кръста си, но ме следва не може да бъде мой ученик. (NIV) 

Вижте, можем да следваме Исус, но да не сме Негови ученици. А това е условието за достигането до Татко. Всички ще бъдат научени от Него. Това че следваш Исус нищо не означава, това че казваш, че Го обичаш нищо не означава. Не е важно колко Му пеем, а дали носим кръста си. Някой сеща ли се на какво е символ кръста? На смърт. А знаете ли това, че трябва да си го носим сами на какво е символ? Това е доста различно от съвременното християнство, което иска да си устоява правата. Това да си носим сами кръста означава да предадем доброволно живота си на смърт заради Този, който когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хула; когато Го обвиняваха несправедливо, Той не се защитаваше. Пилат се учуди на  това и не можа да издържи и извика: „Не чуваш ли за колко много неща те обвиняват тези хора! Защо мълчиш? Кажи нещо? Защити се?“ Но Той мълчеше, защото през повечето време си носеше кръста сам. Едва когато остана без сили Бог Му изпрати помощник, но не за да Го спаси от смъртта, а за да Му помогне да стигне до нея. Всъщност, Божието избавление беше свързано с Неговата смърт. Искате ли спасението на Бог? То минава през нашия кръст. Който загуби живота си, ще го намери. Това е евангелието на царството. Малко е различно от това на просперитета, но и последствията му са различни – води до вечен живот.

Йоан 12:25-26

25Всеки, който обича живота си, ще го загуби, докато всеки, който мрази живота си в този свят, ще го запази за вечен живот. 26Който ми служи трябва да ме следва; и където съм аз, и служителят ми ще бъде там. Моят Баща ще почете този, който ми служи. (NIV)

Така че, за да имаме този вечен живот трябва да се разделим с нашия естествен живот.

Всичко в този свят е покварено и ако сме привързани към каквото и да е от него, то ще ни поквари. Исус каза, че царството Му не е от този свят. И хората си мислят, че то е от небето. И това е така, но какво означава това? Това че не е от този свят, а е от небето не означава, че не е на земята и не е за земята. Той каза да се молим то да дойде на земята, както е на небето. Трябва да правим разлика между земята и света. Света е покварен и царството на Исус не е от него. Но земята принадлежи на Господа и Той ще я даде в наследство на кротките.

Какво тогава е света?

Вижте какво казва възлюбеният апостол Йоан в 1 Йоан 2:15-17:

15Не обичайте света или нещо, което е в света. Ако някой обича света, любовта към Татко [или любовта на Татко] не е в него. (NIV) 

Това е същият Йоан, който написа златния стих на Библията: „Защото Бог толкова възлюби…“ Какво възлюби? Света. А тука ни казва да не го обичаме. Защо говори толкова противоречиво този човек. Това е един доста труден за разбиране пасаж от християните.

Думата за свят е гръцката дума космос. Тази дума има около осем различни значения. И за да разберем правилното и значение в дадена употреба трябва да видим контекста, в който е употребена. Тя може да означава: света или вселената; може да означава земното кълбо; може да означава земните жители; може да означава всички неспасени хора, които са враждебно настроени срещу Бог. В този контекст Йоан я използва в златния стих. Бог ни възлюби когато бяхме Негови врагове и изпрати Сина Си. Но тази дума също може да означава конституция, ред, управление или изградена система за управление и ред. И точно това е значението използвано от Йоан в 1 Йоан 2:15. Управника на тази система наречена космос на гръцки е космократорос, което е титла на Сатана, княза на този свят. И понеже той не е всемогъщ, не е всеприсъстващ, той е създал система чрез която да владее хората. Така че, на него не му се налага да е навсякъде, просто има подчинени, които заробват хората със системата. Това е системата, която управлява света. Ако си против системата, самата система ще те изхвърли.

Вижте какво казва по-нататък Йоан:

16Защото всичко в света – похотта на плътта, похотта на очите, и гордостта на живота – не идват от Татко, а от света. (NIV) В същност това са основните неща на тази система – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота.

Но вижте какво казва в следващия стих: 17Света и неговите желания [или похоти] преминават, но който върши Божията воля живее завинаги. (NIV)

Така че, вечният живот е свързан с това да вършим Божията воля. Но ако наистина вършим Божията воля ние автоматично ставаме неудобни за системата и тя ще ни изхвърли. Какво направи системата с Исус? Какво направи системата с апостолите? А какво прави системата с днешните християни? Тя е измислила начин да ги накара хем да си мислят, че са последователи на Исус, хем да бъдат част от системата. Но както видяхме в Лука 14:27, човек може да следва Исус, но в същото време да не си носи кръста. Но Исус каза, че такъв човек не може да бъде Негов ученик. Според Исус, един от главните белези, че човек е Негов ученик, е този човек да си носи кръста. Което означава, че с това си действие той казва не на системата и всеки момент може да очаква да бъде ликвидиран от нея. Но понеже това е Божията воля да се следва Исус – такъв човек живее вечно. Исус го каза така; „Дори и да умре, пак ще живее“.

Сега, нека да отидем в Йоан 1:1-4:

1В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог. 2Той беше с Бог в началото. 3Чрез него беше направено всичко; без него нищо не беше направено от това, което е направено. 4В него [кой е той? Словото.] беше животът, и този живот беше светлината за цялото човечество. (NIV) 

Виждаме, че всичко започва със Словото, което всъщност е Бог. Всичко е направено чрез него. Няма нещо, което да съществува, което да не е направено чрез Словото. Думата за слово е логос. Повечето хора знаят това като писаното слово. Но това не е точно така. Логоса е всичко, което Бог казва, всичко, което Бог говори, това е Самият Бог, или това е изразяването на Бог. Как се изразява Бог? Чрез Христос. Всъщност Той е логоса.

Какво да кажем за Писанието? То е част от логоса, но не е целият логос. В Йоан 5:39-40, Исус каза: 39Вие изучавате прилежно Писанията, понеже си мислите, че в тях имате вечен живот. Това са самите Писания, които свидетелстват за мен, 40и въпреки това отказвате да дойдете при Мен, за да имате живот. (NIV)

Писанията са боговдъхновени, те са много важни, но те са само свидетелство за Този, който е живота. Живота всъщност е логоса, а не свидетелството за него. Истината е, че няма как да Го познаем без свидетелството. Но целта на свидетелството е да ни доведе при Него, за да имаме живот. Ако останем само на ниво свидетелството, не можем да имаме живот. Това беше проблема с фарисеите.

Има още една много важна дума за слово в Новия завет, без която не можем да разберем логоса. Исус всъщност каза, че човек няма да живее само с хляб, но и с всяко слово, което излиза от устата на Бог. И там думата за слово не е логос, а е рема. Тази дума означава специфично слово, което Святия Дух взема и ни го разкрива, като ни прави способни да го разберем в точно определена ситуация, в която се нуждаем от него. Откъде взема Святия Дух слово? От логоса. Понеже живота е в логоса. Но докато той не ни е разкрит като рема, или оживен за нас, той не може да стане наш живот. Можем да кажем стиха по този начин: „Човек няма да живее само с хляб, но с всяка рема, която излиза от логоса“.

Така че, Словото е живота, и този живот беше светлината за цялото човечество. Всичко това са неща, които Исус каза за Себе Си. „Аз съм пътят, истината, и животът“. На друго място каза: „Аз съм светлината на света“. Така че, Христос, вечният логос е живота, за който говорим и светлината на света. Ние знаем, че не може да съществува живот без светлина. Същото е и с вечния живот. Без светлина няма живот, нито естествен, нито свръхестествен.

Как получаваме вечния живот?

Йоан 5:24:

Истина ви казвам, който чуе думите ми и повярва в този, който ме е пратил има вечен живот и няма да бъде осъден, а е преминал от смърт в живот. (NIV)

Така че, за да получим вечния живот, виждаме че има две условия:

  1. Трябва да се чуят думите на Исус.
  2. Трябва да повярваме в този, който го е пратил. 

Тука думите е логос. Което също може да означава беседа, разговор, доктрина, учение. Така че, Исус предава Словото, вечния логос чрез това, което поучава, и чрез ежедневните си разговори с хората.

Но да чуеш не означава просто да се чуе звука или думите. Чуването включва това, но означава да се оцени това, което е казано, да се разбере, да се схване смисъла на това, което е казано, да се научим от това, което е казано. Или с други думи, това, което сме чули трябва да промени живота ни. За да имаме вечен живот, учението на Исус трябва да стане нашия живот. Защото къде е живота? В словото, в логоса, което означава учение. Ако само слушаме, но не живеем, много сме зле. Не можем да твърдим, че имаме вечен живот, а да не живеем учението на Исус, което е източника на този живот. Запомнете, че живота е в словото. 

Сега, с какво е свързано учението на Исус? Той дойде да ни разкрие Татко. Или това е Този, който Го е изпратил. Затова Той каза, ако някой чуе думите Ми, това трябва да го доведе до това да повярва в това, което казвам за Този, който Ме е изпратил. И тогава този човек има вечен живот. Учението на Исус разкрива кой е Татко. А нашето чуване и повярване в това учение води до вечен живот.

Защо умря Адам? Защото отхвърли учението, или заповедта на Татко. Връщането към живот е възможно единствено когато отново чуем и повярваме Неговото послание.

Казахме, че за да имаме този живот трябва да повярваме в Татко.

Но вижте какво се казва в Йоан 3:31-36:

31Който идва отгоре е над всички; този, който е от земята принадлежи на земята, и говори като някой от земята. Който идва от небето е над всички. 32Той свидетелства за това, което е видял и чул, но никой не приема свидетелството му. 33Който го е приел е потвърдил, че Бог е истинен. 34Защото този, когото Бог е изпратил говори Божиите думи, защото Бог дава Духа без мярка. 35Татко обича Сина и е поставил всичко в ръцете му. 36Който вярва в Сина има вечен живот, а който отхвърля Сина няма да види живот, защото Божия гняв остава върху него. (NIV)

В Йоан 5:24, Исус каза, че трябва да повярваме в Татко, за да имаме живот. А сега казва, че трябва да повярваме в Сина, за да имаме живот.

Йоан 5:26 казва: „Защото както Татко има живот в себе си, така е дал и на Сина да има живот в себе си“. (NIV)

Така че, и Сина и Татко имат живот в себе си. И който повярва в тях ще има живот. Татко изпраща Сина като свидетелство за Него, който приема Сина, вярвайки в Него има живот, който Го отхвърля – няма живот. Казва се, защото Божия гняв остава върху него. Това означава, че Божия гняв вече е върху света. Който повярва в Сина и в Татко, ще се избави от гнева, а който не – гнева остава върху него.

Нека да отидем в Йоан 6та глава.

В тази глава е описана случката, в която Исус нахранва петте хиляди само с пет хляба и две риби. Тези хора следваха Исус, понеже бяха видели чудесата, които извърши изцелявайки болните. Това беше нещо подобно на съвременните евангелизации – чудеса, знамения, изцеления, и хората са в екстаз. Когато има чудеса, знамения и изцеления, какво му трябва на човек. Ще следва. Понеже хората обичат шоуто.

След като Исус ги нахранва, на хората им хрумна блестящата идея да го направят цар насила. Понеже Той беше загрижен за тях, обичаше ги, състрадаваше с болките им, и те усетиха това. И когато видяха как ги нахрани, това ги убеди, че без значение дали иска или не, Той трябва да им стане цар.

Исус разбра и веднага избяга. Различен от съвременните служители, които се борят за мега църкви, искат да ги следват тълпи, с претекста, че ги водят към Божието царство. Само че, Божието царство не идва по този начин. Исус каза, че то не идва така че да се забелязва. Което означава, че дори може да не забележиш, че е дошло, а всъщност то да е сред вас. Това е, което каза Исус, то е сред вас.

И когато тълпата разбра, че Исус е избягал, тръгнаха да Го търсят. И когато Го намериха, те Го попитаха: „Учителю, кога стигна тука?“ Понеже учениците Му си бяха тръгнали без Него, и за Него не беше останала лодка. Така че, те се изненадаха. 

Но Исус удря направо в целта.

26„Истина ви казвам, вие ме търсите, не защото видяхте знаменията, които извърших, а защото ядохте хлябовете и се нахранихте. (NIV) Струва ми се, че Исус не е много любезен тука. Не казвам, че е крещял и им се е карал. Но беше много директен. Никой в съвременния свят не очаква да бъдеш толкова директен с него, че да му разкриеш тайните намерения на сърцето, и то пред всички. Дори християнските служители не го правят. И те изтъкват добри мотиви за това. Казват, че искат да спечелят хората, не искат да ги нараняват. Но истината е, че при този подход ние караме хората да вярват на една лъжа. Но Исус не е такъв. Той е много нежен, но в същото време стига точно до целта. Понеже Божието слово е по-остро от всеки двуостър меч. И то пронизва и най- твърдите сърца. И когато пронизва, това не е насърчително, а боли, кърви. От този прорез може да припаднеш, може да загубиш много кръв, може да ти се завие свят.

Думата „видяхте“ тука означава да схвана, да забележа, да разбера, да открия; да си обърна очите, ума, вниманието към нещо. Това означава, че с правейки тези неща Той искаше да предаде специфично послание.

А те просто изядоха хлябовете и се нахраниха. Думата „ядохте“ означава да погълна лакомо, да консумирам. Това означава, че те просто си хапнаха без да обърнат никакво внимание на посланието. Повечето от тях дори не разбраха, че има някакво послание. Както повечето християни, на които много им харесва неделната проповед, но когато ги питаш за какво е говорил пастира, дори не могат да кажа. Просто поглъщат лакомо, консумират, но нищо не разбират, дори и не си правят труда да обърнат вниманието си към това, което се говори.

27Не работете за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде. Защото върху него Татко Бог е поставил печата си на одобрение“. (NIV)

Нашия живот в естественото зависи от храната, с която се храним. Ако не приемаме храна, живота ни няма да продължи дълго. Ако храната, която приемаме не е качествена, живота ни се съкращава.

И Исус тука казва, че както има храна за естествения живот, така има храна и за вечния живот. Тази храна ще ни я даде кой? Човешкият Син. А защо Той? Защото Той е потвърденият с печата на Бог. С други думи, Той е главният готвач.

28Тогава те го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“ (NIV) Понеже Той им каза да не вършат определени работи. Затова те Му зададоха този въпрос.

29Исус отговори: „Божието дело е това: [ето го сега доброто дело, което води до живот] да вярвате в този, когото той е изпратил“. (NIV) Как получавахме вечния живот? Като вярваме в Сина и като вярваме в Словото, което Той говори за Своя Баща.

30Така че, те го попитаха: „Какво знамение ще ни дадеш тогава, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31Бащите ни ядоха манната в пустинята; както е писано: Той им даде да ядат хляб от небето“. (NIV) Те Го следваха заради знаменията, заради това искаха да Го направят цар. Когато Той избяга от тях, те Го търсеха, защото бяха видели знаменията. Но когато стигна до корена на проблема, или когато имаше напречен разрез със Словото, което е по-остро от двуостър нож, те казаха: „Какво знамение ще ни дадеш? Бащите ни също са преживявали такива неща. Това не е нещо ново. Ние ги знаем тези работи, чува ли сме ги, чели сме ги. Направи нещо ново, нещо различно“.

32Исус им каза: „Истина ви казвам, не е Мойсей, който ви е дал хляба от небето, но моя Баща е, който ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света“. (NIV)

Исус каза, че не е Мойсей, който даде хляба. Какво всъщност даде Мойсей? Йоан 1:17 казва, че законът беше даден чрез Мойсей. Но това не беше истинския хляб. Манната само поддържаше хората докато бяха в пустинята, след като влязоха в обещаната земя, още дори когато бяха на границата, тя престана. Закона само ни поддържаше до идването на Христос, когато Христос дойде, закона вече не е в сила. Благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

34„Господине“, казаха те, „винаги ни давай този хляб“. (NIV)

Нещо започва да се случва в тези хора. Божието слово пронизва, но също и изцелява прорезите, които нанася. Целта на пронизването е да се махнат неправилни неща. След като се махнат започва процес на изцеление чрез същото слово, което е правило разреза за да ги махне. Толкова е универсално Словото Му.

35Тогава Исус заяви: „Аз съм хлябът на живота. Който идва при мен никога няма да си тръгне гладен, и който вярва в мен, никога няма да бъде жаден. 36но както ви казах, вие ме видяхте, и пак не вярвате. 37Всички онези, които Татко ми дава ще дойдат при мен, и който дойде при мене аз никога няма да го изпъдя. 38Защото съм слязъл от небето не за да върша моята воля, а да върша волята на този, който ме е изпратил. 39И това е волята на този, който ме е изпратил, да не загубя никой от всички, които той ми е дал, но да ги възкреся в последния ден. 40Защото волята на моя Баща е всеки, който види Сина и повярва в Него да има вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден. (NIV)

Тука Исус ясно каза, че Той е хлябът на живота. Което означава, че както сме зависими от хляба за естествения си живот, така сме зависими от Исус за вечния живот. Той е толкова важен за нас, колкото и хляба за естествения ни живот. Без хляба няма живот, без Исус също.

В 40ст. имаме изявление от страна на Сина каква е волята на Татко. И тя е всеки, който види Сина и повярва в Него да има вечен живот. Не става въпрос да видиш Исус. Те Го виждаха, някои от тях Го познаваха. Той каза, който може да види в Мен Сина и повярва в това, което е видял в Мен, той има вечен живот. И след това казва, че ще го възкреси в последния ден. Първо е вечния живот и след това възкресението. Вечния живот води до възкресението. Трябва да имаш вечен живот, за да те възкреси в последния ден. Ако нямаш, пак ще те възкреси, но не за живот. Защото ти го нямаш този живот. Вечния живот започва тук и сега, започва с това да видиш в Исус Сина и да повярваш в Него. И това ще доведе до възкресението ти в последния ден. Ясно ли е това?

41В това време юдеите започнаха да роптаят за това, че каза: „Аз съм хляба, който е слязъл от небето“. 42Те казаха: „Това не е ли Исус, Сина на Йосиф, чийто баща и майка ние познаваме? Как може той сега да казва: Аз слязох от небето? (NIV) Те познаваха Исус, но трябваше да могат да видят Сина в Него, и след това да повярват в Него. Това те не успяха да направят. Сега ще направя едно изявление: Не е достатъчно да познаваш историческата личност Исус. Понеже Божията воля е, който види Сина в Исус и повярва в Него, т.е. в Сина, той да има вечен живот. Много хора виждаха Исус докато беше на земята, но нямаха вечен живот, защото не видяха Сина в Него. А ако не видиш Сина, не можеш да видиш и Татко, понеже Той се вижда само в Сина. Исус каза: „Който е видял мене, видял е Татко“. Кой е Исус? Сина. Така че, който е видял Сина в човека Исус, видял е Татко.

43„Спрете да роптаете помежду си“, отговори Исус. 44„Никой не може да дойде при мен, ако Татко, който ме изпрати не го привлече, и аз ще го възкреся в последния ден. 45Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бог. Всеки, който е чул Татко и се е научил от Него идва при мен. 46Никой не е виждал Татко, освен оня, който е от Бог; само той е виждал Татко. 47Истина ви казвам, който вярва има вечен живот. 48Аз съм хляба на живота. 49Бащите ви ядоха манната в пустинята, и все пак умряха. 50Но тук е хляба, който слиза от небето, който някой може да яде и да не умре. 51Аз съм живия хляб, който е слязъл от небето. Който яде този хляб ще живее вечно. Този хляб е моята плът, която ще дам за живота на света“. (NIV)

Тука Исус отново казва, че който вярва има вечен живот. И пак казва, че Той е хляба на живота. След това прави контраст с преживяванията на израилтяните в пустинята, които бяха снабдявани с манна, с месо и всичко потребно за живота по един свръхестествен начин. И Той казва, че въпреки всички тези неща, те все пак умряха. Но сега им се предлага един различен хляб, който ако човек го яде, няма да умре. Яко, а! Хората искат да живеят вечно – яжте хляба на живота. Той каза, че който яде този хляб ще живее вечно. Можете да кажете на хората да спрат да се опитват да откриват начини как да живеят вечно. Всички други опити са безуспешни. Има хляб на живота. И кой е Той? Исус каза: „Този хляб е моята плът, която аз ще дам за живота на света“.

52Тогава юдеите започнаха силно да спорят помежду си: „Как може този човек да ни даде да ядем плътта му?“ (NIV) Те започнаха да си мислят, че май е малко луд. Това вече беше доста прекалено. Първо казва, че е хляб, после казва, че е слязъл от небето, а сега казва, че трябва да го ядат. Как бихте реагирали, ако започна да ви говоря така? А какво бихте направили, ако Исус ви говори така? Но между другото тези думи се отнасят и за вас, защото Той каза, че ще даде плътта си като хляб за живота на света. Ако си от света, тогава трябва да ядеш плътта Му като хляб, за да живееш. Странни неща говори този Исус. Ами, Той си е малко странен, понеже е слязъл от небето. Които са от земята, говорят земно; а тези от небето говорят малко странно за земляните. Нужно е откровение, за да се разбере какво точно казват.

53Исус им каза: „Истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си. 54Който яде моят плът и пие моят кръв има вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден. (NIV) Ето го отново модела – ядеш плътта Му и пиеш кръвта Му, и тогава имаш вечен живот, и после ще бъдеш възкресен в последния ден. 55Защото моята плът е истинска храна и моята кръв е истинско питие. 56Който яде плътта ми и пие кръвта ми остава в мен, и аз в него. 57Както живия Татко ме изпрати и аз живея поради Татко, така и този, който се храни с мен ще живее поради мен. 58Това е хляба, който е слязъл от небето. Бащите ви ядоха манна и умряха, но който се храни с този хляб ще живее завинаги“. 59Той каза това докато поучаваше в синагогата в Капернаум. (NIV)    

И така, какво е хляба на живота? Исус каза, че хляба, който Той ще даде е Неговата плът.

Йоан 1:14 казва: Словото стана плът и живя между нас. Ние видяхме славата му, славата на единия и единствен Син, който дойде от Татко, пълно с благодат и истина. (NIV)

Така че, Неговата плът е Словото. Хляба на живота е Словото. Той е Сина дошъл от Татко да ни изяви волята Му. И Изявяването на Неговата воля е хляба на живота. Исус каза, че Неговата храна е да върши волята на Баща Си. Така че, това трябва да е и нашата храна.

Какво е кръвта Му?

В Левит 17:14 се казва: „защото живота на всяко създание е кръвта му. Затова казах на израилтяните: „Да не ядете кръвта на никое създание, понеже живота на всяко създание е кръвта му; всеки, който я яде трябва да се изтреби““. (NIV)

Така че кръвта Му е Неговия живот. Трябва да се храним със Словото и с живота Му.

След като говори всички тези неща в Йоан 6та глава, много от учениците на Исус си казаха, че учението Му е много тежко и не могат да го приемат. Исус разбра, че мърморят за това. За какво мърмореха те? Заради учението Му. Спореха помежду си за доктрините.

Тогава Исус им каза:

61„Това ли ви съблазни? 62Тогава какво ще стане, ако видите Човешкия Син да се възкачва там, където е бил преди! И някои наистина Го видяха. 63Духът дава живот; плътта нищо не ползва. Досега ги караше да ядат плътта Му, за да имат вечен живот, сега пък казва, че плътта нищо не ползва. Странник е този Исус. Думите, които ви говорих – те са пълни с Дух и живот“. (NIV) За кои думи става въпрос? Които току-що им говори. Само чрез Святия Дух можем да разберем думите Му. Иначе учението Му е много тежко и не може да се приеме.

Голяма част от учениците не можаха да преглътнат плътта Му и кръвта Му и си тръгнаха, и повече не Го следваха. И веднага изпълниха думите Му, които казваха, че който яде плътта Му и пие кръвта Му остава в Него; който не го прави – тръгва си. Понеже всичко, което се случва е странно, безсмислено и не може да се приеме.

Тогава Исус пита дванадесетте да не би и те да искат да си отидат. И човекът откровение – Симон Петър, веднага отговаря.

68„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думите на вечния живот. 69Ние повярвахме и знаем, че ти си Святият на Бог“. (NIV) Това е човек, който е разбрал за какво става въпрос. Това е човек, който е чул Сина, което казахме, че означава не само да го чуе, но да го разбере какво говори, да вникне в посланието му и да го повярва.

И той веднага казва: „Ние повярвахме и знаем“. Вярата никога не е сама. Тя не може да работи сама. Вярата не е нещо абстрактно и изолирано. Те вярваха и знаеха, бяха напълно убедени Кой е Той. Не както много днешни християни, които се надяват това, което се говори да е истина. Други пък се надяват да не е истина. Понеже на събрания слушат, дори Библиите си четат, но когато стане въпрос да го живеят, тогава не вярват, че се отнася за тях. Това не е вечен живот. 

Сега, какво представлява вечния живот?

Истината е, че той не е свързан с това човек да не спира да съществува. Защото тези, които не вярват също ще живеят вечно в този смисъл. Знаете ли, че всички ще възкръснат – и вярващи и невярващи. Едните, обаче, ще възкръснат за живот, а другите за осъждение, но пак ще живеят.

Йоан 17:1-3:

1След като Исус каза това, погледна към небето и се помоли:

„Татко, дойде часът. Прослави Синът Си, за да може и Синът ти да те прослави. 2Защото си му дал власт над всички хора, да даде вечен живот на всички, които си му дал. 3А това е вечен живот: да познаят тебе, единствения истински Бог, и Исус Христос, когото си изпратил. (NIV)

Какво е вечен живот? Познаване на Бог и на изпратения от Него, Исус Христос. Вечният живот е в Татко и в Сина. Ако някой види в Исус Божия Син и повярва, че Татко Бог Го е изпратил има вечен живот.

1 Йоан 5:20

Знаем също, че Божия Син е дошъл и ни е дал разбиране, за да познаем този, който е истинен. И ние сме в този, който е истинен като сме в неговия Син Исус Христос. Той е истинския Бог и вечен живот. (NIV)

За какво дойде Божия Син? За да ни даде разбиране. С какво е свързано това разбиране? Да познаем този, който е истинен. Не можем да Го познаем без разбирането, което ни дава Божия Син. Също така не можем да бъдем в истинния без да сме в Неговия Син. И се казва, че Той е истинския Бог и вечния живот.

1 Йоан 5:6-12

6Това е този, който дойде чрез вода и кръв – Исус Христос. Той не дойде само чрез вода, но чрез вода и кръв. И Духът е, който свидетелства, понеже Духът е истината. 7Защото има три, които свидетелстват: 8Духът, водата и кръвта; и трите са в съгласие. 9Ние приемаме човешко свидетелство, но Божието свидетелство е по-велико, понеже това е свидетелството на Бог, което той е дал за Сина си. 10Който вярва в Божия Син приема това свидетелство. Който не вярва на Бог го е направил лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, което Бог е дал за Сина си. 11И това е свидетелството: Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Сина му. 12Който има Сина има живот; който няма Божия Син няма живот. (NIV)

Три са, които свидетелстват – Духът водата и кръвта. Вярвам, че това говори за Святия Дух, за Словото и за живота. Всички свидетелстват за Божия Син. Духът Свидетелства за Него, Словото Свидетелства за Него и живота Му свидетелства за Него. И трите са съгласни, няма разминаване помежду им. И свидетелството е, че Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Сина Му. Извън Сина няма живот. За да имаме живот, трябва да приемем Сина. Трябва Неговият живот да стане наш живот.

Вечният живот е наречен новият ни живот. Какво представлява новият живот?

Римляни 6:3-11

3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христос се кръстихме в неговата смърт? 4Следователно бяхме погребани с него чрез кръщение в смърт, за да може точно както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Татко, ние също да имаме нов живот.

5Защото ако сме се съединили с Христос в смърт като неговата, със сигурност ще се съединим и с възкресение като неговото. 6Защото знаем, че старата ни същност беше разпъната с него, за да бъде премахнато тялото управлявано от греха, за да не бъдем повече слуги на греха – 7защото всеки, който е умрял е освободен от греха.

8А ако сме умрели с Христос, вярваме, че също и ще живеем с него. 9Защото знаем, че понеже Христос бе възкресен от мъртвите, той повече не може да умре; смъртта повече няма власт над него. 10Смъртта, с която умря, той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, го живее за Бог.

11По същия начин, считайте себе си за мъртви към греха, а живи за Бога в Христос Исус. (NIV)

Така че, вечният живот, новият живот е живот свободен от греха, и живот за Бог в Христос Исус.

Колосяни 3:1-11

1И така, след като бяхте възкресени с Христос, сложете сърцата си на горните неща, където е Христос, седящ от дясната страна на Бог. 2Поставете умовете си на горните неща, а не на земните. 3Защото умряхте, и живота ви сега е скрит с Христос в Бог. 4Когато Христос, който е вашия живот, се яви, тогава и вие ще се явите с него в слава.

5Затова, умъртвете това, което принадлежи на земната ви природа: сексуална неморалност, нечистота, похот, зли желания и алчност, което е идолопоклонство. 6Поради тези неща идва Божия гняв. 7Вие ходехте в тези пътища, в живота, който живяхте някога. 8Но сега също трябва да се отървете от такива неща: гняв, ярост, лукавство, клевета и циничен език от устните ви. 9Не се лъжете един друг, тъй като сте съблекли старата си същност с нейните дела 10и сте облекли новата същност, която се подновява в познаване на образа на своя Създател. 11В този нов живот няма езичник или юдеин, обрязан или необрязан, варварин, скит, роб или свободен, но Христос е всичко, и във всичко. (NIV)   

Това е новият ни живот – Христос е всичко и във всичко. Има пълна промяна на поведението ни.

1 Йоан 3:9-15

9Никой, който е роден от Бог няма да продължава да съгрешава, понеже Божието семе остава в него; той не може да продължава да съгрешава, защото е роден от Бога. 10Ето как знаем кои са Божиите деца и кои са децата на дявола: Никой, който не върши това, което е правилно не в Божие дете, нито този, който не обича брат си и сестра си.

11Защото това е посланието, което чухте от началото: Да се обичаме един друг. 12Да не бъдем като Каин, който принадлежеше на злият и уби брат си. И защо го уби? Защо делата му бяха зли, а тези на брат му бяха праведни. 13Не се изненадвайте, мои братя и сестри, ако светът ви мрази. 14Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, понеже се обичаме един друг. Всеки, който не обича остава в смърт. 15Всеки, който мрази брат или сестра е убиец, а вие знаете, че в никой убиец не живее вечен живот. (NIV)

Новият живот или вечният живот се характеризира с това, че сме родени от Бог, и апостол Йоан казва, че такъв човек не може да продължава да съгрешава. След това казва, че сме преминали от смърт в живот, и това е станало понеже обичаме. Той сравнява липсата на любов с убийство. Понеже омразата е силна като смъртта. И причината за убийствата в повечето случаи е омраза. В никой убиец, или както казва Йоан, това е човек, който не обича, не може да живее вечен живот.

1 Тимотей 6:1-16

1Всички, които са под робското иго да считат господарите си достойни за пълно уважение, за да не се злослови Божието име и нашето учение. 2Онези, които имат вярващи господари да не им показват неуважение, точно защото са вярващи братя. Вместо това, трябва да им служат даже по-добре, понеже техните господари са им скъпи като вярващи братя и са посветени на благополучието на слугите си [или са облагодетелствани от службата на слугите си].

Това са нещата, които трябва да поучаваш и за които да настояваш. 3Ако някой поучава нещо противно и не е съгласен със здравата инструкция на нашия Господ Исус Христос и с благочестивото поучение, 4той е надут и не разбира нищо. Има нездрав интерес в спорове и караници за слова, които водят до завист, караници, злобно говорене, зли подозрения 5и постоянно търкане между хора с покварен ум, които са ограбени от истината и които си мислят, че благочестието е средство за финансова печалба.

6Но благочестието със задоволство е голяма печалба. 7Защото не сме внесли нищо в света, и не можем да вземем нищо от него. 8Но ако имаме храна и облекло, ще бъдем доволни с това. 9Онези, които искат да печелят богатство падат в изкушение и в капан и в много глупави и вредни желания, които потапят хората в разруха и разрушение. 10Защото любовта към парите е корена на всякакво зло. Някои хора, които силно желаеха парите, се отклониха от вярата и се пронизаха с много скърби.

11Но ти, Божий човече, бяга от всичко това, и преследвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението и благостта. 12Бори се в доброто воюване на вярата. Хвани се за вечния живот, за който беше призован когато направи добрата си изповед в присъствието на много свидетели. 13Пред Бог, който дава живот на всичко, и пред Христос Исус, който докато свидетелства пред Понтийски Пилат направи добрата изповед, заповядвам ти 14да пазиш тази заповед чисто и неопетнено до явяването на нашия Господ Исус Христос, 15който Бог ще доведе на своето си време – Бог, благословеният и единствен Управител, Царя на царете и Господа на господарите, 16който сам е безсмъртен и който живее в непристъпна светлина, който никой не е виждал нито може да види. На него да бъде чест и сила завинаги. Амин. (NIV) 

Хванете се за вечния живот.

Идват трудни времена на земята. Твърде е вероятно да има много по-голяма финансова криза от тази, която преживяхме през 2008 година. Страха в хората нараства, дори в християните. Никой не знае какво ще го сполети. Хората могат да започнат да си загубват работата, бизнесите могат да пострадат, може да стане така че скоро някои от нас да не получават заплати. Трябва да бъдем подготвени. Ако не знаем как да живеем зависещи от друго благополучие, което идва от вечния живот, ако не знаем как да стоим включени в Бог и да не зависим от заплатите си, ще бъдем най-окаяните хора. И някои от нас ще търсят начини да сложат край на живота си. Аз ви съветвам да го направите сега, сложете край на себичния, егоистичен живот и се хванете за вечния живот.

Скоро няма да има по-добър начин да се живее на земята от това да се научим да се хванем за вечния живот и да живеем както Словото ни учи да живеем. Това е истинския живот. Моля ви, хора, хванете се за него. Оставете временния, егоистичен живот, в който целта ни е да ни бъде добре. Хванете се за вечния живот, който е живот с Бог и за Бог.

Благодатта и мирът да се умножават в живота ви. Амин

 

 

04.11.2015

Емил Енчев